След като първоначално ставаше дума само за асоцииране, беше осъществена финансова помощ и се дискутираха въпроси от общ интерес, ситуацията принципно се промени с едно решение на Европейския съвет от Копенхаген през юни 1993. Там се взе решение, на всички асоциирани страни от ЦИЕ да се даде възможност за присъединяване, ако те изпълнят определени условия, така напечените "Критерии от Копенхаген". Към тези условия спадаха например стабилни институционални рамки на основата на демократичен строй и гарантирането на правата на човека и правата на малцинствата.
Второто условие - функциониращо пазарно стопанство.
Освен това от страните от ЦИЕ се очакваше, те да бъдат в състояние да приемат общото право на ЕС и да са готови да приемат целите на един Политически съюз, както и на Икономически и Валутен съюз.
Настоящата таблица обобщава развитието в този период от време.

След като страните от централна и източна Европа официално подадоха молбите си за присъединяване в периода 1994 и 1996 (Кипър и Малта вече бяха направили това през 1990), Европейският съвет, както е предвидено в договорите, изиска от Комисията да подготви становищата си. Целта на тези становища беше да се проучи ситуацията във всяка потенциална страна-кандидат, да се провери до каква степен са изпълнени критериите за присъединяването и до колко страната е готова да поеме задълженията на членството.

Освен редица препоръки на Комисията в нейната Програма 2000, които изцяло подчертават обвързаността на всички страни-кандидатки в процеса на разширяване, в края на 1997 Европейският съвет в Брюксел прави предложение, да се свикат двустранни правителствени конференции за откриването на конкретните преговори за присъединяване първоначално само на тези страни, които вече видимо са на пътя за изпълнението на необходимите условия, или Естония, Полша, Словения, Чехия, Унгария и Кипър. Преговорите с тази "първа вълна" кандидатки, така наречената Люксембургска група, започват през пролетта на 1998.
През декември 1999 държавните и правителствени глави вземат решение в Хелзинки за начало на преговори с "втората вълна", която група поради това бива наречена "Групата от Хелзинки" (България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия). Преговорите за присъединяване с тези страни официално са открити на 15 февруари в Брюксел.
Настоящата таблица обобщава развитието в разглеждания период.

През ноември 2000 Комисията публикува стратегия за разширяването, която съдържа един "график", с който се удостоверява, че ЕС ще бъде в състояние да приема нови членове. Европейският съвет от Ница, в чийто рамки беше реализиран и Договора от Ница (ратифициран на 26.02.01), с който ЕС трябваше да се подготви и чрез институционални модификации за разширяването, одобри този стратегически документ.
Заключенията на Европейския Съвет от Лаекен, през декември 2001, съдържаха обяснението, че процесът на разширяване е непредотвратим, като подчертаха твърдите намерения на ЕС до края на 2002 да приключи провеждащите се преговори за присъединяване.

Интересен с оглед на нашите определящи фактори освен това е и факта, че на тази среща на високо равнище също се взе решение да се назначи Конвент за бъдещето на ЕС, който да подготви правителствената конференция за европейска конституция през 2003/2004. Трябва да се отбележи, че страните-кандидатки бяха поканени да участват в този Конвент, без обаче да имат възможността да блокират постигнатите между участващите страни-членки решения.
Ако връзките между нещата се разгледат от гледна точка на идентифицираните от нас определящи фактори, ситуацията изглежда по следния начин. И така, първо прави впечатление повишеното значение на противоречието между задълбочаване и разширяване!