Разширяването се споменава на много места още в Римските договори. Така например, в преамбюла става дума за твърдата воля да се създаде едно все по-тясно обединение на европейските народи. А другите народи на Европа се призовават да се присъединят към описаните в преамбюла усилия.
Освен това, в специален член 237, се урежда начина на приемане на други членове. Според него всяка европейска страна може да подаде молба за членство. Съветът, пред който се представя молбата, взема решение с единодушие, след като е получил позицията на Комисията. Условията за приемане са уредени в споразумение между страните-членки и подаващата молба държава. Това споразумение се нуждае от ратификацията на всички договорни държави според техните конституционно-правни предписания.

Това правило е прехвърлено в Договора от Маастрихт, конкретно в член O на договора за ЕС, който замества член 237 на Договора за ЕС. То продължава да е валидно и след влизането в сила на Договора от Амстердам, като това вече е член 49 на Договора за ЕС.
Многобройните допълващи определения в Договора от Ница, и най-вече "Протокола за разширяването на ЕС", уреждат преди всичко състава на органите, както и необходимото мнозинство в съюз с 25, съответно 27 страни-членки.