Европейски съюз: Развитие на ЕС - Етап 6

Международен образователен сървър на UNESCO за демокрация, мирно и демократично възпитание 
 
  D@dalos начална страница начална страница Графичен преглед Контакт  
 

 

Теми:

Права на човека / Образци / Демокрация / Партии / Европейски съюз / ООН / Устойчивост / Глобализация

     

 

Методи:

Политическа дидактика / Методи / Мирна педагогика                ///                 Въпроси, критика, коментари?

 
 

 Актуална страница:

D@dalos > начална страница > Европейски съюз > Развитие на ЕС > Eтап 6

 



Съдържание


Теми на онлайн помагалото за ЕС:

Въведение

Значение на ЕС

Какво представлява ЕС?

Развитие на ЕС

 Въведение

 Етап 1

 Етап 2

 Етап 3

 Етап 4

 Етап 5

 Етап 6

Институции на ЕС

Търсене в интернет по темата ЕС

 


Развитие на ЕС

Етап
6: Преглед на новостите с Договора от Лисабон

Тази част, с която завършва прегледа на развитието на ЕС и същевременно предоставя поглед върху актуалните правни основи на ЕС, е поделена на четири подчасти или глави:

Глава 1: Промени спрямо Конституционния договр

Глава 2: Промени в институциите

Глава 3: Промени при процедурните определения

Глава 4: Промени в отделните политически сфери


 


Промени спрямо Конституционния договор


Първата разлика се състои в това, че с Договора от Лисабон не се заменят съществуващите договорни основи, а както и при предишни промени, по тях се извършват изменения и те продължават да са валидни. Това означава, че продължават да съществуват Договорът за Европейския съюз и Европейската общност. Договорът за ЕС се допълва с "Договор за функционирането на Европейския съюз", който има за цел подобряването на способността на ЕС да действа в приоритетните за Съюза и неговите граждани области от политиката.

Премахва се понятието "конституция", освен това се предприемат различни преименувания, като например се въвежда "Върховен представител във външните отношения и политиката на сигурност" вместо плануваното "Външен министър на Съюза", или "разпоредби, правно обвързващи актове" вместо "Европейски закони". Тези промени отразяват значението на извършените изменения и причините за тези промени.

Важен е и факта, че Хартата за основните права не е директно прехвърлена в договора, а чрез вметка в член 6, параграф 1 от Договора за ЕС тази харта се обявява за правно обвързваща, което също е доказателство за опита да се избегне аналогия с националните конституции, които често съдържат каталози с основни права.

Докато до момента посочените разлики с конституционния договор имат по-скоро "козметичен" характер, тези, за които предстои да стане дума представляват същността на договорите.



Процедурата на гласуване в Съвета на ЕС се променя едва през 2017


Не се намалява състава на Комисията


Както подробно предстои да стане дума, една от промените е свързана с изчисляването на квалифицираното мнозинство в Съвета на ЕС. Предвидено е въвеждането на новият модел на двойно мнозинство, който е съобразен с различната сила на фактора "население на страните членки", но не на последно място и поради съпротивата на Полша, той предстои да бъде въведен с неограничено действие едва през 2017 год.

Освен това отпада предвиденото намаляване на състава на Комисията, което е продиктувано от необходимостта за повишаването на ефективността на този орган, но в крайна сметка доведе до това, не всяка страна-членка да е представена със свой комисар в този орган. На основание на съпротивата на някои по-малки страни и предположението, че тази точка съществено допринесе до провала на първия референдум в Ирландия, през декември 2008 год. Европейският парламент се отказа от това решение. Тук отново ясно проличава конфликтната линия "големи срещу малки страни", на която обърнахме внимание във въведението.






Цели на институционалните промени






Разпределяне на компетенциите между ЕС и страните членки



Промени в институциите

Преди да обърнем внимание на промените, които се извършват на основание на Договора в отделните институции, ще представим някои важни новости, които са на надинституционално равнище. Да си припомнит отново целите на промените в общо седемте институции (Европейски парламент, Европейска комисия, Съд на Европейскя съюз, Съвет и Европейски съвет, Европейска централна банка и Сметна палата - Член 13, Договор за ЕС), а това са подобряване ефикасността на работата в отделните институции и на взаимодействието между тях, както и повишаване на прозрачността на тяхната дейност за гражданите на ЕС.

