Централен орган за вземане на решения

Подструктура на Съвета на Европейския съюз


Комисия на постоянните представители

а много министри на страните-членки работата в съвета представлява съществена част от техните задачи. Тъй като те могат да бъдат само за кратко време в Брюксел, те имат нужда от подкрепа.

Важна в случая е резидиращата в Брюксел комисия на постоянните представители (COREPER), която се състои от постоянните представители на страните-членки в Брюксел, както и техните заместници и заседава всяка седмица. Тази комисия съблюдава и координира и работата на около 50 комисии и работни групи, които се състоят от служители на страните-членки и подготвя за COREPER и съвета доклади на техническо ниво. COREPER поема по-голямата част от работата, свързана с подготвянето на решенията по всички въпроси касаещи съдържанието.

Секретариат на съвета

екретариатът на съвета се състои от около 2500 сътрудници в шест отдела. Той има предимно задачи от административно естество, това означава, че тук се уреждат въпроси като например подготовката на работната програма, изработването на доклади, преводаческата служба, проверката на правни въпроси и др. Схемата онагледява структурата на съвета.

Преглед на Съвета на Европейския съюз

Начин на вземане на решения

ървоначално на основата на Компромиса от Люксембург решенията се вземат принципно с единодушие. От средата на 80-те години, и преди всичко след големите договорни промени от Маастрихт, Амстердам и Ница постепенно се наложи квалифицираното мнозинство като начин за вземане на решения. Договорът от Лисабон предвижда от 2014 година (с преходен период до 2017) решенията да се вземат с двойно мнозинство. За квалифицирани решения с мнозинство тогава в съвета са необходими 55% от гласовете на страните-членки, които същевременно трябва да представляват 65 процента от населението.

Функционална диференцираност

Като следствие на това развитие е факта, че на преден план изпъкват специфични за отделни политически области елементи спрямо типични за страните-членки. Това означава, че разделителните линии вече преминават все повече между отделните сфери и все по-малко между отделните страни-членки. Това е друг съществен показател за особения и вече не изключително междудържавен характер на сътрудничеството в ЕС.

Преглед на комисията

Състав и задачи

Тя се състои от общо в момента 27 членове, които се излъчват от страните-членки за срок от пет години, като е необходимо и съгласието на Европейския парламент. Договорът от Лисабон предвижда броят на комисарите на ЕС да се намали през 2014 от 27 на две трети от броя на страните-членки, в случая на ЕС-27 това са 18. Новата система означава, че за един период от време от 15 години (3 служебни периода) всяка страна-членка няма да има за 5 години комисар в Брюксел.

Комисарите не работят за своята страна, а трябва да се застъпват абсолютно независимо за интересите на общността. Тяхната работа се подпомага от около 24.000 служители – почти колкото един голям град! – в така наречените генерални дирекции, които се разделят на четири групи: политически области (селско стопанство и развитие на селски региони, политика на конкуренцията, индустриална политика и др.), външни отношения (развитие, разширяване, търговия и др.), общи служби (евростат, генерален секретариат и др.) и вътрешни служби (бюджет, превод и др.).

Централните задачи на комисията могат да се обобщят в четири ключови думи.

Инициативно право: Всяко решение на съвета трябва да произлиза от предложение на комисията. По този начин тя е движеща сила на интеграцията с предложенията за развитието на политиката на общността, които тя изработва. Това право, да определя дневния ред, да представя предложения в определен момент и да свързва различни инициативи, и придава огромно влияние в законодателството.

Защитничка на договорите: Комисията надзирава прилагането на договорните определения и взетите от органите на ЕО решения и може да свика европейския съд ако установи нарушения.

Изпълнителен орган за провеждането на общата за общността политика: това включва управлението на финансовите средства, както и провеждането на политиките. Това естествено не означава, че комисията сама поема прилагането на безбройните предписания и директиви в страните-членки. На основата на своя персонален състав тя не би била в състояние да направи това. Това е работа на администрацията на страните-членки или на техните регионални единици. Основната работа на комисията се състои повече в надзора и контрола на провеждането на общата политика от страните-членки.

Представителство навън: Комисията представлява общността например при кръговете на GATT/WTO и в международните организации; това отчасти се случва заедно със страните-членки и/или съответното президентство.

Характеристика

Като важна характеристика на комисията може да се посочи: нейната изразена функционална диференцираност, както и факта, че става дума за една мултинационална бюрокрация, която разполага с широка система от комисии (comitology), в чиито рамки се състои много тясно сътрудничество както с администрациите на страните-членки, така и с националните и европейски съюзи.

ЕП накрактко

С Европейския парламент (EП) се срещаме с първия орган на супранационално ниво, който носи познати черти от националните политически системи. И тук отново е добре първо да хвърлим поглед на таблицата.

Разширяване на правомощията

Все пак Европейския парламент значително се различава от националните парламенти. Правомощията и ролята на ЕП в общността са подчинени от основаването на ЕОВС на постоянни промени, като те са в посока нарастване на влиянието на парламента. Важни етапи са увеличаването на неговите правомощия по отношения на бюджета (1975), провеждането на първите директни избори (1979), въвеждането на кооперационния модел (1986) и модела за вземане на съвместни решения (1992), както и накрая значителното разширяване на сферите на прилагане на този модел за съвместни решения с последвалите договорни промени.

Организация и структура


Комисии

ЕП се състои от наднационални фракции, като например фракцията на Европейската народна партия или фракцията на Социалдемократичната партия на Европа (СПЕ).

Изключително важни за работата на ЕП и неговото влияние са 20-те постоянни комисии. Заседаващите по време на петгодишния си служебен период парламентьори са в състояние да натрупат много основни експертни знания. По този начин те не само могат интензивно да наблюдават работата на генералните дирекции на комисията и експертните министерски съвети със своите подструктури в съответните области, но и, повече отколкото техните формални компетенции го позволяват, са в състояние да оказват конкретно влияние. Важно в тази връзка е и тясното сътрудничество със съответните постове на комисията, както и с транснационалните и национални съюзи.

Характеристика

По този начин може да се обобщи най-характерното за ЕП: Става дума за един мултинационален парламент подчинен на постоянни промени, който притежава както идеологични, в рамките на наднационалните фракции, така и национални, произтичащи от произхода на депутатите от различните страни, конфликтни линии. Както и при другите вече представени органи и в парламента е налице изразена функционална диференцираност. Накрая трябва да се отбележат и изключително тесните връзки и интензивното сътрудничество с комисията, често срещу министерския съвет.