Споразуменията-Европа представляват особена форма на споразумения за асоцииране. Те се сключват между Европейския съюз и определени асоциирани страни от средна и източна Европа и уреждат тяхната подготовка за присъединяването им към ЕС. Споразуменията-Европа подчертават зачитането на човешките права, на демокрацията и правото, и утвърждават принципа на свободното пазарно пространство. Досега такива споразумения са сключени с десет страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Румъния, Словакия и Словения. Споразуменията-Европа се сключват за неопределен срок от време; те се състоят от множество съставни части:

• политическа част, в която са уредени двустранните и общи консултации по въпроси от взаимен интерес;
• търговско-политическа част, която предвижда създаването на свободна търговска зона;
• частта "сътрудничество в сферата на стопанството, културата и финансите";
• част, която е посветена на изравняването на правните разпоредби, особено в областта на духовното богатство и конкуренцията

Прилагането на Европейските споразумения се надзирава от Асоциационен съвет, който от една страна се състои от представители на съвета и комисията и от друга страна от представители на правителствата на асоциираните държави. Комисия по асоцииране, състояща се от членове на асоциационния съвет наблюдава дейността и подготвя консултациите на асоциационния съвет. В крайна сметка една парламентарна асоциационна комисия, която се състои от депутати на националните парламенти на асоциираните държави, представя препоръките на асоциационния съвет.

[Начало на страница]

Концепцията за Европа на концентрираните кръгове описва един модел за изграждане на "Европейския дом" след края на конфликта Изток-Запад. Отличителна черта е покачващият се в посока от вън навътре градус на интеграция. Вътрешен кръг е ЕС след осъществяването на вътрешния пазар и създаването на политически съюз, както и икономическия и валутен съюз като на-висока степен на интеграция. Около това ядро страните от EFTA образуват най-тесния кръг. Третият концентриран кръг се състои от асоциираните източноевропейски страни. ОССЕ като обобщаваща структура образува четвъртият концентриран кръг.

Понятието описва концепцията за европейската подредба и подчертава регионалната самостоятелност като противодействие на нарастващата централизация на функциите на супранационално ниво в Брюксел. Преди всичко се цели участието на регионите в процесите на вземане на решения в рамките на ЕС и защитата на техните права. Акцентува се върху договорното утвърждаване на субсидирането като принцип и създаването на нов орган Комисия на регионите.

[Начало на страница]

ЕОАЕ представлява една от трите европейски общности и служи за контрол и координиране в сферата на ядрената промишленост. ЕОАЕ е основана заедно с Европейската икономическа общност през 1957г. (Римски договори) за да поощри ядрените изследвания и техника.

Основаната на 14 април 1991 година банка за възстановяване и развитие със седалище в Лондон (Източноевропейска банка) подпомага чрез заеми, подобно на Европейската инвестиционна банка, частни и предприемачески инициативи и инфраструктури. През 1996г. тя финансира 95 нови проекта на стойност 2,19 млрд. екю. Адрес: GB-London EC2A 2EH, One Exchange Square. Интернет: http://www.ebrd.com/deutsch/index.htm

Създаденият на 18 април 1951 в следствие на Парижкия договор съюз беше първата супранационална организация в историята на европейската интеграция. Белгия, Федерална Република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия се обединиха чрез договор в единен пазар в сферата на въгледобивната и стоманодобивната промишленост. Импулсът за това дойде от една инициатива на френския външен министър Роберт Шуман, който оповести през 1950 година "План Шуман", чиято цел беше да се направи невъзможна понататъшна война между Германия и Франция като се мине през интеграцията на тежката индустрия с най-голямо военно значение.

[Начало на страница]

Основаната през 1958г. ЕИБ със седалище в Люксембург е същевременно банка и самостоятелна институция на общността. Тя реализира заеми и поръчителства за финансирането на инвестиционни проекти, които допринасят за равномерното развитие на общността. Интернет: http://www.eib.org

На Европейската комисия са отредени инициативни, мениджърски, контролни и изпълнителски пълномощия. Тя е защитничката на договорите и представител на интересите на общността. Тази комисия се състои от 20 независими члена (по два за Германия, Франция, Италия, Испания и Обединеното Кралство и по един член от всяка от останалите държави), които образуват колегиум. Тя се назначава по споразумение за срок от пет години и трябва да бъде потвърдена от Европейския парламент, на когото е подчинена. Колегиумът от членовете на комисията се подпомага от ръководство от генерални директори и специализирани служебни постове, чиито служители работят предимно в Брюксел и Люксембург. Заедно със съвета на Европейския съюз и Европейския парламент, тя допълва институционалния триъгълник на съюза, в който решения се вземат по различни начини (Методи на вземане на решения).

