|
| |
Институционалната
структура
във втория
стълб: ОВППС
и ЕПСО

Началото:
ЕПС |
Относно
развитието
на втория
стълб,
Общата
външна
политика и
политика
на
сигурността
(ОВППС),
още в
Основен
курс 2
видяхме, че с
напредналия
процес на
интеграция
се породи и
необходимостта
от по-добро
съгласуване
по
външнополитическите
въпроси.
Първото
споразумение
в тази
сфера се
осъществи
през 1970. В
него бяха
определени
следните
институционални
рамки за
така
нареченото
Европейско
политическо
сътрудничество
(ЕПС).

От
значение
за нас е, че в
случая
става дума
за едно
чисто
междудържавно
сътрудничество
на
страните
членки на
ЕО, което е
строго
отделено
от ЕО,
защото
това беше
изричното
условие,
поставено
от някои от
тези
страни-членки,
най-вече
Дания и
Великобритания
с техните
силно междудържавни
по характер
нагласи
спрямо ЕО.
Като модел
за вземане
на решения
беше
валидно
единодушието,
както и при
традиционното
международно
сътрудничество;
по
същество
ставаше
дума за
открит
обмен на
информация
и в
определени
случаи за
съгласуване
на
позициите.
Други
важни
ключови
събития
бяха
Единния европейски
акт, който
свързваше
в едно ЕО и
Европейското
политическо
сътрудничество
(ЕПС), както и
Договора
от
Маастрихт
със
създаването
на ЕВППС
като втори
носещ
стълб на
съюза. Това,
което
предстои
да
разгледаме
е
институционалната
конструкция
на този
втори
стълб. [Начало
на страница]
|
GASP в
Договора
от
Маастрихт |
След
почти 20
години
са
настъпили
някои
значителни
промени,
които са
показани
на
таблицата.

Към
тях
спадат
като
начало
тясното
преплитане
с ЕО,
което се
изразява
и в
участието
на
Комисията,
както и
чрез
факта, че
Политическият
комитет,
част от
междудържавното
сътрудничество
в ЕПС,
вече не
праща
предложенията
си
директно
на
Съвета
на
външните
министри,
а това
става
чрез
Комитета
на
постоянните
представители
(КПП) - един
институционален
елемент
от
стълба
на ЕО.
Освен
това,
значително
е
разширен
намиращият
се на
разположение
инструментариум
за
действие
(дясната
страна
на
таблицата);
при
неговото
използване
обаче
остава
изискването
за
единодушие.
|
Детерминанти
на
институционалната
конструкция
на ОВППС |
Това
ни връща
към
въпроса,
който
постоянно
ни
придружава
в този
тематичен
комплекс,
или
въпроса
за основните
определящи
фактори
на
интеграционния
процес,
или в
случая въпроса
за
детерминантите
на
външнополитическото
сътрудничество.
През
първата
половина
на 90-те
години
продължава
да е
характерно
изключително
силното
влияние
на група от
фактори,
които от
началото
съпътстват
сътрудничеството
по външнополитически
въпроси,
или
именно различните
принципни
нагласи
по
отношение
на националния
суверенитет
и оттук
съдържанието
на
външнополитическото
сътрудничество,
както и
особените
външнополитически
ориентации.
В
действителност
те не
успяха
да
предотвратят
тази, и други
детерминанти,
като
например
промените
на международната
околна
среда и
свързаните
с това
актуални,
спешни
въпроси,
или
например
междувременно
дългогодишната
практика
в
общата
външна
политика,
да
оставят
своите
следи.
Ситуацията
в отделните
страни-членки,
техните
принципни
нагласи
спрямо
ЕО и по въпроса
за
националния
суверенитет,
както и
съществуващите
в това
отношение
в кръга
на "Деветте",
съответно
"Дванайсетте"
различия
често
са били
причина
за това, промените
да са
възможни
само на
малки
стъпки.
Поради това
правилата
често
бяха
противоречиви,
пораждаха
проблеми
и все по-често
трябваше
да
бъдат
контролирани
и
коригирани.
[Начало
на страница]
|
ОВППС
в Договора
от
Амстердам |
Това
е явно и при
определенията
за ОВППС
във
влезлия в
сила на 1 май,
1999 Договор от
Амстердам.
Назначава
се "висш
представител
за ОВППС (Хавиер
Солана),
който най-сетне
придава
лице на
европейската
външна
политика и
прикрепя
към него
отдел за
планиране
на
стратегии
и
навременно
предупреждение, които
гарантират
навременното
разпознаване
на
отнасящи
се до ОВППС
международни
събития,
като целта
е, по този
начин да се
промени
силно
реактивния
характер
на
европейската
външна
политика.

