Системата от няколко нива в ЕС

Проблеми на определянето на националното ниво

Но анализа на националното ниво е свързан с особени трудности, и то от една страна поради това, че е трудно прецизно да се дефинира какво всъщнст включва "националното ниво", какви структури, актьори и други определящи фактори трябва да бъдат разгледани тук. Не е необходимо да разглеждаме цялостната политическа система на всяка отделна страна-членка, а само на елементите, които участват в решенията на ЕС и в провеждането на политиката на съюза.

На второ място поради това, че е необходимо тези фактори да бъдат систематизирани по един смислен начин, за да може накрая, като трета причина, да се обобщят и разграничат и свързаните с това различия между отделните страни.

Преглед на определящите фактори на политиката на страните-членки спрямо ЕС



относително стабилни и относително променливи фактори

Един опит за донякъде задоволяващо решение на проблема представлява предстоящата таблица. За да може определящите фактори да се обобщят систематично първо е предприето едно разделяне между относително стабилни, това означава почти непроменливи в дългосрочна перспектива фактори от една страна и такива, които краткосрочно са подложени на промени от друга страна. По наше убеждение подобно разделение е смислено от аналитична гледна точка. Защо тогава е необходим другия критерий, специфични за страните и за политическата област?

фактори, типични за политическите сфери и за страните

Спомнете си за знанията, които придобихме за супранационалното ниво, където стигнахме до заключението, че на лице е голяма степен на функционална диференцираност, или политическото измерение притежава изключително голямо значение. На второ място си спомнете за значителните различия, които се наблюдават в отделните страни-членки между различни области. Така например отношенията между актьорите в аграрната политика могат да изглеждат по съвсем различен начин от тези в политиката по околната среда. Освен това когато става дума за аграрна политика обикновено се сблъскваме със съвсем друга "идеология", когато се допускат и практицират големи намеси на държавата в една иначе като цяло насочена спрямо пазара политика.

аналитични предпоставки на разделението

Какво означава всичко това по отношение на самия съюз? Конкретно това, че дори специфичните за страните фактори силно да се различават помежду си, в отделни сфери може да е налице голяма степен на съгласуваност, което улеснява сътрудничеството и изобщо го прави възможно. Пример за голяма степен на политическа съгласуваност като допускането на масивна намеса на държавата в селското стопанство ще намерите в общата аграрна политика, която е включена в сътрудничеството още от самото начало и притежава силно супранационален характер. Добър пример за относително висока степен на политически различия представлява социалната политика; тук сътрудничеството започна едва в края на 80-те години и продължава да има ясно изразен междудържавен характер.

относително стабилни фактори, специфични за страните

А сега нека да се върнем към вече изложените детерминанти и да започнем с относително стабилните специфични за страните фактори, като начало с два от тях, които са свързани директно със съюза, или системата за вземане на решения и принципните нагласи спрямо съюза. По отношение на системата за вземане на решения, свързани с ЕО в самите страни-членки, от значение са предимно три измерения, при които съществуват големи различия между страните-членки:

Разпределението на работата между изпълнителна и законодателна власт. За Франция например тук е типично изключително слабо влияние на парламента, а за Дания изключително силно. Силно влияние, което естествено може да породи бъдещи последици за политиката и развитието на ЕС като цяло, като се изхожда от нагласите на скептично настроеното спрямо ЕО датско население и то най-вече, когато е необходимо решение с единодушие.

Степента на координираност на политиката спрямо ЕО. Тук дълго време Франция, със своето стегнато, централизирано съгласуване на всички дейности свързани с ЕО, представляваше единия полюс, а Германия другият полюс с голямата степен на автономност на отделните министерства, както и допълнителната фрагментираност чрез федералната структура. През последните години се наблюдава обща тенденция на намаляване на цялостната координираност и нарастване на самостоятелността на актьорите в отделните политически сфери, като ЕО-политиката в страните-членки все повече изгубва своя характер на "външна политика".

Съотношението между националното и субнационално ниво. Колко важен е този аспект показва например ситуацията в Германия със своето федерално държавно устройство, в чиито рамки с договора от Маастрихт и свързаното с него допълване с новия член 3 в германската конституция, отделните провинции могат да окажат силно влияние върху ЕС-политиката на страната като цяло. И тук се проявява фундаментално различие спрямо нормалната външна политика.

различни нагласи спрямо ЕС

Колко различни могат да бъдат принципните нагласи или представите за институционалното оформление на сътрудничеството в ЕС, като се поддържа баланс между изразена супранационалност и междудържавност, показва например едно сравнение между Великобритания и Дания от една страна, и Германия и Италия от друга. Тези различия естествено играят важна роля особено при принципни въпроси и договорни промени, както се убедихме в Основен курс 3, като след източното разширяване с други 10 страни-членки тези различия още веднъж значително нарастнаха.

други относително стабилни фактори, специфични за страните

До тук ще се ограничим с централните относително стабилни специфични за страните фактори. Не е нужно още веднъж подробно да се спираме на общата системна характеристика на страните-членки. Към това спадат конституционния ред, структурите и институционалните рамки, политическата култура, както и политическата ориентация. От значение освен това са свързаните с това различия между страните-членки и последиците, които се пораждат от тях. Важно в тази връзка е преди всичко заключението, че от части фрапиращите различия по въпроси от политическия ред намаляха в процеса на сътрудничеството, постепенно се стигна до съгласуване, сближение, което направи възможен проекта за валутния съюз например.

относително стабилни фактори, специфични за областта

Най-същественото, характерно за относително стабилните фактори, специфични за отделните области, също може да се обобщи накратко. Сравнителният системен анализ интензивно се посвети през последните години на връзките между актьорите в отделните политически области,  с Policy-мрежите, и стигна до заключението, че те оказват съществено влияние върху политиката в тяхната сфера, което означава и върху политиката, свързана с ЕС. Това се обосновава по убедителен начин в изследване на политиката по околната среда на ЕС. Дали и в каква степен в определена област ще се стигне до ЕС-политика, и как тя ще се реализира конкретно зависи по този начин до голяма степен от способността за съвместимост на Policy-мрежите в страните-членки.

Идеологии, специфични за отделните сфери — или принципните представи за това, как трябва да изглежда политиката в дадена сфера, са дотолкова от значение, доколкото тяхното съгласуване между отделните страни-членки създава допирни точки да сътрудничество, и благоприятства това сътрудничество въпреки огромни различия в специфичните за отделните страни фактори, като например принципната нагласа спрямо ЕС. Примери за това биха могли да бъдат аграрната политика, но и проекта за вътрешния пазар, при който Великобритания беше готова да участва въпреки свързаното с това отменяне на правилото за единодушие, защото идеологията на проекта – свободно пазарно пространство и конкуренция, дерегулиране – се покриваше с британските представи.

относително променливи фактори

По този начин накрая стигаме до относително променливите фактори. Те не се нуждаят от допълнително пояснение. Това, че правителствата могат да имат различни представи по отношение на европолитиката, това, че те реагират на актуалните настроения и мнения, икономическата ситуация и проблемния натиск, и по този начин оказват влияние и върху връзката между нивата и модела за вземане на решения, убедително доказателство за всичко това е например смяната на правителствата във Великобритания, Франция и Германия през втората половина на 90-те години.