Много по-ясното разпределение на компетенциите между ЕС и страни-членки със сигурност може да допринесе за подобряването на ефективността на сътрудничеството - член 2 от Договорите се отнася за конкретните категории и области на компетентност на Съюза, и съдържа определенията за ясно разграничените компетенции, както са представени в следната таблица.
 

Изключителна компетентност на ЕС

Споделена компетентност
(EС & страни членки)

Компетентност за действия за подкрепа на ЕС

Законодателната функция в тази сфера се упражнява само от Съюза, който може да издава правно обвързващи актове.

Страните-членки имат възможност да участват, единствено ако са оправомощени от Съюза, или с цел прилагането на правните актове в съответната област.

Както Съюзът, така и страните-членки законодателстват и приемат правно обвързващи актове в съответните области.

Страните-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята.

Тук Съюзът разполага с компетентност да оказва действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на страните-членки, като това не може да възпрепятства страните-членки да упражняват своята компетентност.

Примери:

Примери:

Примери:


Митнически съюз

Установяване на необходимите за функционирането на вътрешния пазар правила относно конкуренцията

Парична политика на държавите, чиято парична единица е еврото

Опазване на морските биологични ресурси

Обща търговска политика


Вътрешен пазар

Социална политика

Селско стопанство и рибарство

Околна среда

Защита на потребителите

Енергетика

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

и др.


Подобряване и защита на човешкото здраве

Промишленост

Култура

Туризъм

Общо и професионално образование, младеж и спорт

Защита от природни бедствия

Административно сътрудничество

 



Премахване на трите стълба



От Договора от Маастрихт, с който се създава ЕС, е позната конструкцията от три стълба (виж етап 3 от развитието на ЕС), като само първият стълб на ЕО разполага със собствен правен облик, което беше причина за това, в Общата външна политика и политика на сигурност Съюзът да се проявява като част от  страните членки, а не като самостоятелна институция. С Договора от Лисабон това се променя.

Чрез него се премахва структурата от три стълба и ЕС приема правното лице на ЕО, с което може да подписва от свое име международни договори и с помоща на новосъздадената Европейска външна служба, за което ще стане дума подробно, да осъществява дипломатически връзки с други страни.





Подсилване функциите на ЕП



Европейски парламент (ЕП)

ЕП е единственият директно избиран и по този начин по особен начин легитимиран орган, който с Договора от Лисабон придобива значително повече компетенции. Това е свързано с факта, че предишната процедура за участие в съвместни решения, преименувана в "обикновена законодателна процедура", сега се прилага в повечето от случаите, като област на приложение представлява и аграрната политика и сътрудничеството по правни и наказателни дела (предишният трети стълб). Тази обичайна законодателна процедура, която в детайли е описана в член 294 от Договора за функционирането на ЕС, превръща ЕП в равноправен участник в Съвета на ЕС в законодателния процес. Това означава, по-опростено формулирано, че нито една от двете институции не може да издава закон без участието на другата.

И по отношение на класическите пълномощия по отношение на бюджета, парламентът се сдобива с допълнителни компетенции, в бюджетните правомощия се включва и аграрния сектор, който през 2009 представлява не по-малко от 42 % от разходите (около 43 милиарда €), и има право на последно мнение по всички разходи по бюджета.

Договорът от Лисабон променя разпределението на местата между страните-члнеки. Следващата таблица показва досегашното разпределение от началото на първите директни избори. (Източник: Уеб-страница на ЕП):
 

 

1979

1981

1986

1994

1995

2004

2007

2009

Belgien BE

24

24

24

25

25

24

24

22

Dänemark DK

16

16

16

16

16

14

14

13

Deutschland DE

81

81

81

99

99

99

99

99

Irland IE

15

15

15

15

15

13

13

12

Frankreich FR

81

81

81

87

87

78

78

72

Italien IT

81

81

81

87

87

78

78

72

Luxemburg LU

6

6

6

6

6

6

6

6

Niederlande NL

25

25

25

31

31

27

27

25

Vereinigtes Königreich UK

81

81

81

87

87

78

78

72

Griechenland EL

 

