Трите колони (или стълбове) на договора за Европейския съюз са:

Договорът от Амстердам прехвърли част от попадащите в третата колона области върху първите (свобода на движението, местоживеенето, местоработата).

[Начало на страница]

На 14 юни, 1985 година Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Холандия подписаха в Шенген споразумение за постепенно премахване на контрола на съвместните граници и за въвеждане на свободно движение на хора за членовете на подписаните държави, всички други страни-членки на общността, както и трети страни.

Конвенцията за прилагането на Шенгенското споразумение беше подписана на 19 юни 1990 от тези пет страни-членки. То урежда провеждането и предпоставките, при които се осъщесствява свободното движение на хора. Италия (1990), Испания и Португалия (1991), Гърция (1992), Австрия (1995), Швеция, Финландия и Дания (1996) участват в това споразумение, което променя вътрешно-държавните закони и се нуждае от ратификация от страна на парламентите. Други договорни страни на споразумението са Исландия и Норвегия.

Споразумението и конвенцията за неговото прилагане, както и приетите от изпълнителната комисия на Шенгенското пространство декларации и решения, съдържат всички компенсаторни мерки, регулиращи контрола на вътрешните граници на страните-членки на споразумението. Договорът от Амстердам предвижда тези мерки да допринесат за реализирането на една от най-важните цели на вътрешния пазар - свободното движение на хора, което може да бъде интегрирано в рамките на ЕС и създаването на пространство на свобода, сигурност и право. Упълномощеният до момента с провеждането на правителственото сътрудничество  секретариат се вписва в рамките на Генералния секретариат на съвета.

[Начало на страница]

Представеният през май 1950 година от френският външен министър Роберт Шуман план на частична интеграция, даде тласък за създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1952 година. В този план се обединяваха различни интереси: Франция целеше да подложи на съвместен контрол важната за воненното производство на Германия тежка индустрия, за да направи една нова война "не само немислима, но и материално невъзможна". Все още несуверенната Германия се възползва от шанса да бъде призната като пълноправен член сред шестте страни-основателки. Историческото значение на плана беше обединението на Франция и Германия. Шуман виждаше съюза и като първа стъпка към създаването на "европейска федерация".

Под суверенитет на дадена държава се разбира пълната независимост на държавата от други държави (суверенитет навън), както и упражняването на държавна власт вътре в самата държава. Тази концепция представлява основата на държавността от новото време след историческото събитие от 1648 година и сключването на Westfдlischen Frieden. Но на основата на народностни обединения, международни организации и т.н. това постепенно се превръщаше във фикция. Именно в ЕС това развитие е особено ясно, а в дебата за глобализацията се дискутира като "ерозия на национално-държавния суверенитет". Освен това отношението на страните-членки към европейската интеграция не на последно място се измерва по това, доколко те са готови, да "предадат" суверенитета си на Брюксел. Особено въздържани в това отношение са Великобритания и Дания.

[Начало на страница]

С договора от Амстердам в договора за ЕС се въведе подписаното от 14 страни-членки споразумение за социална политика. Това сложи край на сложната ситуация, съществуваща в периода 1993-1999 (две различни основи на управление: самият договор за ЕС и едно особено споразумение, към което не принадлежеше Обединеното кралство). Оттогава всички социално-политически мерки се определят в рамките на новата глава .

Установените в договора цели на социалната политика съответстват на Европейската социална харта на работодателите от 1989 година. Това са цели, които бяха залегнали още в споразумението за социална политика: поощряване на заетостта, подобряване на условията на работа, социална защита, социален диалог, както и образованието и преквалификацията на хуманните ресурси (член 136).

Internet: http://europa.eu.int/pol/socio/index_de.htm

[Начало на страница]

Първоначално произхождащото от нео-функционалистичната теория на интеграцията понятие характеризира един важен каузален механизъм на европейската интеграция. Процесът на превръщането на дадена област в обща за Европейската общност може да доведе до това, в друга област да се стигне до напрежение, или да възникнат проблеми. Тогава се говори за така нареченият ефект "Spill-over".

Развитието на европейската интеграция съдържа изобилие от примери за Spill-over, най-впечатляващият личеше и личи във връзка с въздействията на вътрешния пазар: така свободното движение на капитали подсили процеса към интеграция на валутния сектор, което беше осъществено със създаването на икономическия и валутен съюз; свободното движение на хора повишава проблематиката в сферите като политиката спрямо бежанците или борбата с криминалността. Списъкът от Spill-over-ефекти във вътрешния пазар може да бъде продължен.

[Начало на страница]

Пактът за стабилност и развитие беше постигнат с третата колона с икономическия и валутен съюз, чието начало беше на 1 януари 1999 година. Той трябва да гарантира, че страните-членки ще продължат да влагат усилия за по-добра бюджетна дисциплина и след въвеждането на единната валута.

Краткосрочно страните-членки се задължиха, да продължават да дават преднина на изравяването на бюджета, и да представят пред съвета и комисията до 1 януари 1999 програма за стабилност, която в последствие да бъде преработвана годишно. Участващите в третата колона на ИВС държави трябва да представят до 1 март 1999 година програма на конвергенция, която също да бъде преработвана годишно.

[Начало на страница]

Различни данъчни товари се отразяват на общия вътрешен пазар. В договора за ЕС е предвидено хармонизирането на недиректните данъци. По този начин ще отпаднат вътрешни за общността данъчни граници, които ще бъдат изравнени за да предотвратят нелоялната конкуренция (данъчна политика).

