Споразуменията-Европа представляват особена форма на споразумения за асоцииране. Те се сключват между Европейския съюз и определени асоциирани страни от средна и източна Европа и уреждат тяхната подготовка за присъединяването им към ЕС. Споразуменията-Европа подчертават зачитането на човешките права, на демокрацията и правото, и утвърждават принципа на свободното пазарно пространство. Досега такива споразумения са сключени с десет страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Румъния, Словакия и Словения. Споразуменията-Европа се сключват за неопределен срок от време; те се състоят от множество съставни части:

Прилагането на Европейските споразумения се надзирава от Асоциационен съвет, който от една страна се състои от представители на съвета и комисията и от друга страна от представители на правителствата на асоциираните държави. Комисия по асоцииране, състояща се от членове на асоциационния съвет наблюдава дейността и подготвя консултациите на асоциационния съвет. В крайна сметка една парламентарна асоциационна комисия, която се състои от депутати на националните парламенти на асоциираните държави, представя препоръките на асоциационния съвет.

[Начало на страница]

Концепцията за Европа на концентрираните кръгове описва един модел за изграждане на "Европейския дом" след края на конфликта Изток-Запад. Отличителна черта е покачващият се в посока от вън навътре градус на интеграция. Вътрешен кръг е ЕС след осъществяването на вътрешния пазар и създаването на политически съюз, както и икономическия и валутен съюз като на-висока степен на интеграция. Около това ядро страните от EFTA образуват най-тесния кръг. Третият концентриран кръг се състои от асоциираните източноевропейски страни. ОССЕ като обобщаваща структура образува четвъртият концентриран кръг.

Понятието описва концепцията за европейската подредба и подчертава регионалната самостоятелност като противодействие на нарастващата централизация на функциите на супранационално ниво в Брюксел. Преди всичко се цели участието на регионите в процесите на вземане на решения в рамките на ЕС и защитата на техните права. Акцентува се върху договорното утвърждаване на субсидирането като принцип и създаването на нов орган Комисия на регионите.

[Начало на страница]

ЕОАЕ представлява една от трите европейски общности и служи за контрол и координиране в сферата на ядрената промишленост. ЕОАЕ е основана заедно с Европейската икономическа общност през 1957г. (Римски договори) за да поощри ядрените изследвания и техника.

Основаната на 14 април 1991 година банка за възстановяване и развитие със седалище в Лондон (Източноевропейска банка) подпомага чрез заеми, подобно на Европейската инвестиционна банка, частни и предприемачески инициативи и инфраструктури. През 1996г. тя финансира 95 нови проекта на стойност 2,19 млрд. екю. Адрес: GB-London EC2A 2EH, One Exchange Square. Интернет: http://www.ebrd.com/deutsch/index.htm

Създаденият на 18 април 1951 в следствие на Парижкия договор съюз беше първата супранационална организация в историята на европейската интеграция. Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия се обединиха чрез договор в единен пазар в сферата на въгледобивната и стоманодобивната промишленост. Импулсът за това дойде от една инициатива на френския външен министър Роберт Шуман, който оповести през 1950 година "План Шуман", чиято цел беше да се направи невъзможна понататъшна война между Германия и Франция като се мине през интеграцията на тежката индустрия с най-голямо военно значение.

[Начало на страница]

Основаната през 1958г. ЕИБ със седалище в Люксембург е същевременно банка и самостоятелна институция на общността. Тя реализира заеми и поръчителства за финансирането на инвестиционни проекти, които допринасят за равномерното развитие на общността. Интернет: http://www.eib.org

На Европейската комисия са отредени инициативни, мениджърски, контролни и изпълнителски пълномощия. Тя е защитничката на договорите и представител на интересите на общността. Тази комисия се състои от 20 независими члена (по два за Германия, Франция, Италия, Испания и Обединеното Кралство и по един член от всяка от останалите държави), които образуват колегиум. Тя се назначава по споразумение за срок от пет години и трябва да бъде потвърдена от Европейския парламент, на когото е подчинена. Колегиумът от членовете на комисията се подпомага от ръководство от генерални директори и специализирани служебни постове, чиито служители работят предимно в Брюксел и Люксембург. Заедно със съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, тя допълва институционалния триъгълник на съюза, в който решения се вземат по различни начини (Методи на вземане на решения).

На 15 юли 1997г. Европейската комисия представи своя проект Програма 2000 и в нея изложи позицията си по въпроса за осъществяването на реформата и начина на работа, както и даде насоки за предвидената програма за цялостна административна реформа, набелязана още от инициативите SEM 2000 (компетентен и ефективен мениджмънт) и MAP 2000 (модернизация на администрацията и персоналната политика). В този проект тя представлява тезата, че е необходимо по-силно обвързване и ново дефиниране на задачите, стоящи пред нея в духа на изискванията на 21 век. Интернет:
http://europa.eu.int/comm/index_de.htm.

