Европейски съюз

Конвентът като нов метод за  договорна ревизия

Работа на Конвента

Под председателството на бившия френски президент Жискар д´Естенг и двама вицепрезиденти, Конвентът, който обхващаше 15 представители на държавни и правителствени глави (или по един представител от страна-членка), 30 члена на национални парламенти и 2-ма представителя на Комисията, заседава за първи път на 1 март 2002. Допълнително в заседанията на тази група участваха наблюдатели, конкретно трима представители на икономическия и социален комитет, трима представители на европейските социални партньори, шестима представители на Комитета на регионите и на европейските омбудсмани.
Прозрачността на работата на комитетите на ЕС се постигаше чрез това, че президентът на Конвента представяше устен доклад за положението на нещата при всяко заседание на Съвета, и съответно след това представяше и поясняваше пред Конвента реакциите на държавните и правителствени шефове.

2002-2003: Заседания на Конвента


Края на 2003: правителствена конференция

В този състав Конвентът заседаваше от 28 февруари 2002 до 20 юни 2003, като през това време изработи проекта за европейска конституция.

През 2003 под италианско президентство започна правителствената конференция, която трябваше да дебатира по този проект и да го приеме до срещата на върха в Брюксел на 13 декември 2003. Въпреки големите надежди не се постигна единство, най-вече поради принципните различия в позициите по отношение на състава на Комисията и разпределението на гласовете при решения с квалифицирано мнозинство. Сигурно ще си спомните за разгорещените спорове между Испания и Полша от една страна и останалите страни-членки, най-вече Германия и Франция от друга. За какво ставаше дума конкретно в този случай? Това накратко бих искал да Ви припомня с помощта на таблица, която вече познавате от предходния шести етап.

Националните интереси като основен определящ фактор

[Начало на страница]
 

Октомври 2004: Подписване на конституционния договор

В началото на януари ирландското президентство предприе нов опит да доведе преговорите до юни 2004 към успешен завършек. Само да си припомним ситуацията: на 1 май 2004 ще се състои голямото разширяване с 10 нови страни-членки, а до този момент все още не е изработен основния инструмент на конституцията.
След изключително трудни дебати на 18 юни най-после се постига единство. Празничното подписване от правителствени и държавни глави, както и техните външни министри в края на октомври 2004 се състоя в същата зала, в която преди около 50 години бяха подписани договорите за създаването на ЕИО. Няма да Ви лиша от една снимка от това събитие.



Кандидат-членовете България, Румъния и Турция подписват само заключителния акт. Хърватска участва само като наблюдател, защото не е участвала в работата по конституцията.

Ноември 2004: Поемане на поста от Комисията-Барозо

Към това се прибави и малко поотложеното поемане на поста от Комисията-Барозо през ноември 2004, с което в сила влязоха и новите, предвидени за 25-те, съответно 27-те от Съюза директиви. Към това спадат също и промени при разпределението на гласовете в Съвета на министрите и фактът, че от този момент всяка страна излъчва само по един комисар.

Ратификационен процес на конституционния договор

През ноември 2004 започна и процеса по подписване на конституцията от 25-те страни-членки, в преобладаваща степен чрез парламентарно разглеждане, отчасти и чрез провеждането на референдуми. Началото постави още през средата на ноември Литва (парламент), след което последваха Унгария (парламент, 20.12.2004), Словения (парламент, 01.02.2005), Италия (парламент, 06.05.2005), Гърция (парламент, 19.04.2005), Словакия (парламент, 11.05.2005), Испания - първата страна с референдум – (76,73 %: да; 17,24: не; избирателно участие = 42,32%; потвърдено от парламента на 19.05.2005) и Австрия (парламент, 25.05.2005), както и Германия (парламент, 27.05.2005).



След това обаче един след друг последваха два удара върху проекта за Европейска конституция, които са причина за това, тя да не може да бъде утвърдена в предишната й форма. Първо референдумът във Франция на 29 май 2005, при който конституционния договор е отхвърлен с ясно мнозинство от 54,87% от гласовете (не) срещу 45,13% (да) и при забележително избирателно участие от 69,74%. И само няколко дни след това референдумът в Холандия, при който се постигна дори 61,8% от гласовете против и само 38,2% за. И всичко това се случва в две страни-основателки на ЕИО!
По този начин избирателите дадоха ясен сигнал за "стоп" на своите правителства, което не позволяваше на ЕС да продължава да работи както до момента и просто да преминава към поредния дневен ред. Ситуацията не се промени и след ясното "да" при проведения на 10 юли 2005 референдум в Люксембург.
По този начин пред нас възникват два въпроса. Първо, за причините на това отхвърляне; на второ място за последиците. Отговорите ще намерим в предстоящия етап 8.