Страните-членки сами определят в каква степен искат да напреднат в интеграционния процес и/или към какви цели се стремят, за разлика от първоначалния метод на интеграция, според който едни и същи цели се осъществяваха от всички в еднави срокове. С договора от Амстердам степенната интеграция беше заложена във всички определения за подсилване на съвместната работа в договорите на Европейския съюз и Европейската общност ("Поощряване на съвместната работа") - впоследствие този инструмент не беше напълно приложен поради съпътстващите го пречки и ограничения. Модели на степенна интеграция се срещат в много източници като "Europa a la carte", "Европа на варииращата геометрия", "Европа на концентрираните кръгове" или "Европа с различни скорости". 

[Начало на страница]

"Обществената собственост" представлява общият фундамент от права и задължения, които са валидни за всички страни-членки в рамките на европейския съюз. Тази собственост постоянно се развива и включва следното:

• съдържанието, принципите и политическите цели на договорите;

• свързаните с прилагането на договорите правови разпоредби и работата на съда;

• приетите в рамките на Съюза декларации и решения;

• правни актове за съвместната външна политика и политика на сигурността;

• приетите юридически правни актове и тези в сферата на вътрешната политика;

• сключенита от Общността международни споразумения, които подписват страните-членки помежду си в областите, попадащи в дейността на Съюза.

Обществената собственост не включва общественото право в най-тесен смисъл, а всички правни актове, които са въведени в рамките на втората или трета колона на Европейския съюз, както и установените в договорите общи цели.

Страните-членки трябва да приемат тази обществена собственост преди да постъпят в съюза. Изключения или извънредни правила се допускат само в изключителни случаи и в ограничен мащаб. Съюзът си поставя за цел да съхранява и поддържа обществената собственост. В никакъв случай не може да се стига до крачки назад. Съдържанието на acquis communautaire се определя на около 80.000 страници.

[Начало на страница]

Програмата 2000 е установена от Европейската комисия на 15 юли, 1997. По този начин Комисията отвърна на изискването на Европейския съюз да се представи документ за разширяване и обновяване на обществените политики, както и за финансовите рамки на Съюза за периода след 31 декември, 1999. Приложени са позициите на Комисията по отношение на молбите за членство. Програмата 2000 разглежда всички въпроси, които се поставят пред Европейския Съюз в началото на 21 век. Тя съдържа три части:

• В първата част става дума за вътрешния начин на функциониране на Европейския съюз, особено за реформата на съвместната аграрна политика и системата за реализиране на стопанското и социално съдържание. Тази част съдържа и препоръки за осъществяване на разширяването при възможно най-добри условия, както и предложение за нови финансови рамки за периода 2000-2006 (бюджет);

• Във втората част е предложена интензивираща ръководна стратегия с два нови елемента: партньорството на членовете и участитето на страните-кандидатки в обществените програми и средствата за прехвърлянето на обществената собственост (acquis communautaire);

• В третата част се прави анализ на това, какви въздействия ще има разширяването върху политиките на Европейския Съюз. Интернет:
  http://www.europa.eu.int/comm/agenda2000/index_de.htm

[Начало на страница]

Договорът от Амстердам е приет на 18 юни 1997 година от държавните и правителствените ръководители на 15-те страни членки на Европейския съюз. На 2 октомври 1997 година е подписан от външните министри на 15-те страни-членки. На 1 май, 1999 година влезе в сила, след като беше ратифициран от всички страни-членки според конституционно-правовите разпоредби (ратификация). 

С Договора от Амстердам са променени определения на договора на Европейския съюз, на договорите за създаване на европейски общности и някои свързани с тези договори правни актове. Той не заема мястото на тези договори, а ги допълва. След Единния европейски акт (ЕЕА) и договорът от Маастрихт, това е третото голямо ревизиране на договор. Междувременно с договора от Ница се осъществи четвъртото голямо ревизиране.

[Начало на страница]

Институциите на ЕС работят в еднаква степен със следните езици: датски, немски, английски, финландски, френски, гръцки, италиански, холандски, португалски, шведски и испански. Всеки правен акт на ЕС е преведен на всички служебни езици. .

(също: метод на консултация). Съветът взема решение по предложение на комисията и след изслушване на парламента. Съветът не е обвързан с техните позиции. Този пъроначален метод на вземане на решение на общността намира приложение все още особено в сферата на съвместната аграрна политика.

[Начало на страница]

От юли, 1987г. споразумения за асоцииране се сключват след съгласуване с Европейския парламент между общността и трети държави, държавни обединения или международни организации. В тях се формулират права и задължения. Разнообразието на темите преминава от променливите търговски облекчения през договорености за по-тясна съвместна икономическа дейност до подготовката на по-късно постъпване в ЕС.

Комисията на регионите е създадена по силата на Договора от Маастрихт и се състои от 222 представители на регионални и местни структури, които са въведени по предложение на съответните страни-членки и са провъзгласени в действие в срок от четири години с пълното съгласие на съвета. Тя бива изслушвана от съвета или Европейската комисия по регионални релевантни въпроси - например в сферата на образованието, младежта, културата, здравеопазването, въпроси с икономическо или социално съдържание и може да излага позиции по собствена инициатива.

След влизането в сила на Договора от Амстердам, комисията на регионите трябва да бъде консултирана и в следните области: околна следа, социални фондове, професионално образование, съвместна дейност и обмен извън определените граници. Може да излага собствени позиции и да бъде изслушвана от Европейския парламент. Интернет: http://www.cor.eu.int

[Начало на страница]

Понятието от областта на политическата наука за процесите на договаряне, съответно на преговарянето като средство за намиране на решение. Показателни примери за bargaining в Европейския съюз са заседанията на Европейския съвет, при които след продължителни и дълги дискусии до късно вечерта в крайна сметка се стига до единство. Договарянето в Ница през декември 2001 (Договор от Ница) онагледява значението на bargaining за Европейския съюз.

