|
|
|
|
EС-Речник: F-H
Този термин изразява от една страна признаването на силата на общността, от друга страна и преди всичко той е израз на опасенията от страна на трети държави, че ЕС може да се превърне в "крепост" и да се изолира в търговската си политика спрямо трети страни. Критика срещу протекционизма на общността не винаги е неоснователна, както например показа "банановата политика". Въроса за финалността - целта - на европейския интеграционен процес, играеше важна роля в първоначалните години. Привържениците на Европа изхождаха от това, че с метода на общността в обозрим период от време може да се създаде европейска съюзна държава. Съответният дебат се размиваше между идеите за съюзна държава и държавнически съюз. Когато в понататъшното развитие се стигна до първите удари и кризи (компромисът от Люксембург и т.н.), стана ясно, че вече не може да се говори за праволинейно протичане на процеса на интеграция. С разширяването - особено това на по-скоро скептичните по отношение на идеята държави Великобритания и Дания, които първоначално бяха заинтересовани единствено в създаването на свободна търговска зона - нарастна и хетерогенността по отношение на представите за целите. С оглед на дискусията относно целта на процеса на интеграция това означаваше, че въпроса ще продължава да бъде превръщан в табу. Интеграцията протичаше на малки бавни стъпки, или стагнираше. Демонстирраше се задоволството, ЕО/ЕС да се характеризира като "образувание sui generis" и целите да бъдат размивани в далечната им перспектива. Това развитие ставаше все по-съмнително в духа на растящата динамика на интеграцията след проекта за вътрешен пазар в средата на 80-те години и преди всичко на фона на епохалните събития в Европа през 1989/90 година. ЕС е изправен с разширяването си пред най-голямото предизвикателство в неговата история. Трябва да се преодолеят слабостите. Нарастваше и въпроса, дали могат въобще да бъдат дискутирани цялостните реформи, без да се има предвид това, накъде водят те. В тази ситуация особено популярна стана речта на германския външен министър Йошка Фишер в университета-Хумболд на 12 май, 2000 година, която доведе до обновяване на дебата от първоначалните години, които се определят с понятието "финализационни дебати". Финансовата прогноза образува рамките за разходите в общността за срок от няколко години. Тя е установена в институционално споразумение между европейския парламент, съвет и комисия. В нея са посочени най-горните граници на разходите и структурата на предвидените разходи. Тя ежегодно бива приспособявана от комисията спрямо развитието на цените и брутния социален продукт на общността. Финансовата прогноза не е многогодишен бюджет: всяка година се състои обсъждане на бюджета, по време на което се разпределят наличните средства за следващата бюджетна година върху отделните бюджетни линии, това означава отделните позиции на предвидените разходи.
Финансовата прогноза за периода 2000-2006г. е установена в ново интер-институционално споразумение, което образува основния елемент на финансовия пакет на програмата 2000. Това споразумение, прието на срещата на високо равнище през март 1999 година в Берлин и предвиждащо стриктни финансови рамки, трябваше да предизвика съюза да ръководи своето разширяване и да подсили средствата за това.
На основата на общите усилия и бюджетната дисциплина ще бъде възможно да се запази настоящата горна граница на разходите (1,27% от брутния социален продукт на общността) до 2006 година. Зона за свободна търговия представлява група от най-малко две митнически области, между които са премахнати митата и другите ограничаващи външната търговия мерки. Европейският пример за зона за свободна търговия е EFTA, аналога в Америка е NAFTA. Разликата с митничеси съюз се състои в това, че в зоната за свободна търговия не съществува единна митническа тарифа и участващите страни запазват националните си външни мита спрямо трети страни. Подписаният през 1965 година договор създава общи органи за Европейските общности: ЕОВС, ЕИО и ЕАО. Договорът "за назначаването на общ съвет и обща комисия на Европейските общности" влезе в сила през 1967 година. Другите два основни органа - Европейският парламент и Европейският съд - отговаряха за всички три общности още с подписването на Римските договори (1957). Под това се разбира признаването на равностойността на предписанията и квалификациите, които притежават един и същи смисъл в различните страни от общността. Според този принцип Европейският съд взе решението, че един продукт, който е произведен в дадена страна-членка и е станал предмет на търговия, може да бъде продаван навсякъде в рамките на общността. Налагането на този принцип спрямо принципа на хармонизация създаде предпоставките за осъществяването на вътрешния пазар. Взаимното признание е гъвкава алтернатива за силно необходимото хармонизиране на предписанията и разпоредбите. Според член 33 (бивш член 39) от договора за създаването на Европейската общност, общата аграрна