Решенията
се
улесняват
и от това, че
задържането
на
гласовете
вече не
пречи за
вземането на решения;
все пак,
предоставилата
се
възможност
за преход
към
решения с
мнозинство
остава
поради
посочените
причини
неизползвана.
След като
тази тема в
продължение
на
десетилетия
беше табу
във
външнополитическото
сътрудничество
на
страните-членки
на ЕО, забележителното
в случая е, че най-накрая,
въпреки
голямото
забавяне в
началото,
политиката
за сигурност
и
политиката
на
отбраната
започват
да играят
определена
роля. |
Развитие
на ЕПСО |
Изненадващо,
именно
този
сектор се
развива с
невероятна
скорост
през
периода 1998-2001,
като това е
извън
големите
договорни
промени на
Амстердам
и Ница, и
води до
Европейската
политика
на
сигурността
и
отбраната (ЕПСО),
което
означава,
че се
създава "военна
ръка" на
ОВППС. Ако
се опитаме
да опишем в
детайли
това
развитие,
няма да се
поберем в
предоставените
ни на
разположение
рамки, като
това не е и
необходимо
от гледна
точка на
нашите
цели; това,
което ни
интересува,
е
институционалната
рамка на 2-ия
стълб и
предпоставките
за това.
|
ОВППС
и ЕПСО след
Договора
от Ница |
А тази
институционална
рамка след Договора от Ница изглежда по
следния
начин.
 [Начало
на страница]
|
|
ПККС |
От
политическия
комитет
на ЕПС с
Договора
от Ница (член
25) се
образува Политически
комитет и
комитет
за
политиката
на
сигурност
(ПККС). Той
се
занимава
с всички
аспекти
на ОВППС и
в същото
време
трябва да
играе
ролята на
"двигател"
на ОВППС и
ЕПСО. ПККС
наблюдава
отнасящите
се до
ОВППС/ЕПСО
международни
събития (анализираща
функция),
за да може
на
основата
на
задълбочен
анализ
да
отправя
препоръки
към
Съвета за
Общи
работи (Съвет
на
външните
министри)
за
организацията
на
политиката
в
съответните
сфери (подготовка
на
решенията).
Освен
това ПКС
контролира
прилагането
на
договорените
политики (контролна
функция)
и
представлява
пресечната
точка за
информационния
обмен
между
различните
участващи
в ОВППС/ЕСПО
институции
и актьори,
включително
НАТО (функция
на
пресечна
точка).
Като
извод
може да се
каже, че
тази
институция
значително
увеличи
значението
си с
Договора
от Ница.
|
Комисия
за цивилни
аспекти на
кризисния
мениджмънт |
Още от
юни 2000
съществува
една нова
невоенна институция
на ОВППС - Комитет
за
невоенни
аспекти на
овладяването
на кризи.
Тя е
отражение
на
промененото
понятие за
сигурност,
като
разглежда
аспекти на
предотвратяването
на кризи и
изготвя
планове за
овладяване
на кризи с
невоенни
средства.
Съответните
предложения
се
изпращат
към ПККС.
Комисията
също е
представена
в тази
работна
група. Така
се създава
връзка със
стълба
на ЕО, в
който също
има
потенциал
за
невоенен кризисен
мениджмънт.
|
нови
военни
институции |
Като
завършек
нека да
разгледаме
други две
нови
военни
институции:
Военния
комитет на
ЕС и
Военния
щаб на ЕС.

