За да може напълно да бъде гарантирана ролята на комисията на пазител на договорите и общия интерес, на нея е отредено инициативно право, това означава, че тя има задачата и задължението, да прави предложения по въпроси по договорите, когато това изрично е предвидено в договора, или когато тя счита това за необходимо. Тя притежава:

Съветът и европейският парламент могат да поставят изискване пред комисията за правене на предложения, ако считат това за необходимо. Инициативното право на комисията представлява основното ядро на институционалното равновесие на общността.

[Начало на страница]

Под интеграция се има предвид обикновено общото развитие на няколко части в едно цяло. Под политическа интеграция се има предвид процесът и/или резултатът от обединения на политически единици (например държави) в едно цяло. Под европейска интеграция се разбира обединението на страните-членки в Европейски съюз.

С понятието "intergouvernemental" се определят различни форми на сътрудничество в международната политика като цяло, и в областта на европейската интеграция в по-тесен смисъл. Докато междуправителствената съвместна дейност не изисква отказ от национален суверенитет, а определя традиционното междуправителствено сътрудничество, супранационалните структури се характеризират с отказ от суверенни права. Понятието маркира напрегнатите отношения, при които протича европейската интеграция. Прагматичен пример за такова сътрудничество е Съветът на Европа, а първата супранационална европейска организация беше ЕОВС.

[Начало на страница]

Международен валутен фонд; Internet: http://www.imf.org

(Правораздаване и вътрешна политика, трета колона на ЕС). Сътрудничеството в областите на правосъдието и вътрешната политика беше институциализирано от договора за ЕС (глава VI), в осъществяване на принципа на свободното движение на хора. То обхваща следните области:

Като мерки в тези области бяха създадени инструментите "общи мерки, общи позиции и споразумения". Цели се съществен напредък, въпреки, че по отношение на баланса на това сътрудничество често се изразяват критични мнения. Съгласие се постигна по отношение на необходимостта от въвеждането на ефективни определения, чрез които структурите на съвместната работа да бъдат подсилени, и силите да бъдат насочени към важните области в рамките на общността (политика спрямо бежанците, имиграционна политика и преминаването на външните граници).

Договорът от Амстердам преразглежда и преразпределя сътрудничеството в сферата на правосъдието и вътрешните работи и поставя нова цел - създаването на пространство на свободата, сигурността и правото. Определени материи са се превърнали в общи, присъединили са се нови области и нови методи. освен това Шенгенското пространство - създадено извън правовите рамки на Европейския съюз от няколко страни-членки, които искаха по-бързо да осъществят свободното движение на хора - в обозримо време ще бъде обвързано в новия договор. Интернет: http://europa.eu.int/pol/justice/index_de.htm

[Начало на страница]

Създаденият през 1993 година фонд подпомага финансово (по смисъла на член 130d на договора за ЕО) дейности в областта на околната среда и транспортната инфраструктура. Фондът беше насочен изключително към четирите по-бедни страни-членки на ЕС (Ирландия, Гърция, Испания, Португалия) и преследва целта да намали неравностите между стопанствата на страните от ЕС.

За осъществяването на трайната конвергенция (сближаване), необходима за създаването на икономическия и валутен съюз (ИВС), договорът от Маастрихт предвижда пет критерия, на които всяка страна-членка трябва да отговаря, ако иска да участва на третото ниво (ИВС). Изпълнението на конвергентните критерии се контролира в доклади на комисията и Европейската централна банка. Бяха установени следните критерии:

Тези конвергентни критерии трябва да спомогнат за равномерното и протичащото без напрежение между страните-членки икономическо развитие в рамките на ИВС. За целта трябва да се спазват критериите, засягащи обществения дефицит и обществената задлъжнялост и след влизането в сила на третото ниво на ИВС (1 януари 1999). На заседание на Европейския съвет в Амсетрдам през юни 1997 година беше приет пакт за стабилност.

