Противоречивост между:
супранационалност - междудържавност

Дори и кратък, периодът от развитието, който разгледахме до сега ни показва една основна характеристика на интеграционния процес, която се изразява както никоя друга, или това е постоянното противоречие между супранационалния облик, както е в ЕОВС и по-скоро междудържавните тенденции, както ги намираме в договорите за ЕИО, където се наблюдва изместване на правомощията от супранационалните органи към страните-членки. Тази противоречивост се наблюдава и в периода, за който сега ще стане дума, или времето от създаването на ЕИО до първата голяма договорна програма, така нареченият Единен Европейски Акт (ЕЕА) през 1987.

Втората конфликтна линия, която определя също така не само времето между ЕИО и ЕЕА, а и днес е от голямо значение, е времето между разширяването и задълбочаването. Тези две понятия ще бъдат като компас при понататъшното разглеждане на развитието на ЕС, макар, че са в непосредствена връзка и с посочените в началото въпроси.

Супранационални тенденции

Роля на Съда на Европейската общност

Един още по-съществен фактор на влияние представлява прилагането на правото на общността от Европейския съд. В следствие на редица ключово нови решения чрез него значително се променя договора за ЕИО, като на него се придават елементи на конституция. Така например се прилага принципа за непосредственото и директно действие на правото на общността. Съдът на Европейската общност налага предимството на правото на общността пред националното право, а националните съдебни инстанции се включват в съдебната практика на ЕО, като те са призовани да сезират Европейския съд при неясноти по върпоси, отнасящи се до правото на общността.

По този начин чрез Съда на Европейската общност се създава правен ред, който е подобен на този в националните държави и заема своето място над всичко, което до момента е познато от междудържавните отношения. Този правен ред се превръща в основна характерна черта на неповторимостта на ЕИО.

И накрая трябва да се спомене още един важен момент, или факта, че по време на разглеждания от нас период постепенно, особено от началото на 80-те години, в сътрудничеството в рамките на ЕО се включват все повече политически сфери. Може да се каже, че принципно ЕЕА само договорно утвърди нещо, което е практика още преди това.

Междудържавни тенденции


"Компромис от Люксембург"

В този момент можеше да се придобие впечатлението, че ЕО се развива все по-убедително и ясно в посока супранационалност. За да се убедим в обратното е достатъчен един поглед върху избрани събития, които са в посока междудържавност.

Нека да започнем с така наречения Компромис от Люксембург от началото на 1966. За какво точно става дума? Първоначалният замисъл е министерският съвет, централният орган на ЕИО да премине по договор от 1 януари 1966 от решения с единодушие към решения с мнозинство. Френското правителство на Дьо Гол обаче категорично отхвърля това предложение. След като през средата на 1965 все още не е постигнато съгласие по спорното аграрно финансиране, за да предотврати решенията, френското правителство изтегля представителя си от съвета. Тази така наречена „политика на празния стол” е първата голяма криза в ЕИО.

Тя се преодолява през януари 1966 чрез „Компромиса от Люксембург”. Страните-членки се спразумяват да се откажат от предвидените решения с мнозинство в случаи, когато съществува опасност от накърняването на жизнените интереси на дадена страна. Де факто продължава да е валиден принципа на единодушие, който е характерен и за традиционнните форми на междудържавно сътрудничество. Това говори за по-ясен прелом в историята на интеграцията.

В посока междудържавни отношения развитието се определя и от създаването на извънполитческо координиране между страните-членки, така нареченото Европейско политическо сътрудничество (ЕПС) през 1969. То представлява също така и реакция спрямо разширяването с Дания, Ирландия и Великобритания, което позицира ЕО като една все по-важна международна величина. От значение за нас е това, че ЕПС първоначално се състои извън рамката на ЕО и съвсем съзнателно без да е във връзка с ЕО, като продължава да е валиден принципа на единодушие, както и в съвсем нормалните международни отношения.

Противоречивост между: разширяване - задълбочаване

Графика на кръговете на разширяване на ЕС:



[Кликнете върху изображението]
 

Детерминанти на EEA

Вътрешен пазар

На този фон от отделни страни-членки, както и от Комисията произтичат редица инициативи, които имат за цел да направят Общността отново способна за действие. Те се изразяват в програма за вътрешния пазар, с която до края на 1992 се премахват останалите съществуващи търговски пречки между страните-членки, преди всичко нетарифните търговски ограничения, за да се създаде действително един общ пазар и с решение на Европейския съвет от 1985 да се свика правителствена конференция за промяна на Римските договори на основата на член 235 от Договора за ЕИО, което накрая доведе до ЕЕА.

Промени в EEA

Обобщение на етап 3

Свързаните с ЕЕА промени най-добре могат да бъдат формулирани накратко като съществена стъпка в посока супранационалност и в сферата на материалната политика забележително разширяване на интеграцията, или включените в договорно обоснованото сътрудничество в ЕО политически сфери. Без съмнение тези промени не бяха възможни в този им вид без многобройните малки стъпки през годините от създаването на ЕИО и придобития през този период опит в сътрудничеството със страните-членки и между самите тях. Също така трябва да се отбележи, че тези промени от своя страна се превърнаха в съществен фактор на влияние върху бъдещето развитие.