Фаза на преосмисляне

След негативния изход на двата референдума в две от страните-основателки на ЕИО Франция и Холандия, процесът на интеграция изпадна в криза. Меко казано се говореше за фаза на преосмисляне, за един вид пауза. В действителност никой не знаеше как изглежда бъдещето. Успоредното протичане на разширяване и на задълбочаване беше попаднало в застой. През 2004 се присъединиха 10 нови страни, което само по себе си представляваше едно огромно предизвикателство за ЕС. А сега и провала на задълбочаването, което всъщност направи възможно това разширяване!

Конфликтни линии

Кризата беше на лице без новите страни-членки изобщо да бяха имали шанса да навлезнат и да се приспособят към ЕС, да се запознаят с механизми и начини на действие, без да се аклиматизират. Липсата на този процес на научаване, на запознаване, беше една от причините за безпомощност. Проявиха се обаче и принципни конфликтни линии, които представляваха съществени фактори на влияние за понататъшното развитие. Дори само съществено нарастналия брой и хетерогенността на страните-членки представляваха един голям проблем. Кратък анализ на ситуацията показва, че съществуват пет централни конфликтни линии, които значително са се изострили след разширяването.

богати срещу бедни

На първо място това е конфликтната линия между богати и бедни страни. Тази разделителна линия не е нова, а е важен фактор още от средата на 80-те години. Конфликтите са между богатите страни-членки, като например Германия и структурно по-слабите, бедните страни, като Гърция, Португалия или Испания, които се възползват от структурните и кохезионни фондове на ЕС.

Но с разширяването този конфликт се задълбочи. Така през 2004 година средният брутосоциалния продукт на глава от населението на всички новоприсъединили се страни заедно представлява едва половината от средния за ЕС на 15-те! Към това се добавя и една доста висока степен на различия между новите страни-членки.

Затова един общ поглед върху 25-те страни-членки на ЕС трябва да се раздели на три групи страни: една водеща група, към която спада мнозинството на ЕС-15, една средна група с най-бедните страни на ЕС-15 (Гърция, Португалия, Испания) и най-богатите присъединили се страни (Кипър, Словения, Малта, Чехия, Унгария) и накрая третата група на най-бедните, към която спада Полша и трите балтийски държави.

Тук се очакват не само конфликти между група 1 от една страна и групите 2 и 3 от друга. По-скоро се очакват разгорещени противоречия между групи 2 и 3, когато става дума за утвърждаването на механизми и критерии за разпределянето на финансови помощи.

големи срещу малки

Конфликтната линия "големи срещу малки държави" се проявява най-вече при институционални теми. Тя се подхранва и от постоянно нарастващия брой малки държави, който наруши баланса в системата за вземане на решения, съобразена с този твърде голям брой малки държави.

Принципно може да се каже, че малките държави положиха усилия на всяка цена да запазят постоянно място в комисията и отредиха централна роля в процеса на вземане на решения именно на комисията. Големите от своя страна се бореха за по-голяма тежест на гласовете в съвета и по-силна концентрация на изпълнителните пълномощия на Европейския съвет.

И тази разделителна линия в еднаква степен се подсили и усложни от разширяването. С изключение на Полша при десетте нови страни-членки ставаше дума за малки, дори съвсем малки страни! Последствията се проявиха още по време на дискусията около конституцията, при която новите страни-членки в повечето случаи заставаха на страната на малките (ЕС-15) по институционални въпроси. Това със сигурност няма да доведе до увеличаване на способността за действие на ЕС, но от друга страна ще увеличи интереса на по-големите страни-членки за по-тясно сътрудничество в по-малък кръг.

супранационална срещу междудържавна идея

Споровете между тези държави, които се стремят към по-силно супранационално, насочено в посока федерална държава сътрудничество в ЕС, и тези, чиито позиции са в посока максимално възможно запазване на националния суверенитет, или за по-скоро междудържавно сътрудничество са така стари, както и самия интеграционен процес.

След като вече състояли се кръгове на разширяване, като например това от 1973 (Обединеното кралство и Дания) или 1995 (Швеция), доведоха до увеличаване на броя на застъпниците на по-малка степен на широко сътрудничество, тази тенденция се подсилва още повече след разширяването от 2004. Защото много от страните-членки са силно обезпокоени за своя национален суверенитет, което с оглед на тяхната история не е и изненадващо. Държанието на Полша в дискусиите и гласуването за конституцията на ЕС илюстрира убедително този факт.

"Европейци" срещу "Атлантици"

И при конфликта "европейци срещу атлантици" става дума за една конфликна линия, която е толкова стара, както и самата Европейска общност. Тя протича между тези, които са на мнение, че ЕС трябва да поддържа самостоятелна, независима от САЩ външна политика и политика на отбраната, и държави, като най-вече Великобритания, за които тясното сътрудничество със САЩ и подчинените им институции (НАТО) е неотменно.

Войната в Ирак, при която повечето средно- и източноевропейски страни застанаха на страната на САЩ, а не на антивоенния курс на Германия, Франция и други ЕС-държави убедително показа последиците от разширяването и формите на проявление на тези последици.

нови срещу стари страни-членки

Не трябда да се подценява и последната разделителна линия между стари и нови страни-членки. Тя разделя тези, които вече са запознати с особените институции, с „правилата на играта“ и процесите за намиране на компромис à la ЕС от страни, които все още учат тези правила и в същото време трябва да ги прилагат. Като пример тук отново може да послужи поведението на Полша при първото гласуване на проекта за конституция през 2003.

по-малко поле за действие

Към тези конфликтни линии между страните-членки като допълнителен фактор се проявява и влиянието на населението на страните-членки, което допълнително ограничава полето за действие на преговарящите правителства. Наистина може да се забележи страх от понататъшното развитие на ЕС. Но тази картина не е пълна и се нуждае от допълнения. Както знаете от нашия исторически преглед съществуват и фактори, които въздействат в посока намиране на общи решения.

Фактори, които способстват европеизирането

Това от една страна са разнородни външни предизвикателства, които изискват общи отговори от Съюза (ключови думи са глобализация, миграция  и т.н.). В процеса на развитието на ЕС често сме наблюдавали такъв проблемен натиск отвън. На второ място това са съществуващите и валидни правила, които междувременно са формулирани върху около 80 000 страници законови текстове, произтичащите от това съществуващи взаимозависимости между области и налагащите се от това функционални зависимости, които също изискват движение в посока общи решения.

супранационални институции

И накрая, трето, това не са само страните-членки и тяхното представителство в апарата на съюза, съвета на министрите и Европейския съвет. Трябва да се имат предвид и супранационалните институции, които както научихме от нашия преглед на развитието на интеграционния процес винаги умело използваха тези външни предизвикателства и функционални зависимости, за да наложат супранационални решения и да продължават да подкрепят понататъшното развитие на ЕС.

постепенна интеграция?

Вероятността обаче, това да е възможно с всички страни-членки е доста ограничена. По-вероятни изглеждат гъвкави решения, в които не участват всички в еднаква степен, както научихме от Шенгенския режим или валутния съюз. Освен това в случаите, при които се изисква гласуване с единодушие, като например приемането на нови кандидати, реакциите са доста по-въздържани отколкото до момента. Това допълнително утежнява разговорите с Турция и Балканските държави.