24

24

25

25

24

24

22

Spanien ES

 

 

60

64

64

54

54

50

Portugal PT

 

 

24

25

25

24

24

22

Schweden SE

 

 

 

 

22

19

19

18

Österreich AT

 

 

 

 

21

18

18

17

Finnland FI

 

 

 

 

16

14

14

13

Tschechische Republik CZ

 

 

 

 

 

24

24

22

Estland EE

 

 

 

 

 

6

6

6

Zypern CY

 

 

 

 

 

6

6

6

Litauen LT

 

 

 

 

 

13

13

12

Lettland LV

 

 

 

 

 

9

9

8

Ungarn HU

 

 

 

 

 

24

24

22

Malta MT

 

 

 

 

 

5

5

5

Polen PL

 

 

 

 

 

54

54

50

Slowenien SI

 

 

 

 

 

7

7

7

Slowakei SK

 

 

 

 

 

14

14

13

Bulgarien BG

 

 

 

 

 

 

18

17

Rumänien RO

 

 

 

 

 

 

35

33

Europäische Union EU

410

434

518

567

626

732

785

736


С Лисабон максималният брой депутати за дадена страна се намалява от 99 на 96 (от което е засегната Германия), минималният брой е увеличен от 5 на 6 (от което се възползват Естония, Люксембург, Малта и Кипър). Общият брой се фиксира на 750 плюс парламентарния президент (вместо 736 след европейските избори през 2009 год.).










Състава и големината на Комисията не се намаляват



Европейска комисия


Промените по отношение на Европейската комисия остават твърде ограничени. От значение за цялостния поглед върху поставените от нас въпроси в случая е преди всичко подсилването на инициативното право, което може да упражнява единствено тази институция чрез намаляване на случаите на изключения, в които Съветът на ЕС може да отправя законови предложения. Това се отнася например за вътрешната и правна политика, или предишния трети стълб.

Втората промяна, която е предвидена в член 17, параграф 5 на Договора за Европейския съюз, или намаляването на броя на членовете на Комисията на две трети от броя на страните членки, не се осъществява. След първия референдум в Ирландия Европейският съвет взема решение тази промяна да не влезе в сила.

Остава още да се спомене, че ролята на президента на Комисията се подсилва в сравнение с другите комисари. Така например член 17, параграф 6а предвижда, той да определя водещите линии, към които Комисията ориентира своята работа.










Съвет за външни работи


Върховен представител за външната политика и политика на сигурност



Съвет на Европейския съюз

Новостите при Съвета на Европейския съюз, чиято приоритетна задача е законодателството (заедно с ЕП), се отнасят предимно до процедурите за вземане на решения, които за повече прегледност се разглеждат по-долу в рубриката "Изменения в определенията относно процедури". Освен тях трябва да се отбележат и следните особености:

За разлика от Европейския съвет, който на основание на Договора от Лисабон се сдобива с президентски пост, който се заема на всеки две и половина години от нов президент, при ЕС се запазва правилото за смяна на президентството на всяка половин година. Единственото изключение представлява новосъздаденият Съвет за външни работи, чието председателство се поема от новосъздадения пост на Върховен представител за външната политика и политика на сигурност, по настоящем Катрин Аштън.

Това ни насочва и към втората новост, или факта, че досегашният "Съвет за общи работи и външни отношения", в чиито рамки се събират външните министри, с Договора от Лисабон се разделя на "Съвет за общи работи" и "Съвет за външни отношения". В първият от посочените съвети председателството се сменя на всяко полугодие между страните-членки; вторият съвет се ръководи от постоянен Върховен представител.





Европейски съвет като институция на ЕС с постоянен президент



Eвропейски съвет

Европейският съвет, в който се срещат държавните и правителствени лидери на страните членки на ЕС, и който до момента играе важна роля при определянето на централните посоки на развитие на интеграционния процес, получава статут на институция на ЕС. Освен това той се ръководи от постоянен, избиран с квалифицирано мнозинство на всеки две и половина години президент. По този начин се цели да се сложи край на недостатъците на досегашното правило, при което правителствените лидери на страните-членки се сменят на този пост в ритъм от половин година (недостатъчно постоянство, натрупване на отговорности, преди всичко за по-малките страни и др.).