[Начало на страница]

(също: метод на съвместна работа). Този метод беше въведен чрез Единния Европейски акт (член 252 — бивш член 189 c — договор за ЕО). По този начин парламентът получава възможността да оказва по-силно влияние върху законодателния процес при второ четене на законовите предложения на комисията. Намира приложение предимно за решения в рамките на осъществяването на вътрешния пазар. След влизането в сила на договора за Европейския съюз, този метод се прилага предимно в следните области: транспортна политика, забрана на дискриминацията, прилагане на договорен член (кредити на Европейската централна банка и на централните банки на отделните държави), социален фонд, професионално образование, трансевропейски мрежи, икономическо и социално сътрудничество, изследване, политика по околната среда, сътрудничество в развитието, сигурността и здравното дело, социалната политика.

С договора от Амстердам сферата на прилагане на метода беше ограничена в полза на метода на участие при вземане на решения (член 251 на договора за ЕО); методът впоследствие се прилага само по определени въпроси на икономическия и валутен съюз.

През юни 1993 година Европейският съвет в Копенхаген призна правото на страните от централна и източна Европа да се присъединят към Европейския съюз, ако отговарят на следните критерии:

[Начало на страница]

(Конференция за сигурността и сътрудничеството в Европа). През 1972 година 55 европейски страни, включително Съветският съюз), САЩ и Канада се срещнаха в Хелзинки по инициатива на Финландия. Целта на тази и последвалите срещи беше подобряването на връзките Изток-Запад в Европа. Събитията, свързвани с тази конференция, са заключителния акт от Хелзинки (1975) и Хартата 77 (1977). През 1995 година КССЕ беше преименувана на ОССЕ (органицация за сигурността и сътрудничеството в Европа). ОССЕ като цялостно-европейска организация играе важна роля, въпреки, че често е подценявана в структурата на европейската сигурност. Интернет: http://www.osce.org

За дефицит на легитимност в ЕС става дума преди всичко след дискусиите след Маастрихт. Силно разширения диапазон на компетенциите на общността след въвеждането на Единния европейски акт - особено икономическият и валутен съюз - разконцентрира предишната подкрепа на процеса на интеграция ("permissive consensus") от страна на гражданите на общността.

Дадена политическа система обикновено се легитимира посредством вътрешна и външна легитимност. Вътрешната на ЕС/ЕО, или легитимността на метода на демократично вземане на решения, беше слабо изразена още в началото (демократичен дефицит). Външната, или удовлетвореността на политическите адресати от политическите резултати, беше достатъчна за общността в уреждането на икономическите проблеми, но за един ЕС, който притежава изключителни компетенции в почти всички сфери, тя е твърде ниска.

[Начало на страница]

Либерализация означава премахването на съществуващите национални ограничения в трансграничното движение на стоки, услуги, платежни средства и капитал. В рамките на ЕС либерализацията в интернационално сравнение достигна най-голям напредък във вътрешния пазар.

Конвенциите от Ломе са споразумения с договорен характер в сферата на търговията и развитието между ЕС и 71 държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТ-държави), които се асоциират чрез конвенции и получават големи финансови помощи и търговски предимства при износа на стоки за ЕС. Конвенциите от Ломе представляват ядрото на политиката на ЕС спрямо развиващите се страни.

[Начало на страница]

Компромисът от Люксембург (януари 1966) сложи край на предизвиканата от политиката "на празния стол" криза, след като Фрнация не вземаше участия в заседанията на съвета след юли, 1965 година. По този начин Франция застана срещу мнозинството на страните-членки, като позиция й беше следната: в случаи, когато са застрашени интересите на дадена страна-членка, членовете на съвета да положат усилия в рамките на определен период от време за намиране на решения, които могат да се приемат от всички членове с оглед на техния взаимен интерес. Франция застана зад позицията, съвещанията да бъдат продължавани толкова дълго, докато се постигне единодушие.

De facto Франция се наложи; с този "компромис" беше въведено изискването за единодушие и беше предотвратен предвиденият договорно преход към решения на мнозинството. Това означаваше сериозна цезура (пауза) в развитието на общността. Едва през средата на 80-те години се стигна до преход към решения на мнозинството.