политика цели гарантирането на съобразени цени на потребителите и гарантирани доходи за селскостопанските производители. За тази цел са създадени съвместни пазарни организации и определени водещи принципи - единни цени, финансова солидарност, като са определени общностните преференции. Общата селскостопанска политика е една от най-важните политически сфери на съюза (селскостопанските разходи представляват около 45% от общия обем на бюджета). Решенията се вземат от съвета с квалифицирано мнозинство след изслушване на Европейския парламент. Първоначално общата селскостопанска политика даде възможност на общността бързо да стане стопански независима, но свръхпродукцията и твърде високите европейски цени спрямо световните, твърде много увеличиха разходите за осъществяването на тази политика. В духа на реформата от 1992 година беше решено да се понижи долната граница на цените, това съкращение да се компенсира чрез различни разпоредби за премии и помощи, и да се въведат така наречените пазарни правила с преки субсидии. С поглед върху настоящото разширяване се водят консултации за понататъшна реформа на общата селскостопанска политика. Изхождайки от препоръките на Комисията в нейната програма 2000 от юли 1997 година, акцентът се поставя върху гарантирането на производството от хранителната промишленост, опазването на околната среда и подкрепата на развитието на изостанали райони. Реформата се придружава от политика в подкрепа на селскостопанските райони; освен това се предвиждат средства за подготовка на постъпването в съюза в сферата на селското стопанство. Интернет: http://europa.eu.int/pol/agr/index_de.htm
ОПВОС е установена в глава V на договора за Европейския съюз. Тя е въведена с второто голямо договорно ревизиране, договора от Маастрихт, на мястото на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС); в перспектива е предвидена и обща политика в сферата на отбраната, която в определен момент може да доведе до обща отбранителна система. Целите на тези две колони на съюза са утвърдени в член 11 (бивш член J.1) от договора за ЕС и се осъществяват със собствени правови инструменти (съвместна акция, съвместна позиция), които единодушно се приемат от съвета. След влизането в сила на договора от Амстердам съюзът разполага с нов инструмент, така наречената съвместна стратегия (нов член 12). Освен това беше създаден и поста на висш представител на ОПВОС. На множество заседания на Европейския съвет от 1999 година насам - предизвикани от външни предизвикателства (Косово, терористични атаки и др.) - беше взето решение за понататъшно развитие на Европейската политика на сигурността и отбраната (ЕПСО). Тези решения и промени намериха израз в Договора от Ница. Интернет: http://europa.eu.int/pol/cfsp/index_de.htm Общата търговска политика попада сред изключителните компетентности на общността (член 133 - бивш член 113 от договора за създаване на Европейската общност). Тя създаде възможността за митнически съюз между страните-членки и намира място например при промените на митнически тарифи, решенията за митнически и търговски споразумения с трети страни, както и политиката на внос и износ. Решенията се вземат от съвета с квалифицирано мнозинство. Договорът от Амстердам промени член 133 до такава степен, че съветът разширява пълномощията си чрез единодушно решение в прилагането на определенията на общата търговска политика на международни договорености относно социалните услуги и правото на собственост. С договора от Ница страните-членки отново си осигуриха повече влияние в тази политическа сфера. Интернет: http://europa.eu.int/pol/comm/index_de.htm Общата транспортна политика урежда от една страна международния транспорт както в отделните страни-членки, така и транспорта през суверенните територии на една или повече страни-членки (членове70-80 от договора за създаване на Европейската общност), и от друга страна достъпао на транспортни предприятия за извършване на транспорт в дадена страна-членка, в която не са установени. Освен това тя предвижда и средства за повишаване на транспортната сигурност. След влизането в сила на договора от Амстердам се вземат решенията се вземат с общо участие (член 251 от договора за ЕО) сред изслушване на икономическите и социални комисии на отделните региони. Все още съществуват определения за извънредни случаи:
Интернет: http://europa.eu.int/pol/trans/index_de.htm За изпълнението на своите задачи в рамките на договора за създаване на Европейската общност, органите на ЕС разполагат с общи законови инструменти, които могат да използват с оглед на субсидиарния принцип. Такива инструменти са:
Общностното право в тесен смисъл се състои от договорите за основаването (първостепенно право) и правовите актове, които са въведени от органите на общността на основата на тези договори (производно право). Административният
апарат на
Европейската
Комисия се
поделя на
генерални
дирекции,
които са
сравними с
министрите в
националните
политически
системи и на
чиито връх
стои комисар.