[Начало на страница]

С подписаната на 4 ноември в Рим Конвенция за правата на човека се въведе система от нов вид в световната защита на човешките права, като е изложена правната основа за правен надзор върху опазването на тези права. Така се създадоха множество органи със седалище в Страсбург, които осъществяват надзор върху спазването на произлизащите от конвенцията задължения:

Присъединяването на Европейския съюз към конвенцията често бива дискутирано, в експертиза от 28 март 1996г. съдът в целия му състав се произнася срещу тази възможност със забележката за евентуални правни конфликти между него и Европейския съд за правата на човека. С прокламираната тържествено през 2001г. в Ница харта на основните права на ЕС тази тема често е на дневен ред. Интернет (Европейски съд за правата на човека): http://www.echr.coe.int

[Начало на страница]

През 1952г. членовете на общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) свикват съвещание, на което се разработва проекта за статут, приет през 1953г. от общото събрание. В него европейската политическа общност (ЕПО) се предвижда като неразделна супранационална европейска общност в духа на ЕОВС и плануваната европейска отбранителна общност (ЕОО).Тясно свързаната с ЕПО европейска отбранителна общност обаче се провали поради ветото, наложено от Френското Национално събрание през 1954г., което означаваше и края на проекта за ЕПО.

ЕПС беше въведено формално през 1970 и беше институционализирано през 1987 от Единния Европейски Акт. Предвидено беше взаимното осведомяване и единен начин на действие във външно-политическата сфера. Страните-членки трябваше да се съобразяват с позицията на Европейския парламент и да представляват по възможност в рамките на интернационалните организации единни позиции. Междувременно мястото на EПС се представлява от общата политика във външните отношения и сигурността (ОПВОС) като втора колона.

[Начало на страница]

Идеята за европейската идентичност в сферата на сигурността и отбраната изхожда от две основни тези:

В тази връзка съвета на НАТО призна през януари 1994г. в Брюксел необходимостта от една специфична европейска идентичност в сферата на сигурността и отбраната. Тази първа стъпка в тази посока беше следствие от заседанието на съвета на НАТО от 3 юни 1996г. в Берлин с развитието на концепцията на съюзническите командоси на въоръжените сили (CJTF), за които се обявиха министрите от алианса на своя среща през януари 1994. По този начин може да се използва военната мощ на НАТО и стратегическото командуване на ЗЕС при акции под политически контрол. Освен това на европейците са необходими и личности на водещи позиции в рамките на военната структура на НАТО, които да представляват техните интереси както в рамките на НАТО, така и на европейско ниво ("double casquette" = "двойна шапка").

Тези дискусии се обединиха в ЕПСО (Европейска политика на сигурността и отбраната) през 1999 в Кьолн по време на Европейския съвет. Европейският съюз реагира на новите предизвикателства в областта на сигурността с изграждането на собствени сили на реагиране при кризисни ситуации, което обезсмисля ЗЕС. Интернет:
http://europa.eu.int/pol/cfsp/index_de.htm

[Начало на страница]

ЕПСО е неделима част от политиката на Европейския съюз. Предизвикани от сериозни събития (Косово, различни терористични атаки и др.), държавните и правителствените шефове се обединиха в идеята да разширят ОПСО по време на своите срещи от 1999 година. Тези промени намериха своя отзвук в четвъртото голямо договорно ревизиране с договора от Ница. За да се оценят подобаващо особеностите на това развитие, а това е необходимо при занимания с темата ЕС, се налага историческо разглеждане поне в неговите основни линии.

От октомври 1970 година страните-членки на ЕС - като допълнение към икономическата интеграция в рамките на ЕОВС, ЕИО и ЕОАЕ - работеха съвместно по основни световни политически проблеми и положиха усилия за взаимно съгласуване. Това се случи на междудържавно ниво, в рамките на ЕПС. През 1986г. с първото голямо договорно ревизиране на тази междудържавна дейност беше придадена формална основа със създаването на Единния Европейски акт.

Със следващото договорно ревизиране, договора от Маастрихт, страните членки за пръв път в договор приеха целта на "обща политика във външните отношения и сигурността" (ОПВОС). Тя представлява втората колона на създадения в Маастрихт Европейски съюз. Първоначално във втората колона ставаше дума за чисто междуправителствено сътрудничество. След влизането в сила на договора от Маастрихт на 1 ноември 1993г. Европейският съюз можеше да излезне като такъв на международната сцена и да изрази своето становище по отношение на въоръжени конфликти, въпроси на човешките права или други теми във връзка с основните принципи и общите стойности, които са залегнали в Европейския съюз и на чиято подкрепа той се посвещава. Чрез третото голямо договорно ревизиране, в договорът от Амстердам, който влезе в сила на 1 май, 1999г. се ревизираха определенията по отношение на ОПВОС. Членовете от 11 до 28 на договора за ЕС сега специално са посветени на съвместната дейност в областта на външната политика и сигурността.

