|










| |
Основен курс 3: Как се е развил ЕС?
Съдържание на този основен курс
Етап 1:
От края
на Втората
световна
война до ЕОВС
Етап 2:
От ЕОВС
до
основаването
на ЕИО
Етап 3:
От ЕИО до
Единния
Европейски
акт
(EEA)
Етап 4:
От EEA
до
основаването
на
Европейския
съюз
Етап 5:
От
Договора от
Маастрихт до
Договора от
Амстердам
Етап 6:
Договорът
от Ница
Етап 7:
От
Конвента до
конституцията
Етап 8:
Криза на
ЕС след
провала на
конституцията
Етап 9:
Договорът
от Лисабон
>> Обобщение:
Ползата
от анализа на
развитието
на ЕС
|
Дългосрочна
перспектива
като
предпоставка
за
разбирането
на ЕС
|
Настоящият
курс,
посветен на
развитието
на ЕС, е най-голям
като
съдържание.
Това се
дължи на нашата
идея, да помогнем
при
постигането
на основа за самостоятелно
разбиране
за ЕС. А ЕС
може да бъде
разбран
само ако се
разглежда в
дългосрочен
план. Ако не е
ясно как са
възникнали
институциите
и
сътрудничеството
между тях,
как те са се
развили
през периодите
на кризи и
компромиси,
няма и да е
възможно
постигането
на това
разбиране.
Не става
дума само за
това, да се
разбере досегашното
развитие на
ЕС. Важна цел
на този
раздел е
способността
за
преценяване
и позициониране
на бъдещи
събития. За
да се постигне
самостоятелно
разбиране
обаче, именно
при
постоянно
променящ се
ЕС, основна
предпоставка
е
дългосрочната
перспектива.
Защото само
чрез нея
могат да
бъдат разграничени
съществените
определящи
фактори, които
помагат да
се намери
обяснение
както на кризите
и успехите
от миналото,
така и на настоящето
и бъдещето. |
|
Водещи
въпроси при
анализа
Диалектика
между
напредък и
криза |
Но един
анализ
започва с
идентифицирането
на ключови
въпроси,
които
възникват
във връзка с
интеграционния
процес.
Какво
представляват
подобни ключови
въпроси във
връзка с
развитието
на ЕС? Без
съмнение
най-вече
въпросът,
как беше
възможно
страни,
които само
до преди
няколко
години водеха
войни
помежду си,
да работят в
тясно сътрудничество
в почти
всички
сфери и дори
да въведат
обща валута!
Това трябва
да ни придружава
през цялото
време като водещ
въпрос.
Естествено
ни
интересува
и това, защо в
някои фази
от
историята
на ЕС се
забелязва
слаб
напредък, а в
други това
развитие се характеризира
с
впечатляваща
динамика. Така
например
след
Римските
договори от 1957
трябваше да
преминат
три
десетилетия,
докато с
Единния
европейски
акт през 1987 се
стигна до
първата
голяма
договорна
промяна. Но
след това
изведнъж
развитието
се ускори. В
бърза
последователност
една след
друга бяха
предприети
големи
договорни
промени (Информация
за следните
договори на
страниците
на сървъра
на ЕС):
|

|
1993
Договор
от
Маастрихт
|
|

|
1999
Договор
от
Амстердам
|
|

|
2001
Договор
от Ница
|
|

|
2004
Конституционен
договор (неуспешен)
|
|

|
2007
Договор
от Лисабон
|
ъзниква
и въпросът,
кои са
причините
за стагнация
или
напредък.
Защо след провала
на
конституционния
договор при
референдумите
във Франция
и Холандия
през 2005 е така
трудно да се
постигне
нещо в ЕС?
Защо след
динамичното
развитие
през
периода 1985-2005 интеграцията
е в криза?
Целта на
този раздел
е да се
намерят
отговори на
подобни
въпроси,
успоредно с
предоставнето
на основни
факти,
касаещи
развитието
на ЕС.
|
|
Подредба на
основния
курс |
По какъв
начин може
да бъде
постигната
тази цел?
През
прегледа на
повече от 50
години история
на
интеграцията
не се
ограничихме
само върху
представянето
на факти и
събития, а
обръщахме
вниманието
на
съществени
въпроси и възможни
отговори в
смисъла на
взаимозависимост
между
причина и
следствие –
всичко това
ни дава
смелостта
да вярваме,
че целта ще
бъде
постигната.
|
|
|
[Автори: Др. Рагнар Мюлер / Проф. Др. Волфганг Шуман]
[Начало
на страница]
|