Преглед на
генералните
дирекции и
служби на
Комисията е
на
разположение
в интернет: Публикуваните от Комисията "зелени книги" са предназначени да раздвижат дебата относно важните политически цели в определени области на европейско ниво (например социалната политика, единната валута и т.н.). Представените в "зелените книги" консултации могат в последствие да доведат до издаването на "Бяла книга", в която да бъдат предложени конкретни мерки за изграждане на единен вътрешен пазар.
Срещата на високо равнище в Хага (1969) образува един от основните моменти на европейската интеграция. Държавните и правителствени шефове на тогавашните шест държави декларираха на тази среща на върха, след проведеното въвеждане на митническия съюз (1968), техните цели за бъдещото развитие на общността. Те взеха решение за разширяване (Дания, Великобритания и Ирландия) и сложиха началото на инициативата за създаването на икономически и валутен съюз, чието прилагане се провали с плана-Вернер. 750 политици от почти всички европейски страни взеха участие по време на конгреса в Хага през май, 1948 година. В неговата резолюция конгресът постави изискването за една обединена демократична Европа. Исканията намериха широк отзвук в множество преговори, които доведоха до създаването на Съвета на Европа през 1949 година. Конгресът в Хага беше и рождения момент на Европейското движение. Под хармонизация се разбира съгласуването или изравняването на стопанско-политическите средства в рамките на Общността, на законовите и административни разпоредби на страните-членки, за да се отстранят смущенията във вътрешния пазар. На общо формулирания принцип на хармонизация е противопоставен принципа на взаимното признание, който е наложено от Европейския съд и образува съществена предпоставка за осъществяването на проекта за вътрешен пазар. За приходите и разходите на съюза годишно се създават предварителни прогнози, които се залагат в бюджета. Изключение от това правило са разходите за оперативна дейност в рамките на глава V и VI от договора за Европейския Съюз, които могат да се поемат от страните-членки. През 199г. бюджетът на Общността обхващаше задължения на стойност 91 млрд. Евро.
Задача на Комисията е да представи заедно със Съвета предварителен бюджетен план. Съветът заедно с Европейския парламент образува бюджетната служба. Разпределението на решенията между тези два органа се определя от вида на разходите, като се прави разлика между задължителни и незадължителни разходи. Европейският парламент като последна инстанция потвърждава или отхвърля бюджетния план. От 1993 година за бюджета на общността в сила е институционално споразумение между Европейския парламент, съвет и комисия относно бюджетната дисциплина и подобряването на бюджетните методи. През 1998 година Комисията представи предложение за ново институционално споразумение, което приема с промени споразумението от 1993 година и кодифицира всички валидни от 1982 година общи декларации и между-институционални споразумения. Интернет: http://europa.eu.int/pol/financ/index_de.htm Преди всичко в сферите на стопанството и опазването на околната среда се изпитва нужда от големи инвестиции, за да може страните-кандидатки да приспособят своите норми и да могат да приемат със своето влизане acquis communautaire. Стратегията на Европейския съюз спрямо страните-кандидатки от източна и централна Европа се основава на първо място на отпускането на помощи, които трябва да бъдат предоставени за периода 2000-2006 година. Предвидени са два основни акцента:
Тъй като тези помощи трябва да бъдат координирани, през 1998 година с всяка една от страните-кандидатки от средна и източна Европа се сключи договор за присъединително партньорство. Още през 1989 година Европейската общност представи програма за финансово подпомагане на страните от централна и източна Европа, за да улесни тяхното икономическо и политическо приспособяване (програма PHARE). През 1991 година бяха подписани първите споразумения за асоцииране (така наречените споразумения-Европа) между общността и средно- и източно-европейските страни. За да се създаде зона за свободна търговия, бяха приети временни споразумения. Междувременно свободното движение на стоки в Европа е реалност, въпреки, че търговията със селскостопанска продукция, както и продуктите на стоманодобива и стоманопроизводството са подложени както и преди на известни ограничения. Позовавайки се на споразуменията-Европа, Комисията предложи "структурен диалог", т.е. редовни консултации между асоциираните държави и органите на ЕС. През декември 1994 година Европейският съвет прие присъединителна стратегия със следните акценти:
|
