Европейски съюз

Съветът на ЕС като основен орган за вземане на решения

Съвет на постоянните представители

За много министри работата в Съвета е съществена част от тяхната работа. Тъй като те могат да бъдат само за кратко в Брюксел, се нуждаят от подкрепа.
Важен в случая е Съветът на постоянните представители (СПП) със седалище в Брюксел, който се състои от постоянни представители на страните-членки, както и техни представители, и заседава всяка седмица. Този съвет контролира и координира и работата на около 250 комисии и работни групи, които се състоят от служители от страните-членки, и които подготвят за СПП и Съвета доклади на техническо ниво. СПП поема съществена част от подготовката на решенията по всички теми от дневния ред.

Секретариат на Съвета

Преглед на Съвета на ЕС

Модели за вземане на решения

Решенията се вземаха на основа на Компромиса от Люксембург, който Ви е познат от Основен курс 2, като това първоначално ставаше единодушно. От средата на 80-те години, и преди всичко с Договора от Маастрихт, все повече се наложи квалифицираното мнозинство като модел за вземане на решения. Развитие, което продължи в тази посока след влизането в сила на Договора от Ница. От друга страна обаче качественото разширяване на сферите на прилагане на модела на квалифицираното мнозинство е възпрепятствано от множеството пречки при приложимостта на този модел, породени от също приетото в Договора от Ница тройно условие (определен брой гласове, мнозинство на страните-членки, 62% от общото население на ЕС). Освен това пълномощията за участие при вземането на решенията на Европейския парламент постоянно се увеличаваха.

функционално диференциране на Съвета

	На ниво страни-членки се координира все по-малко и се утвърждава една немска, италианска или английска позиция. Това говори красноречиво за това, как политиката на отделните страни-членки спрямо ЕС е загубила характера си на "външна политика".
	Второ, преходът към квалифицирано мнозинство постепенно разкри необходимостта да се търси единство в рамките на големи, преминаващи извън политическите граници въпроси, така наречените пакетни споразумения (package deals).

[Начало на страница]
 

Преглед на задачите на Комисията

Състав

Тя се състои от по настоящем (ноември 2005) 25 члена, които се излъчват от правителствата на страните-членки за срок от пет години, като междувременно е необходимо и одобрението на Европейския парламент. Комисарите действат не от името на страната, от която идват, а трябва да се застъпват при абсолютна независимост за интересите на Общността. Тяхната работа се подпомага от 28 000 служители (почти колкото един малък град!) в 26 така наречени генерални дирекции с отделни сфери на дейност (например транспорт, селско стопанство, външните отношения, регионалната политика и др.) и девет служби, които също са поделени на дирекции и специализирани бюра.

Задачи на Комисията

Основните задачи на Комисията могат да се поделят в четири основни точки.
 

Предложения за понататъшното развитие на политиката на Съюза

Инициативно право: Всяко решение на Съвета трябва да се предхожда от предложение на Комисията. Тя трябва да изработва предложения за развитието на политиката на Общността и да действа като "мотор" на това развитие. Това право, да определя дневния ред, да прави предложения в определен момент от време и да обвързва в едно различни инициативи, й придават огромно влияние в законодателните процедури.

Пазителка на договорите

Пазителка на договорите: Комисията съблюдава прилагането на договорните определения и взетите от органите на ЕС решения и може да се обърне към Съда на ЕО в случаите, когато е установила нарушения.

Изпълнителен орган

Изпълнителен орган за провеждането на политиката на Общността: Към задачите спада и управлението на финансовите средства, както и провеждането на политиките на ЕО. Това естествено не означава, че Комисията поема контрол над изпълнението на безброй многото предписания и директиви в самите страни-членки. Тя не би била в състояние да върши това поради ограничения й състав. Отговорни в случая са администрациите на страните-членки или техните регионални единици. Основната задача на Комисията се състои в много по-голяма степен в контролирането и спазването на правото на Общността от страните-членки.

Външно представителство

Външно представителство: Комисията води преговорите на Общността като институция например при GATT/WTO-кръговете и в международни организации; това отчасти се случва заедно със страните-членки и/или съответното президентство.

Особености на Комисията

[Начало на страница]
 

Преглед на ЕП

Развитие на пълномощията на ЕП

В действителност ЕП значително се различава от националните парламенти. Пълномощията и ролята на ЕП в Общността бяха подложени на постоянни промени още от създаването на ЕОВС, като промяната беше в посока на увеличаване на влиянието на ЕП. Важни етапи в това развитие са разширяването на пълномощията на парламента по въпроси на бюджета (1975), провеждането на първите директни избори (1979), въвеждането на кооперационния модел (1986) и процедурата за съвместно вземане на решения (1992), както и последвалото значително разширяване на сферите на приложение на този модел на участие при вземането на решения с Договора от Амстердам.
Други промени се породиха накрая и с влизането в сила на Договора от Ница. Ролята на ЕП като участник в законодателната сфера, заедно със Съвета на министрите, предизвика още по-голямо разширяване и подсилване на позициите на ЕП.

Организация и структура на ЕП

[Начало на страница]
 

Комисии на ЕП

Изключително важни за работата на ЕП и неговото влияние са 20-те постоянни комисии (за сравнение виж прегледа в следващата таблица). Работещите в отделните комисии парламентьори, които са на този пост за срок от пет години, са в състояние да се сдобият със значителни знания на експертно ниво. По този начин те не само могат интензивно да наблюдават работата в генералните дирекции на Комисията и специализираните Съвети на министрите с тяхната вътрешна структура в съответната компетентна област, но и могат да оказват по-голямо влияние, отколкото предполагат формалните им компетенции. Важно в тази връзка е и тясното сътрудничество със съответните служби на Комисията, както и транс-националните и национални съюзи.


 

Особености на ЕП

Като съществени особености на ЕП отново могат да бъдат обобщени следните: Става дума за мултинационален парламент, намиращ се в процес на постоянни промени, който притежава както идеологични, в мултинационалните фракции, така и национални конфликтни линии, преминаващи през произхода на депутатите от отделните страни. Както при първите два разгледани органа, така и при парламента, налице е ясно изразено поделяне на функционални сфери. Накрая трябва да се споменат и изключително тесните връзки и интензивното сътрудничество с Комисията, често в позиция срещу Съвета на министрите.

Оценка

Оценката на основание на сравнението с националните парламенти зависи от съответната перспектива. От статична гледна точка може да се направи извод, че значението на ЕП продължава да се засенчва от това на парламентите в националните системи, но от друга страна значението на този орган е много по-голямо от конкретната работа при парламентарните съвещания или в рамките на работните групи. Ако се вземе предвид преди всичко развитието през последните две десетилетия, не може да не се забележи, че тежестта му в сравнение с другите органи изключително е нараснала: друго важно доказателство за "супранационализирането" на ЕО.

Обобщение

Посочените три институции - Комисия, Съвет и Парламент - представляват центъра за вземането на решенията в системата на Общността. Този триъгълник се придружава от други, изключително важни органи, на които ще отделим внимание на следващата страница: Съдът на Европейската Общност и Европейският съвет.