[Начало на страница]

Съотношението на гласовете при гласувания с квалифицирано мнозинство в съвета е резултат от компромис между страните-членки, които са правно равнопоставени, но проявават различни позиции. Броят на отредените на дадена държава гласове се определя от броя на населението й, но и от други политически критерии (например еднакъв брой гласове за Германия и Франция); корекционен механизъм въздейства в посока на това, държави с малък брой население да са относително силно представени.

Съотношението на гласовете на 15-те от ЕС е представено по следния начин: Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство с по десет гласа; Испания с 8 гласа, Белгия, Гърция, Холандия и Португалия с по 5 гласа, Австрия и Швеция с по 4 гласа; Дания, Ирландия и Финландия с по 3 гласа; Люксембург с 2 гласа (с 62 от 87 гласа се постига квалифицирано мнозинство).

След като този въпрос дълго време стоеше в програмата за реформа, в договора от Ница след изключително дълги преговори гласовете бяха преразпределени с оглед на новото разширяване и беше установен броят на гласовете на страните-кандидат-членки.

[Начало на страница]

Структурният и кохезионен фонд са инструменти на общата социална политика, която цели да се намалят съществуващите различия между регионите и страните-членки на съюза. За тази политика на разположение през 1998 година бяха около 34 млрд. Евро за покриване на задължения (37% от бюджета на ЕС). около 90% от тези средства бяха за регионите и 10% за четирите така наречени "кохезионни държави".

От структурните фондове на трите структурни фонда и FIAF произтичат средствата за реализирането на следните цели:

С оглед на разширяването, в своята програма 2000 (юли 1997), комисията предлага в бъдеще стриктно да се спазва цел 1 за прага на стойността на брутния социален продукт. Това означава, че 11 от настоящите подпомагани региони след преходен период от време ще загубят качеството си на подпомагани. Освен това комисията предложи, да се обобщят седемте цели и да се сведат до три. Осъществяваните стъпки в посока на реформата ще направят възможно и това, горната граница на собствените средства да остане непроменена с 1,27% от брутния социален продукт.

При осъществяването на икономическия и валутен съюз по-ясни станаха и икономическите и социални разлики между страните-членки. В подкрепа на структурната политика през 1993 година бе създаден кохезионен фонд, от който се подпомагат държавите с брутен продукт със стойност 90% по-ниска от средната за общността. Това са Гърция, Испания, Ирландия и Португалия. В отделни случаи от този фонд се отпускат и средства за сферите на опазването на околната среда и транспортните пътища.

[Начало на страница]

Според този принцип решенията трябва да бъдат вземани на възможно най-близко до гражданите ниво, като постоянно трябва да се проверява, дали дадено обществено събитие е оправдано на фона на националните, регионални или местни възможности за действие. В сферите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, съюзът осъществява действия само тогава, когато неговите мерки са по-ефективни в сравнение с националните, регионални или местни такива. Свързани със субсидиарността са и принципите на относителност и необходимост (това означава, че мерките на съюза не трябва да надхвърлят необходимия мащаб и да излизат извън сферата на осъществяването на договорните цели).

Европейският съвет установи през декември 1992 година в Единбург основните правила за прилагането на принципа на субсидиарност и водещите линии за прилагането на член (бивш член 3 б), които утвърждават субсидиарността в договора за Европейския съюз. Заключенията бяха приети в декларация, която и днес е водеща в прилагането на този принцип. Договорената в тази декларация обща концепция беше приета в протокол за прилагане на принципите на субсидиарността и относителността, който е добавен с договора от Амстердам в договора за ЕС.

[Начало на страница]

Субвенциите представляват финансови помощи, отпускани за частни предприемачи от страна на държавата (протекционизъм).

С двойката понятия "intergouvernemental — supranational" се характеризират различните форми на сътрудничество в международната политика като цяло, и в сферата на европейската интеграция по-конкретно. Докато сътрудничеството, определяно като "intergouvernemental" не изисква отказ от национален суверенитет, а характеризира традиционното междуправителствено сътрудничество, за структурите, определяни като супранационални, e типична отмяната на правата на суверенност. Понятията маркират напрегнатите отношения, в които протича европейската интеграция. Конкретен пример за сътрудничество "intergouvernemental" представлява Съветът на Европа, а първата супранационална организация беше ЕОВС.

[Начало на страница]

Два важни аспекта стоят в центъра на дискусиите за прозрачността на работата на съвета:

Съветът промени на 6 декември, 1993 година своя вътрешен ред и вече се процедира по следния начин: По правило той консултира при закрити врати; някои от консултациите все пак са публични (например консултациите относно програмата на председателството за полугодието). За публикуването на резултатите от гласуванията и декларациите за гласуване на страните-членки, на 2 октомври, 1995 година съветът прие съответен кодекс. Той предвижда публичност в случаите, в които съветът участва като законодател. Моделите на публичност са установени от комисията на постоянния представител в доклад от 8 ноември, 1995 година.

С договора от Амстердам се положиха основните принципи за достъпа до документи на съвета в член. Според тях достъпни за обществеността трябва да бъдат резултатите от гласуванията, както и декларациите при гласуването и протоколните декларации.

[Начало на страница]

Тройката се състои от страната-членка, която води председателството на съвета, нейната предшественичка и последователка (председателството се сменя на всяка година). Тройката се подпомага от Комисията и представлява съюза във външните връзки, които попадат в областта на общата политика във външните работи и сигурността.

С договора от Амстердам тройката се замести от друга система, в която председателството на съвета се подпомага от генералния секретар на съвета във функцията му на висш представител за общата политика на външните отношения и сигурността, както и от страната-членка, която предстои да поеме председателството.

[Начало на страница]

[> към следващата страница на речника ...]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.