След представянето и анализа на това объркващо изобилие от институции във втория стълб и тяхното още по-сложно взаимодействие, е необходимо отново да припомним нашата цел. А това е преди всичко да документираме особения институционален характер на ЕС, неговата уникалност, по възможност в цялата му широта, а това естествено означава и във втория стълб. Намерението ни също е да изясним откъде всъщност идва тази сложна и накрая не така улесняваща сътрудничеството уникалност, за да може по този начин по-добре да се научим да разбираме интеграционния процес.
А в тази връзка трябва да се уточни, че в ОВППС и ЕПСО в действителност се тръгва по един съвсем друг път, отколкото в първия стълб, който се характеризира в определен период от време с голяма степен на развитие към супранационалност. Спомнете си за множеството общи за ЕО политически сфери, активната роля, която поемат там Комисията и Европейския парламент, или така решаващите и подпомагащи супранационалността решения на Съда на ЕО.
Всичко това очевидно няма да намерим във втория стълб. Действително от ЕПС до Ница и след това е налице забележително развитие в посока на разширяване на задачите, както и институционализиране и институционално разграничаване на сътрудничеството. Но качествен скок, като например валутната политика, очевидно не се е състоял. По-скоро се наблюдава едно успоредно и паралелно съществуване на междудържавни и супранационални елементи, като първите продължават да преобладават. Спомнете си, че решенията продължават да се вземат като цяло с единодушие.
Причината за това очевидно е сферата, за която тук става дума, а именно външната политика като едно от, ако не и най-класическото владение на суверенната национална държава, във връзка с дълбоко залегналите в политическата култура на отделни страни-членки принципни нагласи относно организацията на сътрудничеството в ЕС. Това не можа да предотврати трайните следи, оставени от събития, като например развитието в бивша Югославия, включително войната в Косово (от гледна точка на приемането на отбранителната политика в сферите на сътрудничество). Но се стигна до там, че това приемане прие институционално по-сложната и по-трудна форма, която описах за Вас в тази част.