|
Теми
на
правителствената
конференция 2000 |
Решението
за свикване
на
правителствена
конференция
беше взето
още в
началото на
юни 1999, или
само месец
след
влизането в
сила на
Договора от
Амстердам
по повод
заседанието
на
Европейския
съвет в
Кьолн. Това означава,
че отново се
дава импулс
в динамиката
на
развитието.
По волята на
държавните
и
правителствени
лидери, конференцията
трябваше да
се състои
през 2000 и да се
занимава с
въпроси,
които не
можаха да намерят
своето
решение в
Амстердам:
|

|
Големина
и състав на
Комисията; |
|

|
Разпределение
на
гласовете в
Съвета; |
|

|
Възможно
разширяване
на
решенията с
квалифицирано
мнозинство; |
|

|
Други
въпроси по
тези
договорни
промени, които
възникват
чрез така
наречните
„left-overs“
или
при самото прилагане
на Договора
от
Амстердам; |
|

|
В средата
на годината
като
тематика
беше добавено
и
ускореното
сътрудничество,
или
възможността
за стъпаловидна
интеграция. |
|
|
Контекст:
Разширяване
на изток |
Преговорите
по време на
правителствената
конференция
се водеха на
фона на
паралелни
преговори
за
присъединяване
с общо 12 страни
и с целта,
чрез институционални
промени да
се
гарантира,
че и един
съюз с
двойно
повече
членове е в
състояние
да запази
способността
си на
функциониране.
Ставаше
дума
предимно за
петте горепосочени
точки. Какви
са
резултатите
от правителствената
конференция,
как
изглеждат
основните
определения
на Договора
от Ница, какви
промени
носи със
себе си този
договор? |
|
Определения
на Договора
от Ница
|
По
отношение
на
големината
и състава на Комисията
договорът
предвижда,
от 2005 година
всяка страна-членка
да има само
по един член
в комисията.
С
присъединяването
на 27-та страна-членка
(България и
Румъния)
броят на комисарите
се
ограничава
(той не
трябва да
надвишава 27).
За
гарантирането
на
равнопоставеността
на всички
страни-членки
е предвидено
въвеждането
на
ротационна
система.
|
|
Разпределяне
на
гласовете в
съвета и
квалифицирано
мнозинство |
По
отношение
на другите
две точки, разпределението
на
гласовете в
съвета и
разширяването
на
решенията с квалифицирано
мнозинство,
договорът
предвижда,
при около 30
договорни
определения
принципа за
единодушие
да се
замести от
вземане на
решение с
квалифицирано
мнозинство,
като тук не
се включват
централните
области.
Освен това с
поемането
на поста от
Комисията
на Барозо
гласовете в
съвета се
преразпределят.
Квалифицирано
мнозинство
е постигнато,
|

|
когато
решението
получи
определен
брой гласове,
като този
брой
гласове се
определя наново
при всяко
ново
присъединяване, |
|

|
когато
мнозинството
от
страните-членки
е дало
съгласието
си за това
решение и |
|

|
това
мнозинство
представлява
поне 62 процента
от общото
население
на съюза (по
молба на
дадена страна-членка
може да се
извърши
проверка, дали
е спазено
правилото). |
|
|
Left-overs
от
Амстердам |
За Европейския
парламент в
Договора от
Ница е
предвидено
ново разпределение
на местата,
което от
една страна
смекчава
неравномерността
в
представителството
на
депутатите
от
отделните
страни, а от
друга
страна
ограничава
броя на
депутатите
на
максимално 732
с оглед
способността
за действие
на
парламента. |
|
Ускорено
сътрудничество |
И така
стигаме до
последната
от петте
важни точки,
свързани с
Договора от
Ница, така
нареченото ускорено
сътрудничество.
Резултатите
в тази
посока
могат да се
обобщят по
следния
начин.
Действително
пречките за
едно
ускорено
сътрудничество
ще бъдат
по-малко в
бъдеще,
което ще
доведе до
преодоляването
на
съществуващи
блокади в
отделни
области. Но
това, което
няма да бъде
възможно е
употребяването
на ускореното
сътрудничество
като
инструмент
за задълбочаване
и включване
на нови
политически
сфери.
Ограниченията
в трите
стълба, на което
остава да е
подчинено
това
сътрудничество
са просто
твърде
непроменливи
в своята същност. |
|
Оценка на
Договора от
Ница |
С това
приключва и
прегледа на
новостите от
Ница. По
какъв начин
можем да
класифицираме
и оценим
резултатите
от Ница в
рамките на
разгледаното
от нас до
момента
развитие на
ЕС? Налага се
заключението,
че тук само
формално се
постига
създаването
на предпоставките
за
въведението
на процеса
на разширяване.
При
по-дълбоко
вглеждане
става ясно,
че с Ница се
оказва
по-скоро
негативно
влияние
върху
бъдещето на
съюза. |
|
Ипотека
няма
готовност
да се
реагира на
разширяването |
Това се
дължи от
една страна
на факта, че в
степен
непозната
до момента
се проявиха
конфликтни
линии между
страните-членки
и по някакъв
начин се
търгуваше с
„национални
интереси“,
което също е
ново. Това промени
„климата“ в
съюза, като
намери и израз
в
резултатите
от Ница,
които
натоварват бъдещето
на ЕС със
сруктурна
„ипотека“.
Спомнете си
за
решенията
за
комисията,
които са
далеч от
регулативите
от
Амстердам, или
блокирането
на решения с
квалифицирано
мнозинство.
Според
повечето
наблюдатели
това
означава
също така, че
не се
създадоха достатъчно
институционални
и процедурални
предпоставки
за
предстоящото
разширяване. |
|
Разширяване
на
възможтостта
на страните-членки
за
блокиране
на решения |
Като цяло се
придобива
впечатлението,
че Ница не се
използва за
това да се
подобри
способността
на действия
и вземане на
решения на
ЕС, а се
увеличи
правото на
отделни
страни-членки
да
възпрепятстват
определени
решения. Това
е без
съмнение
доста
значителна
констатация
с оглед на
нашите
водещи
въпроси за
определящите
фактори и
моделите на
развитие на
процеса на
интеграция.
Тези
дефицити
бяха така
очевидни, че
практически
директно (!)
след Ница се
взе решение да
се
предприеме
още един
опит за
решаване на
наложителните
проблеми
преди
възможното
разширяване
със
страните от
централна и
източна
Европа.
|
|
|