По-малко обвързване на националните парламенти



Националните парламенти на страните членки

Естествено, парламентите на страните членки не са институции на ЕС, но с Договора от Лисабон те се сдобиват с редица допълнителни правомощия в политиката на ЕС. Това е още един аргумент за необходимостта от разбирането за ЕС като система от множество равнища, както беше пояснено в в раздел "Какво представлява ЕС?".

Как това изглежда по-конкретно? Един от протоколите към Договора (№ 1, Относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз) предвижда, проектите за законодателни актове да се представят не само пред Съвета на ЕС и ЕП, а и пред националните парламенти. Те от своя страна могат да отправят мотивирано становище до президента на Комисията, Съвета и ЕП относно съответствието на даден проект на законодателен акт с принципа на субсидиарност. Това означава, че тяхна отговорност е да проверят, дели действително е необходим даден правен акт на ЕС и дали не е по-уместно извършването на съответни действия на местно ниво. По този начин се цели ограничаването на разширяването на компетенциите на ЕС. За такива проверки обикновено на разположение са осем седмици от датата на предоставяне на разположение на законодателния акт на националните парламенти.

Когато една трета от общия брой гласове в националните парламенти, или една четвърт при проекти на законодателни актове, относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие счита, че е нарушен принципа на субсидиарност, Комисията трябва да извърши преразглеждане и да изложи становището си защо смята, че предложението е съобразено с принципа на субсидиарност или не (Протокол № 2, Относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, член 7).

От друга страна се съдържат и определенията (Протокол № 1, Дял II), които принципно определят тясното сътрудничество и обмяната на опит между ЕП и националните парламенти.








Обикновена законодателна процедура



Изменения в определенията относно процедури


Въвеждане на обикновена законодателна процедура

Процедурата за участие в съвместни решения се замества с обикновената законодателна процедура и областта на приложение се разширява върху други две сфери. Настоящата таблица онагледява тази процедура:



Тази илюстрация ясно показва колко комплексна е тази процедура преди всичко в случаи, когато двата законодателни органа на ЕС, Съвета и Парламента (първоначално) не са на едно мнение. Допълнителна информация ще намерите в специално посветен раздел на уеб-страницата на Европейската комисия където на разположение са декларациите относно определени разпоредби на Договорите, съдържащи и определенията за изменение на системата за взмемане на решения, както и в раздела за институциите на ЕС.

 



Система на гласуване в Съвета

След като гласуването с квалифицирано мнозинство се прилага във все повече сфери, на принципа на претегляне на гласовете в Съвета от гледна точка на държавите-членки се придава още по-голямо значение от преди. Важността на този въпрос проличава и от това, че той породи противоречиви дискусии още по време на правителствените конференции по Договора от Амстердам (виж съответния раздел за развитието на ЕС) и Ница (виж съответния раздел за развитието на ЕС). Значението става още по-ясно когато се има предвид това, че постигнатото по настоящем решение напълно ще влезе в сила едва през 2017 год.




Значение на принципа на претегляне на гласовете в Съвета
 


Защо този момент е така важен и оспорван? Причина за това е, че става дума за централна категория в политиката, за власт и влияние, както и за една рамка, в която си сътрудничат (суверенни) национални държави.

Да се решава с квалифицирано мнозинство означава, че в определени случаи отделни държави-членки имат право на повече гласове. А това е допустимо, когато мнозинството от тяхното население е против или за определена разпоредба или директива на ЕС. В други форуми на междудържавно сътрудничество това е напълно немислим начин за решаване, което е в подкрепа на идеята за "sui-generis-характер на ЕС" (виж раздел "Какво представлява ЕС?").

Но принципът на претеглянето на гласовете е оспорван и поради една друга причина, която илюстрира таблица от английската версия на Wikipedia (графа в дясно). Тя показва разпределението на гласовете на основание на Договора от Ница.