[Начало на страница]

(Договор за Европейския съюз) След две паралелно протичащи конференции за политическия съюз и за икономическия и валутен съюз, Европейският съвет се обедини през декември 1992 година в Маастрихт в договора за Европейския съюз, който беше подписан през февруари, 1992 година. След отчасти сериозните проблеми с ратификацията му в страните-членки (референдуми в Дания, Франция, "присъдата" на Федералния конституционен съд в Германия), договорът влезе в сила през ноември 1993 година.

След Единния Европейски акт (1986/87), това беше втората голяма договорна реформа в интеграционния процес. Докато в ЕЕА вътрешният пазар стоеше в центъра, тази функция при договора от Маастрих се изпълняваше от икономическия и валутен съюз. На базата на доклада-Делор (1989) беше установено създаването на икономически и валутен съюз в триетапен процес. След плана Вернер (1970) ставаше дума за третата инициатива за създаването на ИВС. Тази инициатива се оказа успешна, въпреки значителната песимистичност в някои страни-членки - особено в основната във валутно-политическо отношение Федерална Република Германия. ИВС беше основан на 1.1.1999 година.

С договора от Маастрихт се основава Европейският съюз като "покрив" над конструкция, състояща се от три колони: супранационалната колона на Европейската общност, както и общата политика във външните отношения и сигурността и общата политика в сферата на правосъдието и външните работи. Беше въведен методът на участие във вземането на решения, с който беше подсилена ролята на Европейския парламент. Освен други важни новости, въведено беше и съюзното гражданство. Договорът за ЕС предвиждаше и преразглеждане на определенията в него след 5 години. Това стана по време на правителствена конференция 1996/97, която подготви договора от Амстердам (1997/99) като трета голяма договорна промяна.

[Начало на страница]

Планът-Маршал беше програма за възстановяване на икономиката на Европа след Втората световна война, представен през 1947 година от тогавашния външен министър на САЩ Джордж Маршал. До 1952 година 18 западно-европейски страни получиха около 14 млрд долара под формата на кредити, хранителни и предметни помощи. Планът-Маршал имаше съществен принос във възстановяването на западно-европейската икономика. Политически той допълваше американската политика на ограничаване на комунистическото влияние (containment-Strategie).

Политическа система, при която при формулирането и прилагането на всички общо-валидни решения, се участва на множество нива, супранационално, национално, субнационално и в някои случаи комунално, като те взаимно се преплитат.

Съветът на Европейския съюз (преди: Министерски съвет) първоначално вземаше своите решения с единодушие. Но за да не се блокира всяко понататъшно развитие на общността поради специфични интереси, още Римските договори предвиждаха гласувания с обикновено или квалифицирано мнозинство. Все пак повечето решения бяха вземани единодушно до влизането в сила на ЕЕА през 1987 година. За решения за осъществяване на единен вътрешен пазар, след ЕЕА вече е предвидено решение на квалифицираното мнозинството. Предвиденият договорно преход към решения на мнозинството в средата на 60-те години, претърпя провал след възраженията на Франция (Компромис от Люксембург).

[Начало на страница]

Определени правни актове се приемат от съвета и парламента по този метод след въвеждането му с договора от Маастрихт (член 251 — бивш член 189 b — договор за ЕО). Европейският парламент разполага по тази начин с разширени законодателни компетенции в следните области: свобода на работодателите, право на установяване на дадено място, свобода на услугите, законодателство в сферата на вътрешния пазар, образователна, здравна и културна политика, потребителска политика, трансевропейски мрежи, политика по опазване на околната среда, изследователска политика.

В своята част от сферата на прилагане на метода на участие във вземането на решения, Комисията направи предложение през юли 1996г. за разширяване на този метод върху цялата дейност в правната система в общността.

С договора от Амстердам този метод стана по-опростен и по този начин по-ефективен, по-бърз и транспарентен. Успоредно с това той беше определен и за допълнителни сфери, между които въпросите на здравеопазването и борбата с финансовите злоупотреби за сметка на финасовите интереси на Европейската общност.

[Начало на страница]

[> към следващата страница от речника ...]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.