[Начало на страница]

Присъединителните партньорства са сключени от съвета през 1998г. с всяка една страна-членка (с изключение на Кипър). Целта е да се координират помощите на Европейската общност за страните от централна и източна Европа и да се установят приоритети за приемане на обществените цели и стойности (acquis communautaire) от тези страни. Спазването на тези приоритети е предпоставка за финансова подкрепа от страна на общността.

На основата на това присъединително партньорство всяка страна създава програма за приемане на обществените цели и прилагане на установените приоритети в определен във времето срок, като за тази цел се подбират необходимите персонални и финансови ресурси. Програмата се определя от комисията и съответната страна. Съвместно се слага акцент на стопанските приоритети.

От 2000 година на основата на присъединителното партньорство се въвеждат три финансови инструмента в подкрепа на реформите в централните и източноевропейски страни:

• аграрно-политически финансов инструмент;

• структурно-политически финансов инструмент;

• програмата  PHARE.

[Начало на страница]

През 1995 година се взе решение да се сложи началото на преговори по присъединяване с Кипър. За страните от централна и източна Европа се установи двустепенен метод, въпреки, че Европейският съвет през 1997 вече беше приел положително молбите на десет от тези държави. На 30 март 1998 година се сложи началото на преговорите с шест страни от "първата вълна" (Кипър, Естония, Полша, Чехия, Словения и Унгария). Петте страни от "втората вълна" (България, Латвия, Литва, Румъния и Словакия), с които се преговаря от декември 1999 година, могат да се присъединят към първата вълна, ако успеят да осъществят бързо необходимите реформи. Комисията следи точно политическите и икономически реформи и редовно оценява степента на приемане на обществените цели (acquis communautaire).

Темите на договарянето са обобщени в 29 глави, обсъждат се на двустранни правителствени конференции (Европейски Съюз/кандидат-член), в рамките на които заседават министрите на всеки шест месеца и посланиците всеки месец. Комисията предоставя актуална и подробна информация за състоянието на преговарянето за членство на страниците на Интернет:
http://europa.eu.int/comm/enlargement/overview.htm

[Начало на страница]

Политическата и икономическа стабилност на Европейския съюз беше повод многобройни европейски страни да се възползват от предвидената в член 49 (бивш член 0) на договора за Европейския съюз възможност за кандидатстване за членство. Следните страни са подали молба за членство:

• Турция: на 14 април, 1987;

• Кипър: на 3 юли, 1990;

• Малта: на 16 юли, 1990

• Унгария: на 31 март, 1994;

• Полша: на 5 април, 1994;

• Румъния: на 22 юни, 1995

• Словакия: на 27 юни, 1995;

• Литва: на 13 октомври, 1995;

• Естония:на 24 ноември, 1995;

• Латвия: на 8 декември, 1995;

• България: на 14 декември, 1995;

• Чехия: на 17 януари, 1996;

• Словения: на 10 юни, 1996.

През декември Европейският съвет в Люксембург прие решение да се сложи начало на преговорите с шест държави - Кипър, Естония, Полша, Чехия, Словения и Унгария. По този начин тези страни образуват "първата вълна" от страни кандидат-членки. "Втората вълна" обхваща България, Литва, Латвия, Румъния и Словакия. Началото на преговори с тези страни беше поставено през декември 1999г.

По отношение на Турция Европейският съвет установи, че политическите и икономически предпоставки за воденето на преговаряне за присъединяване все още не са на лице, и че съюзът трябва трябва да продължава да следи подготовката на Турция за членство. Държавите от първата и втора вълна ежегодно се събират на Европейска конференция.

Забележка: В миналото и Швейцария, Лихтенщайн и Норвегия подадоха молби за членство. Норвежците при два референдума (през 1972 и 1994) отхвърлиха предложението за присъединяване. Швейцария и Лихтенщайн оттеглиха кандидатурите си, защото след референдум Швейцария реши да не пристъпва европейското икономическо пространство.

[Начало на страница]

Под вътрешен пазар се разбира икономическо пространство без вътрешни граници, в което се осъществяват четирите "основни свободи", или свободното движение на стоки, човешки ресурси, услуги и капитал. Проектът за вътрешен пазар на Европейската общност ("Европа 1992") води началото си от средата на 80-те години, беше в центъра на първото голямо ревизиране на договора с Единния Европейски акт (1986/87) и е основната причина за преодоляването на стагнацията и силната динамика на интеграционните процеси в края на 80-те години, които се отразяват предимно в две големи договорни промени от Маастрихт (1991/93) и Амстердам 1997/99). 
http://europa.eu.int/pol/singl/index_de.htm

[Начало на страница]

Европейският парламент провъзгласява в продължение на един изборен период граждански пълномощник, който приема от всеки гражданин на съюза оплаквания относно неточности при дейността на органите или институциите на общността. На него е посветен член 43 от празнично прокламираната Харта на основните права през декември 2001 в Ница. По настоящем тази функция се изпълнява от финландецът Якоб Сьодерман, който работи заедно с екип от 22 души.

Пощенски адрес: 1, Avenue du President Robert Schuman, B.P. 403, F-67001 Strasbourg Cedex.
Телефон: 0033-388-172313, Fax: 0033-388-179062
E-Mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
Интернет: http://www.euro-ombudsman.eu.int.

[Начало на страница]

[> към следващата страница на речника ...]