На 15 юли 1997г. Европейската комисия представи своя проект Програма 2000 и в нея изложи позицията си по въпроса за осъществяването на реформата и начина на работа, както и даде насоки за предвидената програма за цялостна административна реформа, набелязана още от инициативите SEM 2000 (компетентен и ефективен мениджмънт) и MAP 2000 (модернизация на администрацията и персоналната политика). В този проект тя представлява тезата, че е необходимо по-силно обвързване и ново дефиниране на задачите, стоящи пред нея в духа на изискванията на 21 век. Интернет:
http://europa.eu.int/comm/index_de.htm.

[Начало на страница]

С подписаната на 4 ноември в Рим Конвенция за правата на човека се въведе система от нов вид в световната защита на човешките права, като е изложена правната основа за правен надзор върху опазването на тези права. Така се създадоха множество органи със седалище в Страсбург, които осъществяват надзор върху спазването на произлизащите от конвенцията задължения:

• Европейската комисия за правата на човека, която проверява жалби от страните-членки или отделни лица;
• Европейският съд за човешки права, който може да свиква комисията или да се обръща към отделна договорна държава; последното е възможно в случай на съдебно дело и на основание на доклад от комисията;
• комисия от министри като "защитник" на конвенцията, която се свиква в случай на политическо представяне на спора.

Присъединяването на Европейския съюз към конвенцията често бива дискутирано, в експертиза от 28 март 1996г. съдът в целия му състав се произнася срещу тази възможност със забележката за евентуални правни конфликти между него и Европейския съд за правата на човека. С прокламираната тържествено през 2001г. в Ница харта на основните права на ЕС тази тема често е на дневен ред. Интернет (Европейски съд за правата на човека): http://www.echr.coe.int

[Начало на страница]

През 1952г. членовете на общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) свикват съвещание, на което се разработва проекта за статут, приет през 1953г. от общото събрание. В него европейската политическа общност (ЕПО) се предвижда като неразделна супранационална европейска общност в духа на ЕОВС и плануваната европейска отбранителна общност (ЕОО).Тясно свързаната с ЕПО европейска отбранителна общност обаче се провали поради ветото, наложено от Френското Национално събрание през 1954г., което означаваше и края на проекта за ЕПО.

ЕПС беше въведено формално през 1970 и беше институционализирано през 1987 от Единния Европейски Акт. Предвидено беше взаимното осведомяване и единен начин на действие във външно-политическата сфера. Страните-членки трябваше да се съобразяват с позицията на Европейския парламент и да представляват по възможност в рамките на интернационалните организации единни позиции. Междувременно мястото на EПС се представлява от общата политика във външните отношения и сигурността (ОПВОС) като втора колона.

[Начало на страница]

Идеята за европейската идентичност в сферата на сигурността и отбраната изхожда от две основни тези:

• от години в Европа съществуват множество точки на безпокойства (Босна и Херцеговина, Косово...);
• Съединените Американски Щати отчасти ограничават своя ангажимент в отбранителната политика в Европа и по този начин предизвикват недостиг, който Европа не е в състояние да покрие. По този начин през последните години границите на съюза НАТО бяха на дневен ред, което беше конципирано предимно в духа на отбраната при заплаха от вън. Новите изисквания на европейската сигурност ясно посочват, че все по-нужна е една политическа инстанция, която да почива на основата на общите интереси.

В тази връзка съвета на НАТО призна през януари 1994г. в Брюксел необходимостта от една специфична европейска идентичност в сферата на сигурността и отбраната. Тази първа стъпка в тази посока беше следствие от заседанието на съвета на НАТО от 3 юни 1996г. в Берлин с развитието на концепцията на съюзническите командоси на въоръжените сили (CJTF), за които се обявиха министрите от алианса на своя среща през януари 1994. По този начин може да се използва военната мощ на НАТО и стратегическото командуване на ЗЕС при акции под политически контрол. Освен това на европейците са необходими и личности на водещи позиции в рамките на военната структура на НАТО, които да представляват техните интереси както в рамките на НАТО, така и на европейско ниво ("double casquette" = "двойна шапка").

