Как се е развил ЕС?

Европейски съюз

Основен курс 3: Как се е развил ЕС?

Етап 5: От Договора от Маастрихт до Договора от Амстердам

Разширяване и прилагане на решенията от Маастрихт	Освен новото разширяване на състава на страните-членки с присъединяването на Финландия, Австрия и Швеция от 1 януари 1995 (в Норвегия населението отхвърли присъединяването при проведен референдум през ноември 1994 с около 52 процента от гласовете против), вътрешното развитие на съюза в тази фаза беше повлияно предимно от използването на създадените с Договора от Маастрихт нови инструменти и прилагането на взетите в него решения, както и от подготовката за предвидената през 1996 правителствена конференция, за която оставха само две години.
	Още през юни 1994, или само половин година след влизането в сила на Договора от Маастрихт, се сформира работна група за подготовката на правителствената конференция през 1996. На основание на нейния доклад през май 1996 Европейският съвет представи работната програма за конференцията.
Договор от Амстердам	Процесът на реформи, предизвикан от работата на групата и самата конференция намери израз в Договора от Амстердам като трета голяма договорна промяна след Единния Европейски Акт и Договора от Маастрихт. Той е подписан през 1997 и влиза в сила на 1 май, 1999. Нека да обобщим съществените новости:
Новости: стълб на ЕО	Що се отнася до стълба на ЕО, планираното разширяване на модела за вземане на решения с квалифицирано мнозинство в министерския съвет не беше реализирано в редица политически области. За сметка на това, за изненада и на самия Европейски парламент, в много сфери в сила беше правилото за участие в съвместни решения, като например в политиката по заетостта, транспортната политика или политиката за регионално развитие. От значение за нашите цели е това, че не беше възможно постигането на съгласие относно централните и спешни институционални въпроси, състава на Европейската комисия и тежестта на гласовете в Съвета. Тук става дума за много съществен момент, който ще се отрази на цялостното понататъшно развитие.
трети стълб стъпаловидна интеграция	За третия стълб може да се каже, че части от него бяха приети в правото на общността, такива, които се отнасят непосредствено до вътрешния пазар. Преди да стигнем до втория стълб, или ОВППС, като допълнение трябва да споменем още две решения, които са извън систематиката на трите стълба. От една страна решението, че е възможно по-тясно сътрудничество между отделни страни-членки без да е необходимо участието на всички. След Компромиса от Амстердам решението за това, дали такова сътрудничество е допустимо, трябва да се вземе с мнозинство. Това може да се тълкува и като отварянето на възможността за стъпаловидна интеграция, но с относително високи препятствия: трябва да участват мнозинство от страни-членки, институциите на ЕС и способността на функциониране на ЕС не трябва да бъде застрашавана.
Пакт за стабилност и заетост	На второ място може да се посочи Пакта за стабилност и заетост. С него се приема един модел, който изхожда от реалната ситуация в отделните страни-членки. Съветът на министрите определя ежегодно водещите линии, към които трябва да се придържа правителството. Всяка страна-членка докладва един път в годината в Брюксел; Съветът проверява тези доклади и накрая с квалифицирано мнозинство може да отправи препоръки към отделни правителства.
втори стълб (ОВППС)	Подобна картина се оформя и при ОВППС. От една страна се предприемат промени в модела за вземане на решения, най-вече се открива възможността за решения с мнозинство и се въвежда правилото, че въздържането от гласуване на отделни страни не трябва да възпрепятства решения, както това беше възможно до момента, но от друга страна отново всяка отделна страна-членка се сдобива с правото на вето. Капацитетите за една далновидна външна политика трябва да бъдат подобрени чрез създаването на отдел за стратегическо планиране и навременно предупреждение, състоящ се от представители на съвета, комисията и Западноевропейския съюз, както и трябва да се подобри сътрудничеството в ЗЕС като цяло. Не беше постигнато обаче съгласие за цялостното интегриране на тази организация в ЕС – вариант, който дълго време се обсъждаше.
Оценка на Договора от Амстердам	Оценяването на Договора от Амстердам има две страни. От една страна проличават усилията да се реагира на ясно откроените дефицити при прилагането на решенията от Маастрихт. Това става ясно и от програмата на работната група, предложена в доклада и към Европейския съвет. Поне отчасти това се случи, като в случая трябва да се подчертае напредъка в сътрудничеството в сферата на съдебната система и вътрешните работи, въпреки всички предвидени преходни срокове и ограничения в договорния текст.
Неуспешна подготовка на разширяването на изток	От друга страна не може да не се забележи, че Договорът от Амстердам не успя да изпълни една от основните си цели, подготовката на ЕС за разширяването на Изток. Не се постигнаха както централното разпределение на гласовете в съвета, така важно с оглед на това разширяване, така и приспособяването на състава и начина на работа на комисията и спешно необходимото въвеждане на решения с квалифицирано мнозинство в Съвета на фона на все повече потенциални страни-членки. По този начин според критиците Договорът от Амстердам не отговори на огромната проблематика и се пропусна още една възможност за трайно задълбочаване на интеграцията, което след епохалните промени от 1989/90 означаваше и да не се пропусне историческия шанс за създаването на една обща Европа.
все по-бързи промени	Накрая остава да обобщим, че очевидно от подписването на ЕЕА Европейският Съюз все по-бързо и интензивно навлиза в процес на промени на „правилата на играта“ и съюза трябва да реагира на променливи вътрешни и най-вече външни рамкови условия. Докато от ЕЕА до началото на разговорите за нова договорна промяна, която в последствие се състоя с Договора от Маастрихт има доста малък период от време, с влизането в сила на Договора от Маастрихт се слага началото на дебата за понататъшните необходими договорните промени, което води до Договора от Амстердам.

... към Етап 6 на развитието на ЕС ...

[Автори: Др. Рагнар Мюлер / Проф. Др. Волфганг Шуман]

[Начало на страница]

Теми: Права на човека  I Примери I Демокрация I Партии I Европа I  Глобализация I Обединени Нации I Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от a gora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.