Конвент като нов метод за изработване на договорна промяна

Състав и работа на Конвента

Под председателството на бившия френски държавен президент Жискар д`Естен и двама вицепрезиденти на 1 май 2002 година се състои първата среща на този конвент, който обхваща 15 представители на държавни и правителствени глави (по един представител на страна-членка), 30 члена от национални парламенти и двама представители на Комисията. Допълнително на събранията на този конвент участват наблюдатели, това са трима представители на икономическия и социален комитет, трима представители на европейските социални партньори, шестима представители на комитета на регионите и европейския омбудсман.

Президентът на конвента представя на всяко заседание на Европейския съвет устен доклад за актуалната работа на конвента и представя в последствие пред конвента мненията на държавните и правителствени глави, като по този начин се осъществява връзката с органите на ЕС, упълномощени за вземане на решения.

2002-2003: Заседания на Конвента






Края на 2003: Правителствена конференция

Конвентът заседава в този състав до 20 юни 2003 и в този период изработва проект за европейска конституция. Дългогодишни наблюдатели на развитието на ЕС не можеха да повярват на ушите си. Дори самото употребяване на думата "конституция" във връзка с ЕС до момента беше табу, а изведнъж на лице беше готов проект именно за такава конституция. Тази динамика предизвикваше големи вълнения, като се има предвид обичайното до момента бавно, постепенно приспособяване като модел на развитие на ЕС (инкрементализъм).

На 4 октомври 2003 под италианско председателство започна правителствена конференция, която имаше за задача да дебатира този проект и да го приеме до срещата на високо равнище в Брюксел на 13 декември 2003. Въпреки големите надежди не беше постигнато съгласие, и то най-вече поради разминаващите се позиции относно състава на комисията и разпределението на гласовете при решенията с квалифицирано мнозинство. Сигурно си спомняте за спора между Испания и Полша от една страна, който напомня за спора между други две страни, или Германия и Франция. За какво конкретно ставаше дума?

Национални интереси като основен определящ фактор

Ставаше дума за неравния, спрямо населението твърде голям брой гласове, от които Полша и Испания не бяха съгласни да се откажат. По отношение на комисията въпросът беше кой и през какъв период от време ще има право да назначава комисар след присъединяването на България и Румъния, когато броя на комисарите ще е по-малък от този на страните-членки.

Ставаше дума, както е и днес, за един от основните фактори на влияние, или имено за националните интереси: Желанието да се разполага с възможно най-голямо влияние в структурата на ЕС, съответно за опасението да се изгуби част от това влияние. Фактор, който се проявява винаги негативно, когато неотложни функционални причини изискват супранационално решение и отказ от правомощия, но отделни държави не са в състояние да направят това.

Октомври 2004: Подписване на договора за конституцията

В началото на януари ирландското президентство предприе нов опит за довеждане на преговорите до успешен край до юни 2004. Само да си припомним: на 1 май 2004 се очакваше голямото разширяване с 10 нови страни-членки, а основният инструмент, конституцията, все още не беше на лице.

След изключително трудни дебати на 18 юни 2004 най-накрая беше постигнато съгласие. Тържественото подписване от държавните и правителствени глави, както и техните външни министри се сътоя в края на октомври 2004 в същата зала, в която преди около 50 години бяха подписани договорите за основаването на ЕИО.



Присъединяващите се кандидати България и Румъния, както и Турция, подписват само заключителния акт. Хърватска участва като наблюдател, защото не е участвала в работата по конституцията.

Това беше последвано от малко позабавеното поемане на поста на комисията на Барозо през ноември 2004, с което в сила влезнаха и новите институционални правила, предвидени за 25-те, съответно за 27-те члена на съюза. Към това спадат и промени на разпределението на гласовете в министерския съвет и факта, че от този момент всяка страна излъчва свой комисар.

Процес на ратификация на конституционния договор





“Не“ във Франция и Холандия

През ноември 2004 започна процеса на ратификация от тогавашните 25 страни-членки, в по-голямата част в рамките на парламентарни процедури, но и чрез провеждането на референдуми. Успешно беше ратифицирането в Литва, Унгария, Словения, Италия, Гърция, Словакия, Испания – първата страна с референдум (76,73%: Да; 17,24%: Не; Изборно участие = 42,32%), Австрия и Германия.

След това обаче последваха една след друга две кризи за проекта на Европейската конституция, които бяха причина за това, тя да не влезе в сила. Първо това беше референдума във Франция на 29 май 2005, при който проекта за конституция беше отхвърлен с мнозинство от гласовете от 54,87% (Не) срещу 45,13% (Да) при впечатляващо високо изборно участие от 69,74%. Само няколко дни след това последва референдума в Холандия, при който беше гласувано дори с 61,8% от гласовете против, и само 38,2% за. И всичко това се случва в две страни, които са част от страните-основателки на ЕИО!

По този начин избирателите дадоха ясен сигнал за „Stopp“ на своите правителства и израз на своето изискване за промяна. Дори категоричното „Да“ при проведения на 10 юли 2005 в Люксембург референдум не промени нищо в тази ситуация. Дефицитните определения на договора от Ница продължават да бъдат в сила, а ЕС отново се озова в дълбока криза.

Причини за неприемането на конституцията

Какви бяха причините за този отказ? Според допитвания във Франция към основните причини за отказа на 52 процента от допитаните спада икономическата и социална ситуация в страната. 24 процента от противниците на конституцията признават, че са използвали възможността за опозиция спрямо правителството и държавния президент. 31 процента заявяват, че със своя отказ искат да изразят своето недоверие спрямо политическата класа като цяло. Вижда се, че на предна позиция изпъкват вътрешнополитически причини.

Това впечатление се потвърждава, когато се има предвид принципното поддържане на идеята за една конституция от мнозинството от гражданите на ЕС (61%), и както показват резултатите от допитвания на Евробарометър от юли 2005, както Франция (53%), така и Холандия (67%) оценяват членството в ЕС като особено положително. От друга страна се проявява нарастващ скептицизъм по отношение на понататъшно разширяване и преди всичко по отношение на евентуално присъединяване на Турция в ЕС.

Гражданите като нов определящ фактор

Какво означава това с оглед на нашия анализ на развитието на ЕС? Гражданите на ЕС, населението на страните-членки се превърнаха в съществен фактор на влияние за разлика от началото, поставено с ЕИО или ЕО. От ЕС все повече се изисква да се отвори още повече за своите граждани.