Това впечатление се потвърждава, когато се има предвид, че принципната идея за конституция се одобрява от мнозинството от гражданите на ЕС (61%), и, както показват най-новите резултати от допитвания на "Евробарометър" от юли 2005, както във Франция (53%), така и най-вече в Холандия (67%), членството в ЕС като цяло се оценява много положително! Обратно на това се проявява скептичност по отношение на понататъшното разширяване и преди всичко срещу възможното приемане на Турция.

За да придадем конкретност на всичко това, с помощта на един важен, определящ елемент, искам да Ви покажа какво означава утежняването на решенията и приемането на решенията, както са посочени в оценката, или именно определенията относно квалифицираното мнозинство. Настоящата таблица обобщава основните аспекти.

Самият нараснал брой страни-членки и хетерогенността не обещават нищо добро, и в действителност точният анализ показва, че съществуват пет основни конфликтни линии, съответно са се появили нови към съществуващите, като след разширяването те значително са се изострили.

На първо място това е конфликтната линия между богатите и бедните страни. Тази разделителна линия не е нова, а още от средата на 80-те е била основен фактор. Конфликтите протичат между относително заможните страни-членки, като например Германия, и по-слабите в структурно отношение страни, като Гърция, Португалия или Испания, които печелят от структурните и присъединителни фондове на ЕС (кохезионни фондове).
Това обаче се изостри значително след разширяването. Така присъединилите се на 1 май 2004 година държави взети заедно имат брутен социален продукт на глава от населението, който представлява едва половината от средния за ЕС! Освен това проблематични са и огромните различия между самите нови страни-членки.
Погледнато като цяло по тези причини 25-те на ЕС могат да бъдат поделени на три групи държави: една водеща група, към която принадлежи мнозинството на ЕС 15; една средна група с по-бедните страни на ЕС 15 (Гърция, Португалия, Испания) и по-богати нови членове (Кипър, Словения, Малта, Чехия, Унгария), и накрая третата група най-бедни страни, към които спадат Полша и трите балтийски държави.
Тук се очакват не само конфликти между група 1 от едната, групи 2 и 3 от другата страна. Много по-вероятни са сериозни противоречия между група 2 и 3, особено когато става дума за определянето на механизми и критерии за разпределяне на финансовата помощ.

[Начало на страница]
 

Както може да се убедите, става дума за едно съвсем друго съотношение от ситуацията в годините преди Единния европейски акт и проекта за вътрешен пазар. В действителност това е още по-изразително, тъй като в таблицата въобще не сме взели под внимание един друг съществен фактор, или именно допълнително проявилото се влияние на населението на страните-членки, което още повече ограничава и без друго стесненото пространство на действие на преговарящите правителства.
При разглеждането на тази таблица действително може да се породят страх и опасения по отношение на понататъшното развитие на ЕС. Все пак тази картина не е цялостна и се нуждае от допълнение. Както знаете от нашия исторически преглед, има и фактори, които въздействат в посока общи решения на проблемите. Нека за целта да разгледаме следващата таблица.

И накрая, трето, в структурата на съюза няма само страни-членки с тяхното представителство и отделните органи, върху които се ограничихме в предишната таблица. Във всеки случай под внимание трябва да бъдат взети супранационалните институции, нещо, което научихме при прегледа на интеграционния процес, които постоянно умело използваха тези външни предизвикателства и функционални връзки, за да налагат супранационални решения и да поощряват тази посока на развитие на ЕС.

Поради по-горе посочените причини, вероятността това да продължава да бъде така при общо 25 и скоро 27 страни-членки е значително по-малка. По-вероятни са гъвкавите решения, при които не участват всички в еднаква степен, както ни е известно от Шенгенския режим или валутния съюз.
Освен това в случаите, при които действително е нужно единодушие, например по въпроси, свързани с присъединяването на други страни, реакциите са много по-сдържани, отколкото досега. Това не би трябвало да попречи на твърдо плануваното присъединяване на България и Румъния, но във всеки случай ще се отрази на разговорите с Турция, както и с Балканските държави.