Тук е представен броя гласове, с които разполага всяка страна, големината на населението, както и относителната тежест на този брой гласове в съотношение с големината на населението. Като основа на изчисление е избрана Германия и това съотношение е определено с фактора 1.0.

Ако разгледате списъка ще установите, че на лице са съществени разлики по отношение на тази относителна тежест. Така например Полша и Испания, страни с по-малко от половината от населението на Германия (29 гласа), разполагат с 27 гласа, а относителната разлика е още по-фрапираща при много от по-малките държави-членки.

Тези отклонения възникват от една страна поради постепенните етапи на разширяване, от друга страна поради това, че отделни държави-членки се възползваха от изискването за единодушие при приемане на договорни изменения, за да се сдобият с възможно най-много гласове.

С Договора от Лисабон тази система на претегляне на гласовете се премахва. Всеки член на Съвета (и по този начин всяка държава-членка), разполага в бъдеще с един глас, в същото време обаче се има предвид броя на населението на представляваната от него държава-членка.

За да се постигне квалифицирано мнозинство е необходимо съгласието по даден въпрос на 55 процента от всички членове на Съвета, или в момента 15 страни, като допълнителното изискване е това да представлява 65 процента от населението на ЕС.

На фона на гореизложеното не е изненадващо, че тези новости са твърде спорни, и че преди всичко профитиращите от системата "Ница" упорито се възпротивяваха срещу това. Те не бяха в състояние изцяло да предотвратят новото правило, но успяха да се наложат в това, то да влезе в сила едва през 2014 год. И с това не се изчерпва всичко. До 2017 всяка държава-членка може да поставя изискването за прилагането на старите правила.








Нов демократичен елемент



Европейска гражданска инициатива

Към новостите в Договора спада и Европейската гражданска инициатива, която допълва ЕС с нов елемент на директна демокрация. Точното определение за това в Договора е следното:

"Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки могат да поемат инициативата да приканят Европейската комисия да предостави подходящо предложение, в рамките на предоставените и правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза." (Член 11, Праграф 4: Договор за Европейския съюз)

Чрез възможността за гражданска инциатива гражданите на Съюза за първи път придобиват директно право на участие. Как този нов инструмент ще бъде реализиран в практиката, остава открит въпрос.

 



Засилено
сътрудничество на група страни членки

В засилено сътрудничество като особено интензивна форма на съвместна работа в предвидените в Договора политически области пристъпват страни, които изразяват желание за такова сътрудничество, като то е отворено и за други желаещи да участват държави членки. Дори и да не сте чували този израз до момента, примери за такова сътрудничество съществуват отдавна, като Шенгенското споразумение или Икономическия и валутен съюз. С Договора от Лисабон, конкретно член 20 от Договора за Европейския съюз, както и член 326-334 от Договора за функционирането на Европейския съюз, това сътрудничество е детайлирано уредено.





Обикновена и опростена
процедура за преразглеждане



Процедура за преразглеждане на договорни изменения

Докато до момента договорни промени се приемат винаги по силата на един метод, или чрез свикване на правителствена конференция, която обсъжда и подготвя тези предложения, изключение представлява неуспешния Конституционен договор, за това се откриват две допълнителни възможности (Член 48 на Договора за Европейския съюз). От една страна става дума за така наречената "обикновена процедура на изменение". Ако се приеме решение в полза на разглеждането на предлаганите изменения се свиква Конвент, състоящ се от представители на националните парламенти, държавните и правителствени лидери, Европейския парламент и Комисията, който изработва предложения за изменение и приема с консенсус препоръките за съответните предложения. Те се отправят към Конференцията на представителите на правителствата, която нанася измененията в договорите, които след това трябва да бъдат ратифицирани от държавите-членки.

Освен това съществува и друга "опростена процедура за преразглеждане", която се отнася само до  възможни изменения в третата част от Договора за функциониране на ЕС, която регулира общите области на политика освен Общата външна политика и политика на сигурност. Тук могат да бъдат извършени изменения на основата на единодушно решение на Европейския съвет. Тези изменения не трябва да увеличават компетенциите на ЕС и в случай когато е необходимо трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти и в съответствие на валидните в придружаващите национални закони правила.

 



Заключителни разпоредби

Измененията в начина на приемане на решения относно задонодателни актове са формулирани в така наречените заключителни разпоредби. Европейският съвет може да действа с единодушие в даден случай, като е възможно преминаването към принципа на решаване с квалифицирано мнозинство или замяната на специална с обикновена законодателна процедура (член 48, параграф 7: Договор за Европейския съюз).


Оттегляне от ЕС и присъединяване към ЕС

За първи път в историята на ЕИО, ЕО и ЕС, с Договора от Лисабон в член 50 от Договора за Европейския съюз се урежда възможността за оттегляне на държава-членка от Съюза. Съществува един единствен пример за това в досегашната история, в случая с Гренландия (като част от Дания) през 1985 год. Член 49 от Договора за Европейския съюз урежда също и реда и условията в случай на желание за членство.













Висш представител за външната политика и политиката на сигурност






Задачи на Върховния представител



Изменения в отделните политически области

В настоящата глава става дума предимно за въпроса, какви са специфичните разпоредби в Договора от Лисабон след разпадането на структурата от три стълба по отношение на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), както и сътрудничеството в съдебната система и вътрешната политика.


Обща външна политика и политика на сигурност

Фактът, че ОВППС продължава да играе важна роля и е подчинено на специфични правила проличава още с това, че в Договора за Европейския съюз на тази област е посветена отделна глава (2), озаглавена като „Специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност“.

Една централна институционална промяна представлява назначаването на Върховен представител за външната политика и политика на сигурност, с което се обединяват предишните постове на Висшия представител и комисар за външни отношения. Освен това Висшият представител председателства и Съвета по външни работи. При изпълнението на функциите си той се подпомага от предвидената на основание на член 27, параграф 3 от Договора за Европейския съюз Европейска служба за външни действия.

Към отговорностите на Върховния представител спадат и изработването и представянето на предложения за определяне на посоките в ОВППС, както и контрола над прилагането на приетите от Европейския съвет и от Съвета решения. Той представлява Съюза спрямо трети страни, в международни организации и по време на международни конференции. Все още не е ясно, по какъв начин ще се осъществява разпределението на отговорностите между него и новосъздадения пост на председателя на Европейския съвет, който на своето равнище и в това си качество също осигурява представителството на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност (член 15, параграф 6: Договор за Европейския съюз).




Предимно междуправителствено сътрудничество в ОВППС


Въпреки, че е създадена директна връзка с този наднационален орган поради факта, че Върховният представител е и успоредно вицепрезидент на Комисията, дори и след разпадането на конструкцията от три стълба, ОВППС запазва предимно междудържавния си характер. Това е видно например от факта, че Европейският съвет приема решения относно стратегическите интереси с единодушие, а изхождайки от тях Съветът на външните министри формулира отделните решения, като той също приема решения с единодушие. Само при определени случаи, например като посочените в член 31, параграф 2 от Договора за Европейския съюз примери, Съветът решава с квалифицирано мнозинство.

Специалната роля и междудържавния характер на ОВППС проличават и в по-слабата роля на Европейския парламент. Върховният представител се консултира с Европейския парламент по отношение на главните аспекти в областта на общата външна политика (член 36 от Договора за Европейския съюз), но парламентът няма самостоятелна функция да взема решения. Друг елемент в подкрепа на междудържавния характер на това сътрудничество е факта, че Съда на Европейския съюз не е компетентен по отношение на разпоредбите относно тази област (член 275 от Договора за функционирането на Европейския съюз).




Обща политика за сигурност и отбрана


Неразделна част от ОВППС е и Общата политика за сигурност и отбрана, която е въведена с Договора от Ница под тогавашното наименование Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Тя притежава още по-силно изразен междудържавен характер. В съответните договорни разпоредби (член 42-46 от Договора за Европейския съюз) отново проличават усилията да се вземат под внимание различните ситуации на отделните държави-членки, които обхващат както държави, принадлежащи към НАТО, така и неутрални държави (като Ирландия).

Ново е правилото, че в случай, когато държава-членка стане обект на въоръжено нападение на нейната територия, другите държави-членки са задължени да й окажат помощ (член 42, параграф 7). Европейската агенция за защита, сега за първи път намерила място в първичното парво на ЕС, е задължена да координира политиката на въоръжаване на държавите-членки. Освен това държавите, които желаят да дадат своя принос за развитието на общата политика на сигурност и защита, имат възможността за установяване на постоянно структурирано сътрудничество, което може да се сравни с усиленото сътрудничество от други области на политиката (член 46 от Договора за Европейския съюз).





Развитие на наднационалните елементи в областта на бившия трети стълб



Пространство на свобода, сигурност и правосъдие (Глава V, Договор за функционирането на ЕС)

С Договора от Лисабон в тази област настъпват редица изменения, повечето от които са в посока разширяване на наднационалните елементи. Към тях спада това, че в повечето случаи се прилага само обикновената законодателна процедура и в Съвета се решава с квалифицирано мнозинство. Подсилена е ролята на Комисията, като тя се сдобива с възможността да завежда дела срещу държави-членки за неспазване на разпоредбите на ЕС, което до момента не беше възможно в рамките на досегашния трети стълб и имаше за цел повишаването на прозрачността и ефективността на политиката в тази важна област.

Интерес заслужава и факта, че се създават благоприятни условия за ускорено сътрудничество между група държави-членки по гражданскоправни и наказателноправни въпроси. Освен това е нужно да се спомене създаването на Постоянна комисия в Съвета, която има за цел да допринесе за подкрепата и подсилването на оперативното сътрудничество в сферата на вътрешната сигурност (член 71, Договор за функционирането на ЕС).

Накрая с учредяването на Европейската прокуратура (член 86, Договор за функционирането на ЕС), която е компетентна за наказателно правното издирване, наказателното преследване и предаването на съдебните органи на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, става дума за още една съществена новост. Европейската прокуратура има шанс да увеличи значението си и в случаи на престъпление извън установените граници, при въпроси, касаещи международния тероризъм, както и търговията с наркотици.

 



Промени в други политически области

Въпреки, че в Договора от Лисабон на преден план стоят институционални въпроси и разпоредби относно съвместната работа на различните органи, с този договор се извършват и многобройни промени по отношение на конкретните области на съвместна политика. Към тях спадат например въведението на нови договорни правила за защита на интелектуалната собственост, за защитата на личните данни, за областта на изследванията, както и защитата при природни бедствия. Освен това на преден план се поставя политиката за околната среда и за първи път се приема целта за борбата с изменението на климата на международно равнище (член 191, параграф 1, Договор за функционирането на ЕС).

На Политиката в областта на енергетиката, чието огромно значение изпъкна при проблемите с енергийните доставки в последните години, също е обърнато специално внимание. Договорът съдържа специален дял, в който са определени главните цели в тази област, към които спада функционирането на енергийните пазари, сигурността в енергийните доставки и разработването на нови възобновяеми енергийни източници. За първи път се въвежда принципа на солидарност в областта на енергетиката, който гарантира помоща за държави със сериозни проблеми с доставките от страна на другите държави-членки.

Понятието "солидарност" се среща също така и в много други отношения, естествено преди всичко в така наречената "Клауза за солидарност", която гласи, че Съюзът мобилизира всички средства на негово разположение в случай, че държава-членка стане обект на терористично нападение или е жертва на природно или предизвикано от човека бедствие (член 222, Договор за функционирането на ЕС).

По този начин стигаме до края на прегледа на по-важните промени, които носи със себе си Договора от Лисабон. За понататъшно задълбочено занимание с темата препоръчваме съответната уеб-страница на портала на ЕС: http://europa.eu/lisbon_treaty/index_en.htm. Тя предоставя информация за всички аспекти и разглежда и важните събития при прилагането на новите договорни определения, например със създаването на Европейската прокуратура или Европейската гражданска инициатива.

... към раздел 4: Институции на ЕС


[© Текст и графики: Gesellschaft Agora]
 

 

Нагоре

D@dalos начална страница

начална страница

Графичен преглед

Контакт

© 1998-2011 D@dalos - политическо образвание, демократично възпитание, права на човека, мирна педагогика (проект на Pharos e.V.), Web: Agora