Тези дискусии се обединиха в ЕПСО (Европейска политика на сигурността и отбраната) през 1999 в Кьолн по време на Европейския съвет. Европейският съюз реагира на новите предизвикателства в областта на сигурността с изграждането на собствени сили на реагиране при кризисни ситуации, което обезсмисля ЗЕС. Интернет:
http://europa.eu.int/pol/cfsp/index_de.htm

[Начало на страница]

ЕПСО е неделима част от политиката на Европейския съюз. Предизвикани от сериозни събития (Косово, различни терористични атаки и др.), държавните и правителствените шефове се обединиха в идеята да разширят ОПСО по време на своите срещи от 1999 година. Тези промени намериха своя отзвук в четвъртото голямо договорно ревизиране с договора от Ница. За да се оценят подобаващо особеностите на това развитие, а това е необходимо при занимания с темата ЕС, се налага историческо разглеждане поне в неговите основни линии.

От октомври 1970 година страните-членки на ЕС - като допълнение към икономическата интеграция в рамките на ЕОВС, ЕИО и ЕОАЕ - работеха съвместно по основни световни политически проблеми и положиха усилия за взаимно съгласуване. Това се случи на междудържавно ниво, в рамките на ЕПС. През 1986г. с първото голямо договорно ревизиране на тази междудържавна дейност беше придадена формална основа със създаването на Единния Европейски акт.

Със следващото договорно ревизиране, договора от Маастрихт, страните членки за пръв път в договор приеха целта на "обща политика във външните отношения и сигурността" (ОПВОС). Тя представлява втората колона на създадения в Маастрихт Европейски съюз. Първоначално във втората колона ставаше дума за чисто междуправителствено сътрудничество. След влизането в сила на договора от Маастрихт на 1 ноември 1993г. Европейският съюз можеше да излезне като такъв на международната сцена и да изрази своето становище по отношение на въоръжени конфликти, въпроси на човешките права или други теми във връзка с основните принципи и общите стойности, които са залегнали в Европейския съюз и на чиято подкрепа той се посвещава. Чрез третото голямо договорно ревизиране, в договорът от Амстердам, който влезе в сила на 1 май, 1999г. се ревизираха определенията по отношение на ОПВОС. Членовете от 11 до 28 на договора за ЕС сега специално са посветени на съвместната дейност в областта на външната политика и сигурността.

Назначаването на високостоящ представител за съвместното сътрудничество във външната политика и сигурността (нововъведение в договора от Амстердам) прието от личността на Хавиер Солана, който е на този пост от 18 октомври 1999 година за срок от 5 години, е важно решение във връзка с по-високата ефективност и по-доброто функциониране на външната политика на съюза.

Подписаният на 26 февруари 2001 година договор от Ница - четвъртото голямо договорно ревизиране - съдържа нови определения. Договорът предоставя на съюза и инструментаи за една съвместна политика в сферата на сигурността, която се отнася до всички въпроси на сигурността в съюза, към което принадлежи и постепенното утвърждаване на съвместна политика в областта на отбраната. Тази съвместна отбранителна политика би могла да доведе до съвместна отбрана, в случай, че Европейският съвет приеме това решение и настоящите 15 страни-членки го приемат и ратифицират. Европейската политика в сферата на сигурността и отбраната не се основава на особения характер на тази политика в отделните страни-членки и е хармонизирана и с политиката в рамките на Северноатлантичестката организация НАТО. 

Европейският съвет постави акцент на свое заседание през юни 1999 година в Кьолн върху проблемите на преодоляването на кризисни ситуации в рамките на укрепването на ЕПСО; тези задачи са познати под името Петерсберг-задачи, наречени така по името на мястото, на което са приети през юни 1992 година от министерския съвет на ЗЕС. Европейският съвет декларира следното: "С оглед на това съюзът трябва да притежава способността за автономни действия, основани на действителни военни сили, както и да притежава средства и готовност да приеме тяхното изпълнение в реакция на интернационалните кризисни ситуации, без да се влияе от мерките на НАТО".

На последователни заседания на Европейския съвет (Хелзинки, Ница) на волята, съюза да се сдобие със способността за автономни действия, така, че в случаи, в които НАТО като цяло не участва, със съхраняването на основните принципи на хартата на Обединените Нации и признаването на пълномощията на Съвета за сигурност на ЕС, да може да се преодоляват кризи, постепенно беше придаден нов облик. Така на свое заседание през декември 1999 година в Хелзинки Европейският съвет утвърди общата цел в сферата на военните сили: след това през 2003 година Съюзът трябва да е в състояние, в рамките на 60 дни да определи 60 000 души, които могат да приемат задачите от Петерсберг, които да бъдат назначени за срок от най-малко една година. Осъществяването на тази цел все още не означава създаването на европейска армия, защото сформирането на национални трупи протича на основата на суверенно решение на страните-членки.

