Изход от кризата

В началото на немското председателство на съвета през 2007 германската бундесканцлерка Ангела Меркел направи опит да изведе ЕС от кризата. Тя обяви фазата на размишляване за завършила. По повод на 50 годишния юбилей от подписването на Римските договори държавните и правителствени лидери взеха решение до 2009 да имат конкретен нов договор.

Договор от Лисабон

Повторно трябваше да се водят дълги преговори, но през юни 2007 беше постигнато съгласие около основите на този нов договор. Беше свикана правителствена конференция. След сравнително кратък период на преговаряне през октомври 2007 конференцията представи проект за текст. При извънредно заседание на Европейския съвет в Лисабон през декември 2007 беше подписан новия договор.

Неприемане при референдум в Ирландия

Преди да влезе в сила той трябваше да бъде ратифициран от 27-те страни-членки (и от Европейския парламент). Както и при досегашните реформи така и при Договора от Лисабон се появиха проблеми. След като 18 държави го бяха ратифицирали, ирландците отхвърлиха договора с референдум (53,4%: Не, 46,6%: Да; изборно участие: 53,1%). По този начин договорът не може навреме да влезне в сила преди предстоящите европейски избори.

Съдържание на договора

Какви определения предвижда новият договор? Трябва да се отбележи това, че в договора отново могат да се намерят съществени определения от отхвърлената конституция. Накратко най-важните промени:

важни промени

Президентство на съвета: В Европейския съвет в бъдеще е предвидено място за президент на съвета. Той се избира с 2/3 мнозинство от членовете на Европейския съвет за две и половина години и той ръководи работата. По този начин отпада ротацията на председателстващия на всеки шест месеца. В Съвета на ЕС (министерския съвет) тя остава под формата на 18-месечно президентство в екип от три страни-членки.

Висш представител за външната политика и политиката на сигурност: Този нов пост се определя в конституцията все още като външен министър. Той получава ново име от съображение с някои страни-членки. Той е същевременно вицепрезидент на Европейската комисия и ръководи съвета на външните министри. На него е подчинена дипломатическа служба на ЕС. Новият пост замества два други досегашни поста: на висшия представител за общата външна политика и политика на сигурност (Хавиер Солана) и на комисаря за външните отношения.

Комисия: Броят на комисарите на ЕС се намалява от 2014 от 27 на две трети от броя на страните-членки, в случай от ЕС-27 на 18. Новата система означава, че всяка страна-членка в период от 15 години (3 служебни периода) няма комисар в Брюксел за време от 5 години.

Решения с мнозинство в Съвета: От 2014 (с преходен период до 2017) ще се вземат решения с двойно мнозинство. За решения с квалифицирано мнозинство в съвета на ЕС са необходими 55% от страните-членки, които в същото време трябва да представляват 65% от населението.

Модел за съвместни решения: При европейското законодателство моделът за съвместни решения се превръща в обичайно правило. Европейският парламент решава заедно със Съвета на ЕС. По този начин парламентът става по-силен, а броят на депутатите се ограничава на 750.

Национални парламенти: Подобрява се правото на участие на националните парламенти в европейския законодателен процес. Те трябва да бъдат своевременно информирани за законови предложения. След това те могат да изразят становището си. Ако мнозинство от национални парламенти се произнесе срещу даден законопроект, той се оттегля от Европейската Комисия.

Разпределяне на правомощията: Разпределянето на правомощията между ЕС и страните-членки се регулира по-конкретно. За първи път в историята на ЕС има точни списъци с разпределените правомощия.

Политически области: Засилва се сътрудничеството в борбата с тероризма и криминалността, както и в сферата на енергийната политика. Освен това се приемат нови определения в областта на защитата на климата. Досегашният трети стълб се отменя и преминава в първия, или този на ЕО.

Гъвкавост: Улеснява се възможността за засилено сътрудничество между една група от страни-членки, които искат да работят по-интензивно в определена област.

Харта на основните права: Хартата на основните права става валидно право във всички страни-членки с изключение на Великобритания и Полша.

Граждански иск: Този нов инструмент има за цел подобряването на готовността на ЕС да реагира на проблемите на гражданите. Милион граждани на ЕС могат да предявят иск, Съвета и парламента да се занимаят с даден въпрос.

Напускане: За първи път от основаването на ЕО/EС договорно се установява възможността за излизане от ЕС.

Символи: С оглед на национални задръжки и от страха в някои страни от една "европейска супердържава" европейските символи вече не се споменават в Договора от Лисабон за разлика от конституцията.

Конституция "през задната врата"

Дори и повърхностно сравнение с конституцията показва, че новият договор въвежда новостите през „задната врата“ на договорната промяна. Как тези политически елементи ще се докажат в действителност, ще покаже бъдещото развитие на ЕС. Особено интересно ще бъде да се наблюдава как новосъздадените постове на президента и външния министър ще си взаимодействат помежду си. Същото се отнася за новия инструмент на гражданския иск и ролята на националните парламенти.

По този начин завършва прегледа на досегашната история на европейската интеграция. Време е да обобщим най-същественото ...