|
|
|
|
EС-Речник: N-P
(North Atlantic Treaty Organisation) Седалището на основания през 1949 година съюз NATO (атлантически алианс, Северноатлантически пакт) е в Брюксел.Той има 19 страни-членки: страните-членки на ЕС (с изключение на Финландия, Ирландия, Австрия и Швеция), както и Канада, САЩ, Исландия, Норвегия, Турция и от 12 март 1999 година Полша, Унгария и Чехия. NATO дефинира по нов начин своите задачи и начина си на функциониране. Акценти на промените са признаването на европейската идентичност в сферата на отбраната, подсилването на европейските компоненти на трансатлантическата система за сигурност, новите задачи на ЗЕС и разширяването на изток. Този процес ще бъде придружаван от връзките на НАТО с трети държави в рамките на "Партньорство за мир" и Северноатлантическия кооперационен съвет. Важна задача в тази връзка е създаването на солидно, стабилно и трайно партньорство с Русия и Украйна. Политиката на ЕС има предвид задълженията, които произтичат за някои страни-членки от Северноатлантическия пакт, и е съвместима с установената в тези рамки политика на сигурността и отбраната. Интернет: http://www.nato.int/home.htmВъпреки, че финансирането на ЕС се осъществява от собствени средства и е съобразено с европейските цели, разликата между частта, с която дадена страна участва в европейското финансиране и това, което тя получава от средствата на ЕС, непрекъснато е тема на политическа дискусия. Свободното движение на стоки като основен елемент на вътрешния пазар изисква премахването на митата и ограниченията на количеството стоки. От друга страна обаче, съществуват индиректни, така наречени нетарифни търговски бариери. Към тях спадат преди всичко вносните такси и техническите търговски бариери като например различни качествени норми в страните-членки. Свободата на установяване обхваща правото на гражданите на ЕС на установяване в друга страна-членка и самостоятелното упражняване на занаятчийска, селскостопанска или професионална дейност. Въпреки, че от 1 януари 1970г. се забранява ограничаването на свободата на установяване, това де факто става чрез различни професионални правила и предписания, национални предпоставки и изисквания за такъв достъп в дадена страна-членка. Основаната през 1961 година организация за икономическо сътрудничество и развитие (Organization for Economic Cooperation and Development), е организация на междудържавно сътрудничество на пазарно организираните индустриални държави. Нейната главна цел се състои в координирането на търговската, икономическа политика и политиката на развитие. Всички държави на ЕС принадлежат към кръга на 29-те страни-членки на OECD. Интернет: http://www.oecd.org Извънредно правило, което се въвежда за дадена страна, която не желае да се присъедини към определена област от съвместното сътрудничество между останалите държави. По този начин трябва да бъде осуетено едно общо блокиране. Обединеното Кралство например не искаше да участва на третото ниво на икономическия и валутен съюз; подобни случаи съществуваха и в Дания във връзка с икономическия и валутен съюз, отбраната и гражданството на съюза. Икономическата и политическа атрактивност на Европейския съюз предизвика вълна от молби за членство. Преди всичко новите демокрации в централна и източна Европа виждат своето бъдеще в членство към съюза. Европейският съвет дефинира условията през 1993 година в Копенхаген ("Критерии от Копенхаген"), и потвърди, че могат да се присъединят тези, асоциирани чрез споразуменията-Европа страни-членки, които отговарят на изискванията. Представената от Европейската комисия през 1997 година програма 2000 скицира проблемите и стратегиите при търсене на решенията, свързани с разширяването на Изток, и препоръча и приемането на договори по присъединяването с първоначално шестте държави (Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония и Кипър). С тях се преговаря от февруари 1998 година ("първа вълна").С България, Литва, Латвия, Малта, Румъния и Словакия — "втора вълна" — предприсъединителните преговори текат от февруари 2000 година. Интернет: http://europa.eu.int/pol/enlarg/index_de.htm (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа). Основана през 1995 година, последователка на КССЕ (Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа), заема важно място в общо-европейската архитектура на сигурността. Интернет: http://www.osce.org Пакетните решения (package deals) представляват типична форма на изравняване на интересите на страните-членки при преговори, преди всичко в Европейския съвет. Много изолирани поради различните интереси на страните-членки единични случаи, които не могат да бъдат решени, биват обединени в един цялостен пакет, който се възприема като едно цяло и при който предимствата и недостатъците за отделните страни стават ясни. Отделните национални делегации имат предвид недостатъците в определена област, които могат да бъдат компенсирани с предимства в друга.
През октомври 1972 година държавните и правителствени шефове на ЕО взеха решение в рамките на конференцията на високо равнище в Париж, до 1980 година да бъде осъществен "Европейски съюз". Освен това беше установено началото на втория етап от създаването на Икономическия и валутен съюз в рамките на първия период от създаването на ИВС с плана-Вернер през 1974 година. Предвижданията се оказаха твърде амбициозни и не бяха напълно осъществени.