На свое заседание в Ница Европейският съвет реши да въведе в рамките на съвета нови постоянни политически структури за осъществяване на политически контрол и стратегическо управление при кризисни ситуации, т.е. политически комитети и комитет по сигурността и военна комисия. В следствие на това в секретариата на съвета съществува военен щаб, който се състои от военни експерти от страните-членки и е подчинен на военната комисия, която го подкрепя в дейността му. Съюзът въведе и правила, които уреждат участието на трети страни (европейските страни-членки на НАТО, които не са членки на съюза, други страни, които кандидатстват за членство), както и други потенциални партньори във военното преодоляване на кризисни ситуации от страна на ЕС.

За съвместната работа и консултации между ЕС и НАТО се приемат трайни споразумения. Срещите между съюза и НАТО по определени специфични проблеми се състоят редовно и имат за цел да улеснят съюза в провеждането на определени операции с участието на средства от страна на НАТО. Целта на тази съвместна дейност е бързо създаване на военна готовност на съюза.

Съюзът прие решение да реформира цивилните аспекти на борбата с кризите в четири приоритетни области, които бяха определени от Европейския съвет на негово заседание: Полиция, подсилване на правовата държавност, на цивилната администрация и защитата на населението. Провеждат се дейности в подкрепа и утвърждаване на установените в сферата на полицията цели във връзка с подсилването на правовата държавност (страните-членки трябва да са в съсстояние да предоставят през 2003 година 5 000 полицаи за участие в международни мисии).

Тази дейност е израз на цялостната концепция на съюза в областта на преодоляването на кризи, което трябва да предизвика разширяване на спектъра от цивилни инструменти (до голяма степен от сферата на компетентност на комисията) и да се разшири възможността за създаването на военни мощности. Този цялостен комплекс се нарича Европейска политика на сигурността и отбраната.

[Начало на страница]

Понятието "Европейски съюз" се наложи по време на Парижката конференция на високо равнище през 1972. То се превърна в ръководна идея за представите за реформи в името на бъдещото преобразуване на обществото. В Маастрихт на 7 февруари 1992г. беше подписан "Договор за европейски съюз" и по този начин беше основан европейският съюз като общ покрив на европейската общност, общата външна политика и политика на сигурността и сътрудничеството в сферите на външната и съдебна политика. Понятието "Съюз" определя както състоянието, така и бъдещите перспективи на процеса на интеграция, един "все по-тесен съюз от народите на Европа".

Планът за европейска отбранителна общност почиваше върху предложения пред френското Национално събрание план за обща армия "план-Плевен", назован по името на френския премиер Рене Плевен. Предпоставка за представянето на този план беше за Франция основното опасение от германско военно надмощие, което беше подсилено от изискванията на САЩ за западногерманско участие в сферата на отбраната в хода на войната с Корея. Планът-Плевен предвиждаше изграждането на обща европейска армия на мястото на съществуващите национални армии. Той претърпя провал през 1954 поради ветото, наложено от френското Национално събрание. По този начин и тясно свързаният с ЕОО план за Европейска политическа общност също се провали.

[Начало на страница]

На 25 март 1957г. в Рим от шестте страни членки на ЕОВС бяха подписани договорите за създаването на ЕИО и ЕОАЕ (Евр. общ. за атомна енергия или Евратом). ЕИО беше и остава най-важната от тези три организации. Нейните най-важни цели бяха изграждането на един общ пазар на основата на митнически съюз, или създаването на всякакви икономически бариери за координирането на икономическата политика и повишаването на жизнения стандарт в общността. Тя следваше познатият вече модел на секторална или икономическа интеграция, с която се свързваха очакванията,че икономическата интеграция ще предизвика и политическа интеграция.

Европейската централна банка (EЦБ), чието основаване тържествено бе отбелязано на 30 юни 1998г., от 1 януари 1999г. има задачата да реализира установената от европейската система на централните банки валутна политика. Органите за вземане на решения на ЕЦБ (управителен съвет и председатели на централните банки) определят паричната политика в Евроланд, лихвения процент за операции с капитали от банките, както и съответното функциониране на паричните системи. ЕЦБ е последовател на ЕВИ (Европейски валутен институт). Интернет:
http://www.ecb.int

[Начало на страница]

ФЕОГА, наричан още аграрен фонд служи за финансиране на съвместната аграрна политика на страните членки на ЕС.

