Предстоящата да бъде разгледана фаза на процеса на разширяване започва с разширяването на север. Тази първа молба за членство на Великобритания беше представена още през 1961, или само четири години след влизането в сила на Римските договори. Все пак трябваше да изминат още единайсет години, преди Великобритания, Дания и Ирландия действително да се присъединят към Общността. Какви бяха причините за това?

От централно значение беше упоритата съпротива на френския президент Де Гол. Може би роля в случая са играели и икономически мотиви, но решаващи бяха политическите възгледи, или конкретно опасението, че с присъединяването на Великобритания, страна с тесни връзки със САЩ, ще се стигне до американско влияние върху развитието на Общността. Именно това обаче противоречеше на основната идея на Де Гол за развитието на ЕО като сътрудничество между суверенни национални държави, независими от американско влияние.
Като обратна позиция на това, други страни-членки и Комисията разглеждаха едно евентуално британско членство като необходим обратен полюс на доминиращата френска позиция. С други думи: поведението на страните-членки се определяше от конфликти между принципни нагласи относно бъдещите посоки на развитие на ЕО. Потенциалното английско членство беше разглеждано като фактор, който може да подсили, съответно подкопае собствените позиции по този въпрос, а не като самостоятелен проблемен кръг.
 

В дългосрочен план обаче, Франция не можеше да попречи на разширяването. На срещата на високо равнище в Хага през 1969 наследникът на Де Гол, Жорж Помпиду даде съгласието си за подновяването на преговорите. Решаващото за постигането на това съгласие беше това, че в рамките на голямо пакетно споразумение (Package Deal) се постигна зачитането на интересите на всички страни-членки. В рамките на това пакетно решение Франция получи за своето одобрение за разширяването съгласието на другите страни, да се продължи и развива Общата аграрна политика. Нещата в случая се определяха от изключително важни секторални интереси.

Широките последици от това разширяване върху хода на интеграционния процес естествено не можем да обобщим изцяло. Ясно е обаче, че с Великобритания и Дания се присъединиха страни, които притежаваха едно напълно различно принципно разбиране за ролята на Общността. И за двете ЕО беше на първо място икономическа общност, от която могат да имат икономически облаги. И за двете страни не се допускаха други ограничения на националния суверенитет. И в двете страни въпроса за членството в ЕО вече беше се превърнал във въпрос, дълбоко разделящ общественото мнение.
Тази изходна позиция беше най-вече причината, да остане изискването за абсолютно единодушие при вземането на решенията, и развитието на Общността през 70-те и началото на 80-те да се характеризира с постоянни кризи и стагнация.

Разширяването на юг, представено чрез нашата схема от фактори на влияние, където ясно е показано, как в този случай всички детерминанти са играели определена роля.