Пътят към ЕИО

Вторият етап обхваща периода от влизането в сила на договора за ЕОВС до основаването на Европейската икономическа общност. След като през 1945 година се провалиха амбициозните планове за Европейска общност на отбраната и свързано с това за Европейска политическа общност, или за супранационално сътрудничество в изключително политическа и чувствителна област, възникна въпросът "А сега накъде"? В тази ситуация правителствата на държавите от Бенелюкс (обозначение за икономическото сътрудничество между Белгия, Холандия и Люксембург) направиха предложения за понататъшни стъпки в посока интеграция, които вече се ограничават в икономическата сфера.

1955: Конференция от Месина

Предложенията на държавите от Бенелюкс бяха разгледани по време на Конференцията в Месина през средата на 1955 от външните министри на страните-членки на ЕОВС и бяха приети много положително. Създава се комисия от представители на правителствата под председателството на белгийския външен министър Пол-Анри Спаак, който има задачата да направи доклад, като към разговорите бива поканена и Великобритания, която обаче още през ноемрви 1955 се оттегля от тях, защото не вижда шансове за реализиране на нейните идеи за свободна търговска зона.

1956: Докладът-Спаак

Представеният през април 1956 Доклад-Спаак образува основата за преговорите, които протичат понататък през годината и при които, макар и трудно, трябваше да се намери баланс между интересите, особено между Германия и Франция.

1957: Подписване на Римските договори; Основаване на ЕИО

Елементи на договора за ЕИО
 

В центъра: Общи политики

На преден план стоеше целта за създаването на един общ пазар, или цялостното премахване на търговските бариери между участващите страни, към което по функционални причини спадат общи външни мита както и обща търговска политика. Именно на това са посветени повечето от договорните определения. За сметка на това твърде общи по характер остават указанията за координиране на икономическата и валутната политика, както и други области, като например аграрната, търговска и определени аспекти от социалната политика.

Ако сравняваме договора с конституцията на една национална политическа система, тук сме изправени пред напълно друга ситуация. Докато в конституциите на националните политически системи не се намира почти нищо за отделни политически сфери, именно това представлява същината на договора за ЕИО и намира отражение в отделните му определения.

Институции

Естествено той също съдържа класически договорни определения, именно там, където става дума за създаването на институционен апарат за новата общност и за отношението на органите помежду им. С институциите подробно се занимаваме в Основен курс 4, затова тук ще се ограничим само в някои основни особености.

Прехвърляне на правомощията в полза на страните-членки

Като основа за създаването на институционалната рамка служи договора за ЕОВС, което личи и в това, че се приема същото обозначаване на трите органа (съвет на министрите, събрание, съд). На мястото на Висшата служба се създава Комисия, която трябва да действа като инициатор за политиката на общността и да работи за нейното осъществяване, като освен това тя притежава и собствени правомощия. В отношението между Комисията и Министерския съвет в сравнение с ЕОВС се наблюдава значително прехвърляне на правомощия към Съвета и по този начин към страните-членки.

Обобщение на етап 2

Що се отнася до интересуващите ни определящи фактори на интеграционния процес, в края на 2-ри етап може да се каже, че непосредственото отражение на войната и свързания с това централен мотив за установяване на мир отстъпват на заден план, а на преден план все повече изпъква интереса на автономните национални държави. Това се изразява и във вече споменатото прехвърляне на правомощия от Комисията към Съвета на министрите, представителството на националните държави в институционалния апарат на новооснованата ЕИО.