Евроепйският парламент назначава за определен служебен период пълномощник на гражданите, който приема и проверява оплаквания за неуредици в органите и институциите на ЕС. В тържествено прокламираната през декември 2001 в Ница харта на основните права на него е посветен член 43. В момента тази функция се изпълнява от финландецът Якоб Сьодерман със своя екип от 22 колеги.

Пощенски адрес: 1, Avenue du President Robert Schuman, B.P. 403, F-67001 Strasbourg Cedex.
Телефон: 0033-388-172313, Fax: 0033-388-179062
E-Mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
Интернет: http://www.euro-ombudsman.eu.int.

[Начало на страница]

От основания през 1957г. от ЕО и нейните членове ЕФР се финансират мерки за стимулиране на икономическото и социално развитие на 69-те страни от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТ-държави).

ЕФРР е призван да допринесе за неравновесията между регионите в Общността. Създаденият през 1975 година фонд осъществява финансова помощ на нуждаещи се региони. ЕФРР е най-големият структурен фонд на ЕС.

Съдът на Европейските общности се състои от 15 съдии и девет генерални адвоката, които се избират от страните-членки за срок от шест години. Той има две основни функции:

• да се зачита принципът на правото в страните-членки и прилагането на договорите;
• да взема решения по искания на националните съдилища относно прилагането на европейското право.

През 1989 година беше създаден Европейски съд от първа инстанция, който функционира като инстанция по обобщаване на факти от по-важни области поради нарастването на делата и затруднеността на Европейския съд да ги обработи своевременно. Интернет: http://curia.eu.int/de/index.htm

[Начало на страница]

Подписаната през 1950г. Европейска конвенция за защита на основните свободи и човешките права представя гражданските права и свободи под защитата на контролната система на Европейската комисия по правата на човека и Европейския съд за човешки права в Страсбург. Освен страни жалби могат да бъдат подавани и от отделни лица. Съдът взема съответните решения за страните-членки. Интернет:
http://www.echr.coe.int

Към основания със седалище в Брюксел през 1973 година европейски профсъюз принадлежат членски съюзи от 28 европейски страни, 14 обединения от браншови организации, както и съюзи на наблюдатели. Адрес:: Bd. Emile Jacqmain 155, B-1210 Brьssel. Интернет: http://www.etuc.org

Специален инструмент на ЕС в подкрепа на малки и средни предприемачи. Интернет:
http://www.eif.org

[Начало на страница]

На редовни заседания на Европейски съвет се срещат редовно държавни и правителствени шефове на страните-членки на ЕС. Европейският съвет беше въведен след Парижката конференция на върха през 1974г. и за първи път заседава през 1975г. в Дъблин. Той зае мястото на обичайните в периода 1961-74 европейски конференции на върха, които бяха скрепени договорно в Единния европейски акт. Заседанията обикновено се провеждат два пъти годишно, Президентът на Европейската комисия участва като пълноправен член. Европейският съвет дава импулси за бъдещото развитие на ЕС и очертава основните водещи политически линии. Интернет: http://ue.eu.int/de/Info/eurocouncil/index.htm

Създадената през 1977 сметна палата се състои от 15 членове, които се избират от съвета на съюза след съгласуване с Европейския парламент за срок от шест години. Тя проверява правомерността и редовността на приходите и разходите на съюза, както и контролира бюджета. Интернет: http://www.eca.eu.int

[Начало на страница]

Създаденият през 1960г. ЕФСР е най-важният инструмент на социалната политика на ЕО. Той служи за подпомагане на създаването на мерки за професионално образование и преквалификация и за създаването на нови работни места. Около 75 процента от неговите средства служат за преодоляването на безработицата сред младото поколение.

Като европейско икономическо пространство във връзка с подписания през 1992 година договор сферата на ЕФТА и ЕС.

[Начало на страница]

В избрания след 1979 година при общи и директни избори Европейски парламент право на глас имат представителите на 370-те милиона европейски граждани. Разпределението на понастоящем 626-те депутати сред страните-членки се определя от съответния брой на населението, като все пак съществува известна непропорционалност в представителството. Европейският парламент има средните основни функции:

• Парламентът проверява предложенията на комисията и притежава законодателни правомощия в процеса на прилагането на Европейското право (метод на участие във вземане на решения, кооперативен метод, метод на изслушване).
• надзирава дейността на ЕС със свикването на Европейската комисия, както и писмени и устни допитвания до съвета и комисията и налагането на вета.
• Парламентът поделя със съвета решенията, свързани с бюджета, подписва годишния бюджетен план и надзирава неговото изпълнение.
• Европейският парламент назначава пълномощник на гражданите, който приема оплакванията за неуредици при дейността на органите или институциите на Европейската общност. Освен това може да свиква надзорни комисии, които са упълномощени да контролират не само дейността на органите на ЕС, но и поведението на страните-членки при провеждането на общата европейска политика.

