По повод 50-та годишнина от приемането на Общата декларация на човешките права през декември 1998г. Европейският съвет на свое заседание в Кьолн (3/4 юни 1999) взе решение да сложи началото по работата за изработване на една харта на основните права, която трябваше да бъде приключена преди края на 2000 година. Стигна се до заключението, че валидните на нивото на съюза основни права трябва да бъдадт обобщени в харта и по този начин да се внесе повече яснота. Тази харта ще се позовава върху договорите в общността, интернационални споразумения, между които Европейската конвенция за защита на човешките права (ЕКЧП) от 1950г. и Европейската социална харта от 1989г., общите конституционни традиции на страните-членки, както и различните декларации на Европейския парламент.

За изработването на хартата беше назначена специална колегия. Към нея принадлежат 62 упълномощени лица от държавните и правителствени шефове на страните-членки и отделните държавни парламенти. Четирима представители на Европейския съд, на Европейския съвет и Европейския съд по правата на човека участваха в работата като наблюдатели. Европейският съвет оцени съдържанието и методите на работа, свързани с изработването на хартата на свое заседание в Тампере (15/16 октомври 1999).

В хода на работата, която започна на 17 декември 1999, бяха изслушани икономически и социални комисии, комитета на регионите, Европейският пълномощник, както и други колегии, обществени групи и вещи лица. Състоя се и размяна на мнения между колегията и страни-кандидатки. В съвместна работа с останалите членове на колегията с изработването на първия проект на хартата беше назначена редакционна комисия, към която принадлежаха нейният председател - бившия немски държавен глава и конституционен съдия на Германия Роман Херцог - заместник председателят й, както и представители на комисията. Хартата на основните права празнично беше декларирана в рамките на Европейския съвет в Ница през декември 2000 година, но не беше приета като част от договора. Подписването на хартата, както и нейното приемане като част от договорите са тема на дебата относно смисъла и целта на една Европейска конституция, както и важна тема на пост-Ница-процеса.

[Начало на страница]

Комисия на постоянните представители на националните правителства при ЕС (Comitй des Reprйsentants Permanents). Комисията на постоянните представители  (COREPER) се състои от лидерите на постоянните представителства на страните-членки на ЕС. Нейната задача е да подпомага съвета на съюза, т.е. да оценява стоящите на дневен ред досиета (разпространяваните от комисията предложения и проекти на правни актове). На комисията е отредена централна роля в общия процес на вземане на решения, защото тя същевременно е форум на диалога между постоянните представители, както и между тях и техните правителства, и осъществява политически контрол надзиравайки работата на групите от вещи лица.

[Начало на страница]

Понятието "дефицит на демокрация" основно изразява това, че Европейският съюз не е достатъчно демократичен и в следствие на неговия сложен начин на функциониране не е близо до гражданството. Следвайки тази теза институционалната шапка на съюза се ръководи от един орган, който поема законодателна и изпълнителна функция (съвет), както и от един орган, на който му липсва истинска демократична легитимност (комисия), като в същото време определяните от страните-членки членове на колегиума трябва да бъдат поставени на гласуване от Европейския парламент и колективно са отговорни пред парламента.

Договорът от Амстердам, както и този от Ница, прави опит да реагира на дефицита на демокрация, като например се разширява и установява ролята на европейския парламент в систематичната му връзка с парламентите на страните-членки. В договора от Амстердам се съдържа следното: "Този договор представлява едно ново стъпало при осъществяването на един все по-тесен съюз от народите на Европа, в който решенията трябва да бъдат взимани възможно най-открито и да бъдат близки до граждансткото общество."

[Начало на страница]

Като трети страни по жаргона на ЕС се определят тези, които не са членове на съюза.

(European Free Trade Association) Основаната през 1960 година Европейска зона за свободна търговия е реакция спрямо основаването на Европейската икономическа общност, за да се ограничи опасността от икономическа дискриминация. EFTA понесе големи загуби, след като множество страни-членки постъпиха поетапно в общността (1973 Великобритания, Ирландия, Дания; 1986 Португалия). През 1973 Европейската общност сключи с EFTA споразумение за свободна търговия. От 1994 между ЕО и държавите от EFTA в сила е Европейското икономическо пространство (EWR). Интернет:
http://www.efta.int

[Начало на страница]

(Европейска общност/общности) EО е общото определяне на трите различни европейски общности: Европейска общност за въглища и стомана (Парижки договор 1951), Европейска общност за атомна енергия (Римски договори 1957) и Европейска икономическа общност (Римски договори 1957). Европейската общност образува "шапката" на тези три организации. След договора от Маастрихт ЕО представлява първата, супранационална колона под покрива на европейския съюз. Другите две интер-правителствени конолни бяха общата външна политика и политика на сигурността и съвместната дейност в сферата на вътрешните работи и съдебната система.

