Тематичен комплекс ЕС: Особености на разширяването на изток

Що се отнася до особеностите на разширяването на изток, първо трябва да се спомене броят на кандидатите за присъединяване, който е многократно по-голям от когато и да е било друг път. Този голям брой създаде изключителни проблеми в процеса на преговори при отстояването на вътрешните за Общността интереси. Провеждането на присъединяването още веднъж увеличи предварително изразената хетерогенност на ЕС-15.

Страните от ЦИЕ, които се присъединиха към ЕС преди няколко месеца, се намират по отношение на вътрешното си развитие в цялостен процес на трансформация. Държавните институции, администрацията и икономиката с отчасти нестабилния си и незавършен характер, също са част от това, като тяхната роля в пазарно-ориентираното стопанство предстои да бъде определена. Именно те обаче трябва непременно да функционират безупречно, за да се провежда необходимия контрол над прилагането на инструментариума на ЕС! Тези очевидни административни слабости дори и при най-напредналите кандидатки предполагат огромни трудности в бъдеще при осъществяването на структурната политика.

Към това се прибавя и ниското икономическо ниво на развитие на новите членове, които се нуждаят от постоянни помощи със средно 32 процента БВП на глава от средния за ЕС. По-силно от всички предишни разширявания, ЕС сега се превръща в Общност за развитие.
Всичко това е твърде общо казано. Затова като пример искам да конкретизирам проблемите за ЕС, които са свързани с това. Те особено ясно изпъкват в аграрната и структурната политика, като в случая ще използвам само някои данни.
Нека първо да си изясним огромните разлики в благосъстоянието, които съществуват в ЕС. Брутният вътрешен продукт (БВП) в Дания например е една четвърт над средния за ЕС (125%), а в Португалия и Гърция той е едва половината от средния (50%). Полша и Унгария, или две от най-напредналите кандидат-членки, с настоящите си БВП успяват да достигнат само половината на тези две най-бедни страни-членки на ЕС!

Ако само тези две страни се третират по еднакъв начин в аграрната и структурната политика, както Португалия и Гърция, това би предизвикало допълнителни разходи от годишно една трета от целия настоящ бюджет на ЕС (2004 около 100 милиарда евро)! "Лъвската" част от този трансфер би останала в аграрната политика. Това е свързано и с факта, че в Полша, както казахме една от най-напредналите кандидатки, днес една пета от населението е заето в този сектор - от друга страна спрямо средния брой заети в ЕС това са само 5 процента.

Нека да приключим с тези примери. Смятам, че дадохме възможност да се придобие впечатление от размера на трудностите и доказахме, че във връзка с разширяването на ЕС са наложителни цялостни реформи.

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от a gora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.