Интернет: http://www.europarl.eu.int/home/default_de.htm

[Начало на страница]

Идеята за европейска полиция води началото си от Европейския съвет в Люксембург (28/29 юни, 1991). Европол служи за обмен на опит и информация, за централизиран анализ на международната престъпност и за подпомагане на националните полицейски служби в отделните страни-членки на ЕС. Споразумението беше подписано през юли, 1995 година и на 1 октомври 1998 година влезе в сила. По този начин Европейската агенция на полицията със седалище в Хага успя да осъществи пълноценна борба срещу наркотиците и тяхното разпространение.

През януари 1994 година Европол сложи начало на дейността си. Първоначално европейската полиция трябваше да се посвети на борбата с търговията с наркотици и свързания с нея феномен на "прането на пари". В последствие дейността и се разшири и върху търговията с радиоактивни вещества, организираните кражби на автомобили. Европол не е компетентен само в тези области, компетенциите на европейската полиция са разширени от 1 януари 1999 година и в областта на тероризма.

С договора от Амстердам пред Европол са поставени следните задачи: координиране и провеждане на разследвания при специални случаи с помоща на административни органи на множество страни-членки, развитие на специфични професионални знания, които могат да подпомогнат страните-членки при разследвания в случаи на организирана престъпност, създаване на контакти между съдии и служители по разследването, чиято специалност е борбата с организираната престъпност. Интернет: http://www.europol.eu.int/home.htm

[Начало на страница]

ЕВС е въведената през 1979 година система на трансгранично сътрудничество във валутната политика в ЕС. Тя представлява втория етап от интеграцията на валутния сектор, след като първият претърпя провал с плана-Вернер (1970). Целта на ЕВС е създаването на стабилна валутна зона в Европа. Трите основни елемента на ЕВС са европейската валутна единица ЕКЮ, механизмът на обменните курсове и интервенция и кредитните механизми. Основната идея на системата се състои в регулирането на отклоненията на пазарните курсове на отделните валути чрез намеси от страна на банките. Ако валутният курс на дадена валута стигне до горната или долна граница на примерните курсове, централните банки са задължени да се намесят чрез покупка на друга валута. Успешното развитие на ЕВС доведе до това, в края на 80-те години да се предприеме подновената инициатива в посока на валутен съюз, която успешно приключи на 1 януари 1999 година с въвеждането на Европейския вълутен съюз (валутна политика).

[Начало на страница]

Конференцията-Европа на страните-членки на ЕС и страните-кандидатки трябва да придружава процесите на разширяване през следващите години. Тя е форум за политически консултации по теми от взаимен интерес:

• Обща външна политика и политика на сигурността;
• вътрешна политика и съдебно дело;
• попадащи в рамките на регионалното сътрудничество икономически дейности.

Конференцията-Европа беше скивана от Европейския съвет през декември 1997 година по предложение на Франция. Тя се състои два пъти в годината: първо държавните и правителствените шефове и президента на комисията; втори път заседаване на ниво външни министри. Председателството се поема от държавата, която председателства и Европейския съюз.

На първото провеждане на Конференция-Европа на 12 март 1998 година в Лондон се взе решение, да се сформира група от специалисти за разработването на доклад за растящата заплаха от организираната престъпност в европейските общества, по особено в източноевропейските държави. Външните министри за пръв път се срещнаха на 6 октомври 1998 година в Люксембург.

[Начало на страница]

Съветът на Европа беше създаден през 1949 година след Европейския конгрес в Хага (1948) като междудържавна европейска организация. Той не изисква от страните-участнички отказ от суверенитет. Основните акценти в работата на съвета на Европа са преди всичко съхраняването на културното наследство, както и защитата на човешките права и демокрацията. Той подписва споразумения и резолюции. Най-важната е подписаната през 1950 година Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. След като в продължение на години организацията водеше съществуване "в сянка", нейното значение като общоевропейски форум нарастна след края на конфликта Изток-Запад. Интернет: http://www.coe.int

[Начало на страница]

[> към следващата страница на речника ...]