[Начало на страница]

Като собствени средства на съюза важат приходите от фискален характер, които са на разположение за покриване на неговите разходи. Общият обем приходи в момента не трябва да надвишава 1,27% от брутния продукт на общността. Първоначално бюджета на общността от финансовите вноски на страните-членки беше оспорен. Действителна финансова автономия съюза постигна на 1 януари, 1978 година, след като на 21 април, 1970 не успя да се вземе съответното решение на съвета. Оттогава бюджета на общността се финансира изцяло от собствени средства. Съществуват четири вида собствени средства:

Един пример: През 1999 приходите на Европейския съюз възлизат на 86 млрд. Евро, и се поделят по следния начин: 2,2 процента аграрни такси, както и такси от захарната промишленост, 13,8 процента мита, 35,2 процента собствени средства от ДДС и около 48,1 процента средства от брутен социален продукт.

[Начало на страница]

С влезлия в сила през 1987 година Единен Европейски акт се прави допълнение и модифициране на Римските договори. ЕЕА разширява компетенциите на общността в множество области (изследователска дейност, технологии, околна среда), като усъвършенства методите на вземане на решения, като се подсилва ролята на Европейският парламент (право на гласуване на споразумения за асоцииране и постъпване в членство, кооперативен метод). Въвеждането на решения с квалифицирано мнозинство беше главна предпоставка за постигането на вътрешен пазар. ЕЕА, в чийто център място заема програмата за вътрешен пазар, представлява първата голяма реформа на договорите от основаването на съюза.

Това представляват методи на гласуване, при които е необходим консенсус от всички в съвета на обединените страни-членки за приемането на даден правов акт. ЕЕА силно ограничи сферата на прилагане на съгласуваност. Така се наложи квалифицираното мнозинство в рамките на първата колона ("колона на Европейската общност"). По отношение на съвместната работа между правителствата в рамките на втората и трета колони отчасти продължава да е в сила принципа на съгласуваност.

[Начало на страница]

Първоначалната обвързаност между трите основни органа на общността (съвет, комисия, парламент) при вземане на решения се определя като консултантски или метод на изслушване. Тук съветът взема решение по предложение на комисията и след изслушване на парламента. Съветът не е обвързан с тяхното становище. Постепенно ролята на Европейския парламент в този триъгълник се подсилваше. Основи на това развитие представляваха прехвърлянето на решенията относно бюджета върху парламента през първата половина на 70-те години, първите преки избори за парламент през 1979 година, въвеждането на кооперативния метод с Единния Европейски акт (1986/87) и договра от Маастрихт (1992/93), чието прилагане беше значително разширено с договора от Амстердам (1997/99) и договора от Ница (2001).

[Начало на страница]

От създаването си Европейската общност многократно се разширява. Към шестте страни-основателки - Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия - постепенно се присъединиха девет други страни:

На фона на растящия брой на страните-кандидатки, на понататъшното разширяване на съюза днес се придава особено значение, без реформа на институциите и определени политически области, съюза вече не може да функционира ефективно. Тази теза доведе до дебати относно понятията "разширяване" и "задълбочаване": За едни разширяването трябва да се осъществи успоредно с цялостна реформа на органите и начина на функциониране на Европейския съюз, за други самото разширяване има предимство (често с предубеждението, че по този начин политическият профил на съюза би се разводнил).

След като с Договора от Амстердам не успяха да бъдат създадени институционалните предпоставки за разширяването, както първоначално беше предвидено, с договора от Ница беше необходима друга договорна реформа, за да се вземат договорените в Амстердам решения ("left-overs"). След често остро критикувания договор от Ница ЕС е формално готов за разширяване, но реформите продължават да настъпват в така наречения "пост-Ница-процес".

На 15 юли, 1997 година Комисията представи програмата 2000 - "Agenda 2000" (Интернет: http://europa.eu.int/comm/agenda2000/index_en.htm), в която прави анализ на проблемите, свързани с разширяването и задачите, които трябва да преодолее Европейския съюз през първите години на 21 век.

[Начало на страница]

[> към следващата страница на речника ...]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.