|





| |
Основен курс 4: Как се решава в ЕС?
|
Контекст |
В
Основен курс 1 се занимахме
със значението на ЕС, а в
Основен курс 2 установихме, че за ЕС се нуждаем от нов модел
политика, която трябва да разглеждаме като система от множество нива. В
Основен курс 3 се
занимахме с развитието на интеграционния процес. Не бяха представени
само необходимите факти, но и бяха идентифицирани ключовите въпроси,
които възникват във връзка с ЕС, като целта беше още и да се придобие
впечатление от възможните детерминанти и модели на развитие на
интеграционния процес. С какви централни въпроси, с какви особености се
сблъскахме? Установихме, че:
|
|
Особености на ЕС |
 |
че при ЕОВС, ЕИО, ЕО и ЕС става дума за
нови по вид и уникални форми на сътрудничество;
|
 |
че се наблюдава едно особено съжителство
между супранационални и междудържавни елементи;
|
 |
че се е стигнало до забележително
развитие от секторално ограничено до цялостно и от междудържавно към
супранационално сътрудничество;
|
 |
че много мерки можеха да бъдат
реализирани със забавяне във времето от десетилетия;
|
 |
че кръгът от страни-членки изключително
много се е разширил.
|
|
|
Предмет на Основен курс 4 |
Водени от същата цел в този основен курс предстои подробно да се
занимаем с институционалния апарат на ЕС, или ще обърнем внимание
най-вече на първите две точки от списъка, като по-дълбоко ще се вгледаме
в особеностите, които конкретно пораждат тази уникалност в
институционалната структура и които помагат да се идентифицират
супранационални и междудържавни елементи. От тези разсъждения се
пораждат три цели за настоящия основен курс 4. На първо място
|
|
Цели на Основен курс 4 |
 |
ние трябва да си създадем цялостна картина относно съществените
структурни особености на ЕС, най-вече относно тези особености, които
водят до класифицирането на съюза като супранационална организация,
или организация, която се различава от чисто междудържавните отношения
или класическите международни организации.
|
 |
На второ място трябва да разгледаме всичко в неговата цялост и
комплексността на тази стуркурна система. Това означава, че не трябва
да останем на супранационално ниво, а трябва да включим и
страните-членки в това изследване.
|
|
|
Обхващане на всички нива |
Защо трябва да бъдат разгледани всички тези фактори и нива, след като
дори самото супранационално ниво е достатъчно сложно по съществото си?
Причините за това проличават от следващата таблица.

|
|
Преплитане на нивата |
Таблицата онагледява факта, че на ниво ЕС са представени актьори от
национално и субнационално ниво и те участват във вземането на решения –
националните правителства в Съвета на Европейския съюз и Европейския
съвет, това означава на централно място, субнационалните правителства в
комитета на регионите, съюзите в Икономическия и социален комитет. Освен
това населението на страните-членки избира депутатите за Европейския
парламент.
От друга страна е видно, че решенията на ЕС, неговите закони, директни и
задължителни като националните закони, са валидни в страните-членки и
качествено и количествено нарастват. Спомнете си само за това, че в
страните на еврозоната правителствата на страните-членки отстъпиха
своите правомощия в сферата на валутната политика, така важна за
националния суверенитет.
С други думи: Трите нива са така тясно преплетени помежду си, че се
налага да бъдат разглеждани и анализирани заедно и в съжителството между
тях. По тази причина в научната дискусия се говори за "EС-система" или
за "EС-многостепенна система". По този начин се поражда следната
структура на основен курс 4:
|
|
Структура на основния курс |
EС-структура 1: Като начало ще се
концентрираме върху супранационалното ниво и ще разгледаме подробно
отделните институции, техния състав, тяхната работа, както и
взаимодействието помежду им. Първо ще стане дума за институционалния
триъгълник комисия-съвет-парламент.
EС-структура 2: С разглеждането на Съда
на ЕО и Европейския съвет ще допълним картината на супранационално ниво.
EС-структура 3: След това предстои да се
разгледат съществените структурни предпоставки и други важни определящи
фактори на политиката на страните-членки спрямо общността, или
националното ниво.
EС-структура 4: Накрая ще обърнем
внимание на втория стълб, Общата външна политика и политика на сигурност.
Кои са основните органи, как те работят помежду си, как изглежда
разпределението на отговорностите между съюз и страни-членки, как
изглеждат моделите за вземане на решения в сравнение със стълба на ЕО и
как са разграничени задачите, съответно как те се преплитат помежду си
именно със този първи стълб – това ще бъдат основните водещи въпроси.
Обобщение: Като завършек ще се опитаме да
направим систематично обобщение на съществените характеристики на
стуктурната подредба на ЕС.
|
|
|
[Автор: Проф. Др. Волфганг Шуман]
[Начало
на страница]
|