[Начало
на страница]
|
|
Военна
комисия |
Военната
Комисия
представлява
най-висшата
военна
колегия
на Съвета
и
ръководи
всички
военни
действия.
Спрямо
ПККС тя
изпълнява
консултантска
функция
по военни
въпроси и
определя
водещите
посоки за
Военния
щаб. Тя се
състои от
шефовете
на
генералните
щабове на
страните-членки.
Председателството
се поема
от "четири-звезден"
генерал,
съответно
адмирал,
който се
избира от
Съвета за
срок от
три
години.
|
Военен
щаб |
Военният
щаб изпълнява —
подобно на
ПККС —
аналитична
и планова
функция по
отношение
изпълнението
на задачите
от
Петерсберг.
Конкретно
той се
занимава в
този
контекст с
навременното
предупреждение,
преценяване
на
положението
и
стратегическо
планиране.
За да може
ефективно
да
изпълнява
тази си
функция, той
е във връзка
с
националните
щабове и с
НАТО.
Военният
щаб е
утвърден
като
генерална
дирекция в
секретариата
на Съвета,
като в него
работят
около 100 души. |
Институционална
рамка на
втория
стълб:
обобщение |
След
представянето
и анализа
на това
объркващо
изобилие
от
институции
във
втория
стълб и
тяхното
още по-сложно
взаимодействие,
е
необходимо
отново да
припомним
нашата цел.
А това е
преди
всичко да
документираме
особения
институционален
характер
на ЕС,
неговата
уникалност,
по
възможност
в
цялата му
широта, а
това
естествено
означава и
във
втория
стълб.
Намерението
ни също е да
изясним откъде
всъщност
идва тази
сложна и
накрая не
така
улесняваща
сътрудничеството
уникалност,
за да може
по този
начин по-добре
да се
научим да
разбираме
интеграционния
процес.
А
в тази
връзка
трябва да
се уточни,
че в ОВППС и
ЕПСО в
действителност
се тръгва
по един
съвсем
друг път,
отколкото
в първия
стълб,
който се
характеризира
в
определен
период от
време с
голяма
степен на
развитие
към
супранационалност.
Спомнете
си за
множеството
общи за ЕО
политически
сфери,
активната
роля, която
поемат там
Комисията
и
Европейския
парламент,
или така
решаващите
и
подпомагащи
супранационалността
решения на
Съда на ЕО.
Всичко
това
очевидно
няма да
намерим
във
втория
стълб.
Действително
от ЕПС до
Ница и след
това е налице
забележително
развитие в
посока на
разширяване
на
задачите,
както и институционализиране
и
институционално
разграничаване
на
сътрудничеството.
Но
качествен
скок, като
например
валутната
политика,
очевидно
не се е
състоял. По-скоро
се
наблюдава
едно
успоредно
и
паралелно
съществуване
на
междудържавни
и
супранационални
елементи,
като
първите
продължават
да
преобладават.
Спомнете
си, че
решенията
продължават
да се
вземат
като цяло с
единодушие.
Причината
за това
очевидно е
сферата, за
която тук
става дума,
а именно
външната
политика
като едно от,
ако не и най-класическото
владение
на
суверенната
национална
държава,
във връзка
с дълбоко
залегналите
в
политическата
култура на
отделни
страни-членки
принципни
нагласи
относно
организацията
на
сътрудничеството
в ЕС. Това не
можа да
предотврати
трайните
следи,
оставени
от събития,
като
например
развитието
в бивша
Югославия,
включително
войната в
Косово (от
гледна
точка на
приемането
на
отбранителната
политика в
сферите на
сътрудничество).
Но се
стигна до
там, че това
приемане прие
институционално
по-сложната
и по-трудна
форма,
която
описах за
Вас в тази
част. |
[Автор:
Проф. Др.
Волфганг
Шуман]
[Начало
на страница]
|