Теми
на
правителствената
конференция
от 2000 |
Решението
за
свикването
на
правителствената
конференция
се взе още
в началото
на юни 1999, или
само около
месец след
влизането
в сила на
Договора
от
Амстердам,
по повод
заседанието
на
Европейския
съвет в
Кьолн.
Това
означава,
че
развитието
на съюза
отново
придоби динамика.
Конференцията
трябваше
да се
състои
през 2000 година
според
оповестената
там воля
на
държавните
и
правителствени
глави, и да
се
занимава
по-конкретно
с въпроси,
които не
са решени
от
Договора
от Амстердам:
 |
големината
и състава
на
Комисията; |
 |
разпределението
на
гласовете
в Съвета; |
 |
възможно
разширяване
на
решенията
с
мнозинство,
и накрая |
 |
други
въпроси
по тези
договорни
промени,
които
произтичат
от така
наречените „left-overs“ или от
прилагането
на
Договора
от
Амстердам. |
 | Към
това в
средата
на
годината
като
допълнителна
тематика
беше
добавено
и
ускореното
сътрудничество,
или
възможностите
за
поетапна интеграция. |
Как
изглеждат
резултатите
от
правителствената
конференция,
как
изглеждат
основните
определения
на
Договора
от Ница,
какви
промени
носи той
със себе
си? Именно
това бихме
искали да
разгледаме
подробно,
тъй като Договорът
от Ница е
валидната
правна
основа на
ЕС.
|
| Контекст
на
правителствената
конференция |
Както
е видно от Основен
курс 5,
преговорите
на
правителствената
конференция
се водят
на фона на
течащите
преговори
за
присъединяване
с общо
дванайсет
държави и
с целта,
чрез
институционални
промени да
се
гарантира
дееспособността
на Съюза дори и с
удвоен
брой
членове.
При това
ставаше
дума
предимно
за
изброените
по-горе
пет
основни
пункта. |
Определенията
на
Договора
от Ница
Състав
на
Комисията |
Що
се касае
до
големината
и състава
на
Комисията,
Договорът
предвижда,
всяка
страна-членка
от 2005 да
назначава
само по
един член
на
Комисията.
С
присъединяването
на 27-та
страна-членка
(България
и Румъния)
броят на
комисарите
се
ограничава
(той
трябва да
е под 27). За
гарантирането
на
еднаквото
отношение
към всички
страни-членки
трябва да
се въведе
ротационна
система.

[Начало
на страница]
|
Разпределение
на
гласовете в
Съвета и
квалифицирано
мнозинство |
По
отношение
на двата
тясно
свързани
с това
въпроса
за
разпределението
на
гласовете
в Съвета и
разширяването
на
решенията
с
квалифицирано
мнозинство,
Договорът
предвижда,
при около 30
договорни
определения
принципът
на
единодушието
да бъде
заместен
от
решения с
квалифицирано
мнозинство,
като
обаче
това не е
предвидено
за
ключови
сфери на
работа.
Освен
това от 22.11.2004,
поемането
на
ръководството
на
Комисията
от екипа
на Барозо
(виж Етап 7),
гласовете
в Съвета
са
разпределени
по нов
начин.
Постигнато
е квалифицирано
мнозинство,
 |
когато
решението
е
получило
определен
брой
гласове,
като
този
брой
гласове
се
преразглежда
след
всяко
ново
присъединяване, |
 |
когато
мнозинството
от
страните-членки
дава
гласа
си в
подкрепа
на
решението,
и |
 |
това
мнозинство
представлява
поне 62
процента
от
цялостното
население
на
Съюза (по
молба
на
дадена
страна-членка
това
може да
бъде
преразгледано). |
 |
Left-overs от
Договора от
Амстердам |
За
Европейския
парламент
в
Договора
от Ница
се
предвижда
ново
разпределение
на
местата,
което от
една
страна
смекчава
неравномерното
разпределение
на
представителността
на
депутатите
от
различните
страни
поне в
известна
степен,
от друга
страна
броят на
депутатите
се
ограничава
на
максимум
732 с оглед
способността
на
ефективна
работа
на
парламента.

[Начало
на страница]
|
Ускорено
сътрудничество |
Накрая
стигаме до
последните
от петте
основни
пункта от
Ница, така
нареченото
ускорено
сътрудничество.
Резултатите
в това
отношение
могат да се
обобщят по
следния
начин:
Пречките
за
ускорено
сътрудничество
в бъдеще
наистина
ще бъдат по-малко,
което със
сигурност
ще
спомогне
за
премахването
на
съществуващи
бариери в
отделни
сфери. Това, което няма
да бъде
възможно обаче, е
тяхното
ползване
като
инструмент
за
обвързването
на нови
сфери на
политиката.
Ограниченията,
от които те
ще останат
зависими
ще
продължават
да бъдат
прекалено
устойчиви
и
непреодолими
и в трите
стълба. |
Оценяване
на
Договора
от Ница |
Толкова
по
отношение
на
прегледа
на
новостите,
свързани
с Ница. По
какъв
начин
могат да
се
обобщят и
оценят
резултатите
от Ница в
рамките
на
разгледаното
от нас
развитие
на ЕС? Тук може
да се
придобие
повърхностното
впечатление,
че само формално
са
създадени
предпоставки
за
началото
на
процеса
на
разширяване.
При по-сериозно
вглеждане
в много по-силна
степен се
оформя мнението,
че с Ница
бъдещето
на Съюза
беше по-скоро
възпрепятствано. |
Структурно
наследство:
утежняване
на
решенията с
квалифицирано
мнозинство |
От
една
страна
това се
дължи на
факта, че се
оформиха
конфликти
между
страните-членки
в размер
както
никога
досега, и с "националните
интереси"
се
спекулираше
до степен,
също
непозната
до момента.
Събитията
от Ница
влияят
негативно
върху "климата"
в ЕС и
носят със
себе си
тежко
структурно
наследство.
Спомнете
си
например
за
решенията
по
отношение
на
Комисията,
които ясно
се
различават
от
правилата
от
Амстердам,
или за
тежестта
от
решенията
с
квалифицирано
мнозинство. |
Липса
на
предпоставки
за
разширяване |
Другият
извод е, че в
никакъв
случай не
се
създадоха
необходимите
институционални
и
процедурни
предпоставки
за
настоящото
развитие,
оценка,
която
принадлежи
на
повечето
наблюдатели
и която
според мен
е
основателна. |
Премахване
на
възпрепятстващата
власт на
отделни страни-членки |
Като
цяло с
това се
добива
впечатлението,
че Ница не
спомогна
за
подобряването
на
дееспособността
и решителността
на ЕС и за да се
премахне "възпиращата
власт" на
отделни
страни-членки.
Един извод,
който без
съмнение е
от
значение
именно при
водещите
въпроси по
отношение
на
факторите
и моделите
на
развитието
на
интеграционния
процес. |
Последици:
Подновен
опит да се
решават
проблеми
преди
разширяване |
Тези
дефицити
бяха така
очевидни,
че накрая
практически
директно (!)
породено
от Ница се
взе
решението,
да се
предприеме
нов опит да
се решат
спешните
проблеми
още преди
възможното
разширяване
със средно-
и
източноевропейските
страни.
Повече по
тази тема
предстои
да
намерите в
следващия
анализ 7. |