Тематичен комплекс ЕС: Съдържание на модела за анализ

Европейски съюз

Съдържание на модела за анализ

	Произход и съсставни части на модела
	Определящи фактори на процеса на разширяване
	Договорните основи

Произход и съставни части на модела

От къде идва модела?

Подробните изследвания на досегашните процеси на разширяване показаха, че пет фактора винаги са играели важна роля в този процес и значително са повлиявали и определяли неговия резултат. Ще се възползваме от тази констатация и на тази основа ще направим малък модел, който да ни помогне да се научим по-добре да разбираме процеса на разширяване.

Договорни основи

Първият определящ фактор представляват договорните основи, или правилата в рамките на ЕС, които посочват как конкретно да протича процеса на разширяване. Защото е от голямо значение, дали дадено присъединяване се гласува с единодушие или с мнозинство, и кой трябва конкретно да гласува.
Повече информация за това, как изглежда тази договорна основа ще намерите в края на тази част. Нека първо да разгледаме другите фактори, за да може да бъдат налице всички съставни части на модела.

Напрежение между разширяване и задълбочаване

Въпреки, че още от самото начало в договорите се съдържат правила за разширяване, не може да се каже, че ЕИО, ЕО, съответно съюза и/или неговите страни-членки неуморно и постоянно са полагали усилия за разширяването на кръга от членовете. Причина за това беше преди всичко едно разбираемо опасение, че повече членове означават повече хетерогенност и значително ще затруднят сътрудничеството. Именно поради това молбите за членство винаги са били разглеждани през призмата на въпроса, дали и до каква степен едно разширяване би донесло със себе си отрицателни последствия за понататъшното задълбочаване на интеграционния процес. Тази изпълнена с напрежение връзка между разширяване и задълбочаване представлява вторият определящ фактор в рамките на модела.
Все пак, доказателство за това са досегашните разширявания, решенията за присъединяването на нови членове до момента никога не са били изключително последствие от съзнателното претегляне на разширяването и задълбочаването. Определящи за поведението на актьорите от Общността по-скоро винаги са били други три основни фактора.

Особени секторални интереси

Първият от тези фактори представляват особените интереси на страни-членки в отделни сфери, или например факта, че в определени икономически сектори съществуваха страхове от негативни последици от конкурентни продукти от присъединяващи се страни. Пример за това е аграрния сектор и задръжките на Франция по отношение на разширяването на юг.

Национални интереси

„Националните“ интереси представляват един друг фактор, или това, че определено разширяване би могло да попречи на възможностите на отделни страни-членки да оказват влияние върху определени решения. Това намира своя израз например при въпроса за разпределението на гласовете в Съвета, което често беше споменавано в другите курсове.

Способност за вземане на решения на системата на ЕС

Последният фактор представляват опасенията на страните-членки и всички други актьори, като Комисията или Европейския парламент, за това, в каква степен разширяването може да се отрази на способността за вземане на решения в системата на ЕС.

Определящи фактори на процеса на разширяване

Имайки предвид всичко това, моделът за анализ графично може да се представи по следния начин:

[Начало на страница]

Договорните основи

Преди конкретното прилагане на модела с Фаза 1, или времето между първата молба за присъединяване на Великобритания през 1961 и така нареченото разширяване-ЕФТА с Финландия, Австрия и Швеция през 1995, нека отново накратко да обобщим договорните правила, отнасящи се до разширяването.

Римски договори: Преамбюл и член 237	Разширяването се споменава на много места още в Римските договори. Така например, в преамбюла става дума за твърдата воля да се създаде едно все по-тясно обединение на европейските народи. А другите народи на Европа се призовават да се присъединят към описаните в преамбюла усилия. Освен това, в специален член 237, се урежда начина на приемане на други членове. Според него всяка европейска страна може да подаде молба за членство. Съветът, пред който се представя молбата, взема решение с единодушие, след като е получил позицията на Комисията. Условията за приемане са уредени в споразумение между страните-членки и подаващата молба държава. Това споразумение се нуждае от ратификацията на всички договорни държави според техните конституционно-правни предписания.
След EEA: ЕП трябва да даде своето одобрение	В тази договорна изходна позиция още с първата голяма договорна промяна, Единния европейски акт, се направи съществена промяна, която задължително изисква съгласието на Европейския парламент (ЕП).
Развитието след Маастрихт	Това правило е прехвърлено в Договора от Маастрихт, конкретно в член O на договора за ЕС, който замества член 237 на Договора за ЕС. То продължава да е валидно и след влизането в сила на Договора от Амстердам, като това вече е член 49 на Договора за ЕС. Многобройните допълващи определения в Договора от Ница, и най-вече "Протокола за разширяването на ЕС", уреждат преди всичко състава на органите, както и необходимото мнозинство в съюз с 25, съответно 27 страни-членки.
Договорните основи представени графично	Представени графично договорните основи за разширяването на ЕС изглеждат по следния начин:

По този начин налице са всички необходими знания, за да проведем изследване на сложния процес на разширяване. Ще започнем с кратък преглед на Фаза 1, времето между първата молба за присъединяване на Великобритания през 1961 и разширяването-ЕФТА през 1995, към което Ви отвежда линка по-долу.

[Автор: Проф. Др. Волфганг Шуман]

... към Фаза 1, "От първата молба за присъединяване на Великобритания до разширяването-ЕФТА...

[Начало на страница]