В декларацията от Петерсберг от 19 юни 1992 година се дава израз на решителността за изграждането на Западно-европейския съюз (ЗЕС) като част от отбранителната политика на ЕС, както и за подсилване на европейската част от Атлантическия алианс (NATO). В нея са определени водещите линии за понататъшното развитие на западно-европейския съюз. Страните-членки на западно-европейския съюз декларират готовността, да предоставят своите конвенционални военни мощности за военни акции, които се провеждат под ръководството на ЗЕС. Определени са видовете възможни акции на съюза: освен взаимната готовност за прилагането на член V от договора за Европейски съюз в променения му вид, на военните съюзи на ЗЕС са отредени и следните задачи:
С договора от Амстердам известните като "мисии от Петерсбърг" задачи са утвърдени в новия член 17 на договора за Европейския съюз. Успоредно с това в декларацията се установява солидно трансатлантическо партньорство и се дават насоки за значението на прилагането на декларацията за ЗЕС (Nr. 30) във връзка с договора от Маастрихт. В третата част на декларацията става дума за разширяването на западно-европейския съюз: страните-членки дефинират правата и задълженията на останалите страни-членки на Европейския съюз и на Атлантическия съюз като бъдещи членове, наблюдатели или асоциирани членове. Граждани на Европейския съю, както и физически или юридически лица с местожителство или временно пребиваване в дадена страна-членка, могат да се обръщат към ЕВропейския парламент по непосредствено засягащи ги случаи, които попадат в сферите на дейност на общността, да подават молби и жалби (член 21 и 194 от договора за ЕО — бивши членове 8 d и 138 d). Петиционната комисия на парламента проверява тези молби или жалби. Когато счете това за необходимо, тя може да отправи въпроси към гражданския защитник. В подготовката на неговата позиция спрямо призната за допустима петиция, той може да отправии молба до Европейската комисия за изпращане на документи или информация. Договорът от Амстердам допълни член 21 с нов абзац, в който се посочва, че всеки гражданин на съюза може да се обърне писмено на един от официалните езици на съюза към всеки орган, към комисията на регионите, икономическата или социалната комисия, и има право да получи отговор на същия език. Програмата PHARE беше въведена през 1989г. след падането на комунистическите режими в средна и източна Европа, за да подпомогне тези страни във възстановяването на техните икономики. Първоначално тази програма беше предвидена за Полша и Унгария, но постепенно беше разширена и за другите средно- и източноевропейски страни (Албания, Босна и Херцеговина, България, бившата Югославска Република Македония, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия и Унгария).
PHARE представлява и най-важният финансов инструмент за десетте кандидат-членки от източна и централна Европа. След 1994 година задачите на PHARE бяха приспособени към специфичните приоритети и потребности в отделните райони. Нови, особени приоритети в тази връзка са преди всичко подпомагането на приватизационния процес, финансирането на инвестиции, трансевропейските мрежи и развитието на институциите и демокрацията. В своята програма Agenda 2000 от юли 1997 година Комисията предложи, от 2000 година да бъдат предоставени допълнителни помощи за присъединяване в рамките на PHARE (бюджетните средства за PHARE възлизат на над 10 млрд. Евро за периода 2000-2006). Планувани са и структурни мерки за изравняване на нормите между страните-кандидатки и Европейския съюз, както и помощи за селското стопанство.
Глава VI на договора за Европейския съюз (така наречената трета колона), е формулирана по нов начин чрез договора от Амстердам, който предвижда създаването на пространство на свобода, сигурност и право. Вече не става дума само за външните работи и съдебната система, а за полицейско и съдебно сътрудничество при наказателни дела. В рамките на тази глава са предвидени мерки, които са насочени към преодоляването и борбата със следните наказуеми дейности:
От една страна е предвидено тясно сътрудничество между полицейските, митнически и съдебни административни органи, (както непосредствено, така и с участието на Европол), от друга страна, доколкото е необходимо, хармонизиране на съществуващите в отделните страни предписания и разпоредби при наказателни дела. Важен орган на третата колона е както и преди Съветът. Като инструменти на негово разположение са общите принципи и споразумения; на мястото на общите мерки стоят заключения и рамкови заключения. Освен това Шенгенското споразумение, към което се присъединиха множество страни-членки, също беше обвързано в рамките на Европейския съюз и Европейската общност. Понятието "Пост-Ница-процес" изразява продължението на процесите на реформи в съюза след четвъртото голямо ревизиране на договора с договора от Ница. Процесът започна още в Ница чрез приемането на "Декларация за бъдещето на ЕС", и се разглежда като процес на европейско конституционализиране заедно с тясно свързаната с него Харта на основните права. Той обхваща четири основни тематични момента, като се има предвид дефицита на демокрация и легитимност на ЕС и належащата нужда от повишаването на ефективността и прозрачността:
Този процес ще премине през 2004 в друг стадий на реформи. Както договорите от Амстердам и Маастрихт, така и този от Ница ще определи следващата посока на процеса, която беше приета още през декември 2001 от Европейския парламент с въвеждането на конвенция за изработване на предложения за обновление на договора за ЕС. Успоредно с процеса на реформи и тясно свързан с него, е и дебата за финализиране, който беше започнат още в Ница.
Ролята и позицията на Президента на Комисията са подсилени чрез договора от Амстердам. Той бива избиран от правителствата на страните-членки със взаимно съгласие. Това избиране се нуждае и от съгласието на Европейския парламент. Правителствата избират със взаимно съгласие с настоящия президент останалите членове на комисията. Новият президент определя водещите политическите линии в работата на комисията и взема решения относно работата в рамките на комисията. По време на неговия служебен период той взема решения и за необходимите промени. С договора от Ница ролята на Президента на комисията беше подсилена. Взе се решение и за това, президентът със съгласието на комисията да изисква оттегляне на комисар в случай на необходимост. Освен това беше променен методът на взаимното съгласие: в бъдеще във всички фази ще се прилага квалифицираното мнозинство. Чрез протекционизма дадена държава защитава или облагодетелства вътрешните производители пред външните конкуренти. Инструменти на протекционизъм са митата и определените спрямо количеството ограничения за внос, освен това предписанията, които възпрепятстват чуждите конкуренти, или субвенционирането на собствената индустрия. |
|
Теми:
Права на
човека I
Примери
I
Демокрация
I
Партии
I Европа I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие |
