Тематичен комплекс ЕС: Разширяването на ЕС- Фаза 3: Настоящият процес на разширяване (от октомври 2005)

Европейски съюз

Фаза 3: Настоящият процес на разширяване (от октомври 2005)

По този начин стигаме до последната част на Основен курс 5, до актуалния процес на присъединяване. Нека като начало да направим кратък географски преглед, който още веднъж обобщава развитието от първоначалната ЕИО до "Съюза на 25-те".

От гледна точка на бъдещото развитие за нас интересни са тези страни, с които преговорите вече са приключили, това са България и Румъния, и тези, които притежават официално статут на кандидати - това са Хърватска и Турция.

Преглед на съдържанието

	България и Румъния
	Хърватска
	Турция
	Прилагане на модела за анализ върху случая Турция
	Заключение

[Начало на страница]

България и Румъния

Подписване на договорите за присъединяване през април 2005

Що се отнася до България и Румъния, бих искал да направя само кратък коментар. Преговорите с двете страни междувременно вече приключиха, договорите за присъединяване бяха подписани на 25 април, 2005 в Люксембург. В тях присъединяването е предвидено за 1 януари, 2007. Договорите с двете страни обаче съдържат клауза, която предвижда, че това може да бъде отложено с една година, ако не са осъществени всички изисквани от ЕС реформи!
И ЕС, представляван от комисаря по разширяването Оли Рен, постоянно предупреждава за проблемните области и призовава за решаването на проблемите.

Връзка между ЕС-политика и национална политика

Интересно в тази връзка е едно събитие в Румъния. Там правителството много решително подкрепя реформите в посока ЕС; те обаче бяха спрени от конституционния съд, което доведе до оттеглянето на правителството на Tariceanu и предизвикването на нови избори. Това е доказателство в каква тясна връзка са ЕС-политиката и националната политика.

Хърватска

Молба за присъединяване през февруари, 2003	Как се развиха отношенията между ЕС и Хърватска? Как изглежда настоящото положение на процеса на присъединяване? Хърватска подаде молбата си за присъединяване на 21 февруари 2003, а през април Съветът се обърна с молба към Комисията, както е предвидено в договорите, да подготви позиция относно тази молба.
Среща на върха в Солун през 2003: Балканските страни имат перспектива за присъединяване	Един друг важен етап за всички балкански страни, съответно и за Хърватска, маркира срещата на високо равнище в Солун през юни 2003, по време на която Европейският Съвет отново подчерта, че държавите от западните Балкани могат да станат част от обединена Европа, като за целта трябва да изпълнят съответните критерии, и по-точно критериите от Копенхаген, които вече са Ви познати.
2004: Статус на кандидатка за Хърватска	През април 2004 Комисията публикува становището си по отношение на стремежа за присъединяване на Хърватска, което като цяло беше много положително и оптимистично, като обаче са посочени и сфери, в които все още страната-кандидат трябва да осъществи значителни промени, като например в политиката за околната среда и при приемането на така наречения Acquis, или целия набор от закони на ЕС. Това доведе до официалното обявяване от Европейския съвет през юни 2004 на статут на кандидат-член за Хърватска. Малко преди Коледа 2004, Европейският съвет определи срока за началото на разговорите по присъединяване за 17 май 2005, като постави условие, Хърватска изцяло да окаже сътрудничество на международния военен трибунал за Югославия в Хага.
март 2005: Отказ за преговори от страна на ЕС	Тъй като по мнение на основната обвинителка, Карла дел Понте, това през март все още не е било факт, ЕС взе решение да отложи преговорите. В същото време от ЕС се постави рамка за разговорите по присъединяване, което беше положителен сигнал за Загреб, така, че преговорите по присъединяването могат по всяко време да бъдат подновени след изпълнение на условието за коопериране с Хага.
01.02.2005: Влизане в сила на SAA	Положително от хърватска гледна точка е и влизането в сила на споразумението за асоцииране и стабилност (SAA) на 1 февруари, 2005. Това споразумение представлява договорната рамка за отношенията между ЕС и Хърватска до пълноправното членство, и покрива сферите на работа, като например политическия диалог, регионалното сътрудничество, приближаването на законодателството на Хърватска до Acquis на ЕС, както и сътрудничеството в многобройни други сфери.
юли 2005: 1-во заседание на работната група на SAA	Освен това се създават редица работни групи на различни нива, между които и Асоциационен съвет на министерско ниво, който заседава за първи път на 26 април 2005, и в чиито рамки представителите на ЕС отново повториха изискването си за по-добро сътрудничество на Хърватска с военния трибунал в Хага.
началото на октомври 2005: решение за начало на преговорите	Едва в началото на октомври, след интензивни разговори и разногласия между страните-членки на ЕС, най-вече относно до оспорваното начало на преговорите с Турция, окончателно бе решено, че сега и Хърватска притежава всички предпоставки за поставяне на началото на преговорите. В края на октомври 2005 започна процеса на проверка на хърватското законодателство от Комисията, за което е определен срок от една година. Едва тогава предстои откриването на 35-та глава от преговорите.

[Начало на страница]

Турция

Турция като особен случай

Настоящият процес на присъединяване заслужава особен интерес от гледна точка на нашия анализ, като Хърватска беше много интересен случай. Още по-специфична е ситуацията с втората страна кандидат-член в момента, Турция. По много причини тук става дума за особен случай, който бих искал да Ви представя със съответните подробности.

Хронология до началото на преговорите

В началото съм направил кратка хронология, която все пак се ограничава в най-близкото минало, защото Турция представи още през септември 1959 молба за асоцииране пред тогавашната ЕИО, но не е нужно да се връщаме толкова назад в миналото. Ще започнем с декември 1999; през този месец Европейският съвет за първи път декларира, че Турция трябва като всички останали страни да отговаря на критериите от Копенхаген, за да стане член на съюза.

През март 2001, както показва илюстрацията по-горе, се случват две други значими събития. От една страна решението за присъединително партньорство между ЕС и Турция. Освен това Турция приема своя собствена, национална програма за въвеждането на законите на ЕС, която е изложена на повече от 500 ситно напечатани страници! Интернет-адресът, от който може да бъде свален документа, ще намерите върху таблицата (подчертан в червено).

Това е дотолкова интересно и важно, доколкото отново илюстрира значението и огромните последствия на процесите на присъединяване, които бяха споменати още в началото на Основен курс 5.

[Начало на страница]

Стъпки на Турция за изпълняване на изискванията на ЕС

През следващите години следват други, отчасти сериозни промени в рамките на политическата система на Турция, които са подчинени на целта, вътрешният ред в страната да отговаря на изискванията на ЕС.

9/2001: Турският парламент приема над 30 конституционни промени

8/2001: Турският парламент приема реформи в областта на правата на човека

1/2004: Премахване на смъртното наказание в Турция

6/2005: В Турция в сила влиза промененото наказателно право

Стъпки на ЕС

Тези стъпки се приемат много положително от ЕС, което е отразено както в представения през октомври доклад на Комисията, така и при решението на Европейския съвет от декември 2004, да сложи началото на преговорите с Турция на 3 октомври 2005.

Реакциите след референдумите във Франция и Холандия

Особено внимание заслужава потвърждаването на този срок от Европейския съвет на 17 юни 2005, или след приключилите с отрицателен резултат референдуми във Франция и Холандия. Това е впечатляващо най-вече поради факта, че както вече ни е познато от прегледа на историята на ЕС (Основен курс 2 и 3), при тези референдуми се демонстрира ясно отричане от страна на населението на понататъшно разширяване на състава на членовете, и това в особена степен се отнася за Турция.
Един поглед върху определените от Комисията на 29.06.2005 рамки за преговорите показва от друга страна ясно, че скептицизмът на населението все пак е взет под внимание. Там се казва, че на фона на резервите на гражданите на ЕС, трябва да се инициира диалог между гражданите на ЕС и кандидат-членките. Изрично тук се подчертава, че при преговорите с Турция става дума за открит процес, чийто изход не може да бъде предвиден!

Особени проблеми в случая Турция

Скептицизмът на гражданите на ЕС в някои страни спрямо присъединяването на Турция е само едно доказателство за това, че при Турция става дума за особен случай, който е труден и особен. Накратко бих искал да посоча най-важните моменти.

Брой на населението

Резервираността спрямо едно присъединяване на страната се пораждат на първо място от факта, че Турция ще се превърне в страната с най-големия брой население в ЕС. То в момента е 72 милиона жители, но според прогнозите този брой ще нарасне през следващите 20 години на 80 до 85 милиона, като по този начин това ще бъде най-голямата страна, която ще надмине по население най-голямата в момента, Германия, която през 2020 година според прогнозите ще бъде с население от 80 милиона души.

Географско положение
Принадлежност към Европа
Ситуацията с правата на човека

Опасенията са свързани на второ място с въпроса, дали Турция действително географски е в Европа, и на трето място се подсилват от религиозните и културни различия. Освен това, четвърто, съществуват огромни задръжки по отношение на ситуацията с правата на човека в страната, въпреки току-що споменатите промени в рамките на турската политическа система.

Кипърският въпрос

И накрая, като пето, политиката в тези дни, през август и септември 2005 много, много интензивно се занимава факта, че Турция все още официално не е признала Кипър, междувременно станала страна-членка на ЕС.

[Начало на страница]

Прилагане на модела за анализ върху случая Турция

Моделът за анализ и случая Турция

Естествено, при тези обстоятелства ни интересува въпросът, как всъщност ще продължат да се разглеждат въпросите по присъединяването на Турция. Естествено, ние не можем да предвиждаме бъдещето и да надничаме в него. Това, което обаче сме в състояние да направим, е тук да използваме модела за анализ за детерминантите на разширяване(то), който Ви представих в началото на Основен курс 5, да го изпълним с фактите от случая "Турция", и на тази основа да се опитаме да дадем (обоснована) прогноза.

Примерно приложение на модела

Нека като начало да припомним накратко тази схема. Като илюстрация на възможностите, които имаме с нея, искам да се огранича примерно върху два, много тясно свързани помежду си компонента, за да демонстрирам по какъв начин този модел може да се прилага, или накратко договорната ситуация (точка 1), и по-подробно определящия фактор "национални интереси" (точка 3).

Договорното изискване за единодушието

Първият компонент, е договорното условие за единодушие и одобрението на парламента в ЕС, и в същото време съответния национален парламент в Турция, както и необходимостта в много от настоящите страни-членки от гласуване на народа чрез референдум. И това при междувременно 25, а скоро и 27 страни-членки и при наличието на факта, че в много от тези страни-членки влиянието на населението върху политиката спрямо ЕС значително се увеличи!
Решаващо в тази ситуация очевидно е това, дали и в каква степен националните интереси са съвместими, и затова ще се спрем поне като пример първо върху актуалните нагласи - септември 2005 - на някои страни-членки и техните правителства.

Национални интереси

Германия

Обединеното кралство

Франция

Полша

При управляваното от Герхард Шрьодер червено-зелено правителство Германия принадлежеше към силните поддръжници на поставянето на начало за преговори по присъединяването на Турция. Противната позиция зае тогавашната опозиция на партиите ХДС/ХСС. След създаването на голямата коалиция и при тези диаметрално-различни позиции, вероятно страната вече няма да играе активна роля "про-Турция", както при Шрьодер.

Обединеното кралство, което предпочита ЕС като свободен съюз между държави, а не като тясна федерация, твърдо подкрепя предимно по тази причина присъединяването на Турция.
Във Франция при правителството и населението се наблюдава една изключително скептична позиция по отношение на присъединяването на Турция, която още повече се затвърди след "не-то" на конституционния договор. В тази връзка трябва да се има предвид и това, че Франция, и Австрия, плануват референдуми относно евентуалното присъединяване на Турция. Като се има предвид условието за единодушие, те могат да се превърнат в непреодолима пречка.
Нека да хвърлим един поглед върху една новоприсъединила се на 1 май 2004 държава - Полша. Там, по мое мнение съвсем реалистично, се из