Назначаването на високостоящ представител за съвместното сътрудничество във външната политика и сигурността (нововъведение в договора от Амстердам) прието от личността на Хавиер Солана, който е на този пост от 18 октомври 1999 година за срок от 5 години, е важно решение във връзка с по-високата ефективност и по-доброто функциониране на външната политика на съюза.

Подписаният на 26 февруари 2001 година договор от Ница - четвъртото голямо договорно ревизиране - съдържа нови определения. Договорът предоставя на съюза и инструментаи за една съвместна политика в сферата на сигурността, която се отнася до всички въпроси на сигурността в съюза, към което принадлежи и постепенното утвърждаване на съвместна политика в областта на отбраната. Тази съвместна отбранителна политика би могла да доведе до съвместна отбрана, в случай, че Европейският съвет приеме това решение и настоящите 15 страни-членки го приемат и ратифицират. Европейската политика в сферата на сигурността и отбраната не се основава на особения характер на тази политика в отделните страни-членки и е хармонизирана и с политиката в рамките на Северноатлантичестката организация НАТО. 

Европейският съвет постави акцент на свое заседание през юни 1999 година в Кьолн върху проблемите на преодоляването на кризисни ситуации в рамките на укрепването на ЕПСО; тези задачи са познати под името Петерсберг-задачи, наречени така по името на мястото, на което са приети през юни 1992 година от министерския съвет на ЗЕС. Европейският съвет декларира следното: "С оглед на това съюзът трябва да притежава способността за автономни действия, основани на действителни военни сили, както и да притежава средства и готовност да приеме тяхното изпълнение в реакция на интернационалните кризисни ситуации, без да се влияе от мерките на НАТО".

На последователни заседания на Европейския съвет (Хелзинки, Ница) на волята, съюза да се сдобие със способността за автономни действия, така, че в случаи, в които НАТО като цяло не участва, със съхраняването на основните принципи на хартата на Обединените Нации и признаването на пълномощията на Съвета за сигурност на ЕС, да може да се преодоляват кризи, постепенно беше придаден нов облик. Така на свое заседание през декември 1999 година в Хелзинки Европейският съвет утвърди общата цел в сферата на военните сили: след това през 2003 година Съюзът трябва да е в състояние, в рамките на 60 дни да определи 60 000 души, които могат да приемат задачите от Петерсберг, които да бъдат назначени за срок от най-малко една година. Осъществяването на тази цел все още не означава създаването на европейска армия, защото сформирането на национални трупи протича на основата на суверенно решение на страните-членки.

На свое заседание в Ница Европейският съвет реши да въведе в рамките на съвета нови постоянни политически структури за осъществяване на политически контрол и стратегическо управление при кризисни ситуации, т.е. политически комитети и комитет по сигурността и военна комисия. В следствие на това в секретариата на съвета съществува военен щаб, който се състои от военни експерти от страните-членки и е подчинен на военната комисия, която го подкрепя в дейността му. Съюзът въведе и правила, които уреждат участието на трети страни (европейските страни-членки на НАТО, които не са членки на съюза, други страни, които кандидатстват за членство), както и други потенциални партньори във военното преодоляване на кризисни ситуации от страна на ЕС.

За съвместната работа и консултации между ЕС и НАТО се приемат трайни споразумения. Срещите между съюза и НАТО по определени специфични проблеми се състоят редовно и имат за цел да улеснят съюза в провеждането на определени операции с участието на средства от страна на НАТО. Целта на тази съвместна дейност е бързо създаване на военна готовност на съюза.

Съюзът прие решение да реформира цивилните аспекти на борбата с кризите в четири приоритетни области, които бяха определени от Европейския съвет на негово заседание: Полиция, подсилване на правовата държавност, на цивилната администрация и защитата на населението. Провеждат се дейности в подкрепа и утвърждаване на установените в сферата на полицията цели във връзка с подсилването на правовата държавност (страните-членки трябва да са в съсстояние да предоставят през 2003 година 5 000 полицаи за участие в международни мисии).

Тази дейност е израз на цялостната концепция на съюза в областта на преодоляването на кризи, което трябва да предизвика разширяване на спектъра от цивилни инструменти (до голяма степен от сферата на компетентност на комисията) и да се разшири възможността за създаването на военни мощности. Този цялостен комплекс се нарича Европейска политика на сигурността и отбраната.

[Начало на страница]

Понятието "Европейски съюз" се наложи по време на Парижката конференция на високо равнище през 1972. То се превърна в ръководна идея за представите за реформи в името на бъдещото преобразуване на обществото. В Маастрихт на 7 февруари 1992г. беше подписан "Договор за европейски съюз" и по този начин беше основан европейският съюз като общ покрив на европейската общност, общата външна политика и политика на сигурността и сътрудничеството в сферите на външната и съдебна политика. Понятието "Съюз" определя както състоянието, така и бъдещите перспективи на процеса на интеграция, един "все по-тесен съюз от народите на Европа".

Планът за европейска отбранителна общност почиваше върху предложения п