Разширяване на полето на действие на ЕО

Междудържавно сътрудничество в стълбове 2 и 3

На това силно изразено супранационализиране в рамките на стълба на ЕО обаче се противопоставя доминирането на междудържавното сътрудничество в другите два стълба, както и факта, че в отделните сфери на сътрудничество не участват както преди всички страни-членки, или че тук се наблюдава стъпаловидна интеграция. Вероятно и създателите на договора са подозирали, че при тези обстоятелства сигурно скоро ще са необходими промени, след като в член N, абзац 2 се приема определението, през 1996 отново да се свика правителствена конференция за проверка на определени правила, предвидени в договора.

Въпроси

Какво означава това по отношение на въпросите, които ни интересуват? Нека да ги припомним: Бяхме решили да обърнем внимание на това, кои са ключовите въпроси, възникващи във връзка с историята на процеса на интеграция, да проверим, дали могат да се разграничат очевидни фактори на влияние върху този процес, както пречки, така и импулси, и какви изводи могат да се направят от това по отношение на оценката на ЕС и неговото бъдещо развитие.

Все повече политически сфери?

Един от тези ключови въпроси, които си задаваме, и който дори сам се налага, е със сигурност това, как беше възможно да се стигне до едно така впечатляващо развитие от секторално ограничено към всеобхватно сътрудничество. В ЕОВС само един сектор беше общ за общността, или индустрията за въглища и стомана. В ЕИО първоначално съществуват също така само някои действително общи сфери, най-вече митническия съюз и общия пазар, външно-търговската и аграрна политика. С ЕЕА се стигна вече до значително разширяване на полетата на действие за общността (политика по въпросите на околната среда, по изследванията и технологиите и др.) От влизането в сила на договора за съюза в сътрудничеството практически са обхванати в една или друга форма всички сфери.

Големи различия между политическите сфери?

Този факт ни отвежда веднага към един втори въпрос. Как така сътрудничеството в тези сфери е така различно структурирано и организирано. Съществуват области, като най-вече Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и сътрудничеството в съдебната система и вътрешните работи, които съзнателно бяха отделени от страните-членки от ЕО, в които се гласува с единодушие и където преобладават традиционни форми на междудържавно сътрудничество. И дори и в рамките на стълба на ЕО се наблюдават многобройни различия между политическите области, например по отношение на валидните модели за вземане на решения (единодушие спрямо квалифицирано мнозинство или ограничени до решаващи възможности за влияние да Европейския парламент).

Казано по-абстрактно: Прави впечатление паралелното съществуване на супранационални и междудържавни елементи, като това изисква своето обяснение. Спомнете си за Компромиса от Люксембург, който подсили ролята на страните-членки и междудържавния елемент, и също така в същия период от време конституционализирането на договорите чрез Съда на Европейската общност, което доведе до супранационалност.

Детерминанти

Естествено на това място не е възможно систематично да направим своите изводи за определящите фактори на интеграционния процес. Но по време на прегледа на четири десетилетия история на ЕС все пак се откроиха някои фактори, които могат да допринесат за това, да намерим отговор на някои от предварително поставените въпроси. Като пример нека обърнем внимание на две подобни взаимовръзки.

Spill-over

Поставихме си въпроса, защо се стигна до подобно значително разширяване на сътрудничеството върху все повече области. И тук от значение изглежда е факта, че сътрудничеството в определена сфера поражда функционална зависимост, която налага включването и на други политически сфери в това сътрудничество. Този феномен, често обозначаван в научните кръгове, занимаващи се с изследване на интеграцията като Spill-over-феномен, се изрази особено ясно в програмата за вътрешен пазар, която породи огромни последици за валутната политика и сътрудничеството в съдебната сфера и вътрешните работи. Именно на това се позоваваха и аргументите на Комисията, когато убеждаваше успешно страните-членки да реализират амбициозния проект за валутен съюз.

Различни виждания за  оформянето на сътрудничеството

Втори пример представлява въпросът за самостоятелните и ефективни действия, които биват възпрепятствани от успоредното съществуване на супранационални и междудържавни елементи като например във външните отношения, където външно-търговската политика е част от правомощията на ЕО, или е организирана супранационално, а от друга страна традиционната външна политика и политика за сигурност е регламентирана в рамките на междудържавния втори стълб.

Дали тук от значение може да е един фактор, който често срещахме до момента, най-вече във връзка с преговорите за договорни промени, или именно различните позиции на страните-членки по отношение на организирането на сътрудничеството като цяло. Нека си спомним за страни като Великобритания или Дания от една страна, Италия и Германия от друга, както и по повод на многобройни сфери на общата политика или по отделни въпроси. Тогава действително би могло да се реагира на функционални взаимозависимости, за които вече стана дума на основата на минимална взаимност в позициите, и в течение на времето би се оформил такъв модел на кооперационни форми и модели за вземане на решения, какъвто ни е познат за новосъздадения Европейски съюз след Договора от Маастрихт. Съществуват достатъчно основания да говорим за това, че при този процес действително може да става дума за характерен модел на развитие на интеграционния процес.

Извод

С това завършва това кратко междинно обобщение, което служи предимно за ориентация, но и се надяваме, че е успяло да Ви убеди, колко интересен и полезен е аналитичния начин на занимание с историята на интеграционния процес. Накрая отново обобщаващ преглед на някои от най-важните моменти, които разгледахме.