Военният щаб (EUMS) по подобие на ПККС изпълнява функции, свързани с анализирането и планирането на действията, отнасящи се до Задачите от Петерсберг. В този контекст конкретно той се занимава със своевременното предупреждение, оценката на ситуацията и стратегическото планиране. За да може той да изпълнява ефективно своите функции, той е във връзка с националните щабове и с НАТО. EUMS е разположен в генерална дирекция в секретариата на Съвета и в него работят около 100 души.

[Начало на страница]

След представянето и анализа на това объркващо изобилие от институции във втория стълб и още по-сложните процеси на съгласуване помежду им, остава още веднъж да си припомним нашата цел. Основното, към което е насочено вниманието ни, е да документираме особената институционална структура на ЕС, нейният нов по вид характер, като искахме да я покажем в нейната цялост, или и във втория стълб. Освен това намерението ни беше и да изясним откъде се поражда всъщност този сложен и нов характер, който в крайна сметка не улеснява сътрудничеството, като по този начин да се опитаме да се научим по-добре да разбираме процеса на интеграция.

И по отношение на това може да се направи заключението, че в действителност при ОВППС и ЕПСО се поема съвсем друг път в сравнение с първия стълб, който се характеризира с голяма степен на развитие в посока супранационалност. Като примери можем да посочим многобройните политически сфери, които стават общи, активната роля, която играят в тях Комисията и Европейския парламент, или така решаващите и поощряващи супранационалността решения на Европейския съд.

Всичко това не може да се намери във втория стълб. Действително, от ЕПС до Ница и след това имаше забележително развитие в посока разширяване на задачите, както и институционализиране и институционално диференциране на сътрудничеството. Но не се стигна до качествен скок, като например във валутната политика. В много по-голяма степен се наблюдава едно успоредно съществуване на междудържавни и супранационални елементи, като продължават да преобладават първите. Нека само да си припомним това, че както и преди в повечето случаи продължава да е валидно правилото за единодушие при вземането на решения.

Очевидно причината за това е сферата, за която става дума тук, или външната политика като едно класическо владение на суверенната национална държава, както и дълбоко заложените в политическата култура на отделни страни-членки принципни нагласи за оформлението на сътрудничеството в ЕС. Това не можа да попречи на това, сериозни функционални причини, като например развитието в бивша Югославия както и войната в Косово, да оставят трайни отражения, в случая по отношение на включването в политиката на сигурност. Но тези причини доведоха и до това, формите на сътрудничество в подобни сфери да придобият много сложен характер, както вече сами успяхте да се убедите от разгледаното до момента.