|
Дали
са възможни
прогнози? |
На
тази
страница ще
обобщим
добитите
знания от
прегледа на
процеса на
интеграция.
Нашето
намерение
беше,
насоченият
към важни
въпроси
исторически
преглед да ни
предостави
набор от
инструменти,
с чиято
помощ по
всяко време
да можем
основно да изследваме
ЕС и в
известна
степен да
сме в състояние
да правим
предпазливи
прогнози за
неговото
понататъшно
развитие. |
|
Определящи
фактори на
развитието
на ЕС
Модел за
обяснение
на
развитието
на ЕС |
При
разглеждането
на
развитието
на ЕС се сблъскахме
с важни
фактори на
влияние,
които са
отговорни
за това, дали
интеграцията
продължава
динамичното
си развитие
напред или
развитието
на ЕС е в
процес на
стагнация.
Накратко казано
става дума
за:
|
|
Функционален
натиск |
|
|
Външни
предизвикателства
|
|
|
Национални
интереси
|
|
|
5
конфликтни
линии
|
|
|
Степен
на хетерогенност
|
|
|
Дейност
на
супранационални
органи
|
|
|
Правила
за вземане
на решения
|
|
|
Нарастване
на
acquis communautaire
|
|
|
Поле за
действие на
правителствата
|
ашата
теза е, че
промените
на тези
фактори и
тяхната
относителна
тежест
водят в течение
на времето
до прогрес
или до кризи
в развитието
на ЕС. Как
тези
фактори ще
се проявят,
се определя
от
ситуацията
в ЕС в даден
момент.
Ако
например се
променят
правилата
за вземане
на решения като
фактор и се
въведе
правилото
за вземане
на решение с
квалифицирано
мнозинство,
ще се
промени ли
по този
начин ЕС в
посока повече
супранационалност,
или по-скоро
ще се приближи
до
състоянието,
познато ни
от националната
държава.
|
|
Прилагане
на модела
1)
EEA
/ Вътрешен
пазар |
Нека да
проверим
достоверността
на този модел
като
противопоставим
две
различни фази
в
развитието
на ЕС, или
времето
преди ЕЕА,
време на
промени и
динамика
след период
на дълга
стагнация, и
ситуацията
след
провала на
конституцията,
в която
сякаш ЕС е в
задънена
улица. Дали
може това да
се обясни
като се
изходи от
(различното)
проявление
на
определящите
фактори?
Нека за
целта първо
да
разгледаме
ситуацията
преди ЕЕА и
вътрешния
пазар. Тук е
очевидно, че
с оглед на определящите
фактори на
лице беше
една
идеална
ситуация (+).
Само от
произлизащия
от
Люксембургския
компромис
модел за
решения с
единодушие този
фактор
изпъкна
като
негативен,
значително
утежняващ
ситуацията (-).
|
Детерминанти |
Проявление
на
детерминантите |
+/-
|
|
Функционален
натиск |
Изключително
високо;
опасност
технологично
да се загуби
връзката |
+ |
|
Външни
предизвикателства |
|
Национални
интереси |
Относително
съвместими,
преди
всичко по икономически
въпроси |
+ |
|
5
конфликтни
линии |
Слабо
изразено,
съвместимост
на представите
на
правителствата
в големите
страни-членки |
+ |
Степен
на
хетерогенност |
|
Супранационални
органи |
Комисията-Делор
и
Европейският
парламент
са много
активни и
динамични |
+ |
|
Правила
за вземане
на решения |
Единодушие
след
Компромиса
от
Люксембург |
- |
|
Нарастване
на
acquis |
Включване
на много
политически
сфери и увеличаване
на
супранационалността
чрез решения
на
Европейския
съд |
+ |
|
Поле
за действие |
Относително
голямо,
преди
всичко без
ограничения,
породени от позицията
на
населението |
+ |
|
|
2)
Ситуацията
след
провала на
Конституцията |
Ситуацията
след
провала на
Конституцията
изглежда
почти
обратно по
отношение
на възпрепятстващите
(-) и
облагодетелстващи
(+) фактори на
влияние.
Само все
така силно
изразеният
функционален
натиск и
външните
предизвикателства
упражняват
въздействие
в посока на
приспособяване
на
институците
и правилата.
|
Детерминанти |
Проявление
на
детерминантите |
+/-
|
|
Функционален
натиск |
Продължава
да бъде
високо |
+ |
|
Външни
предизвикателства |
|
Национални
интереси |
Несъвместимост,
преди
всичко по
институционални
въпроси |
- |
|
5
конфликтни
линии |
Изключително
висока
степен на
хетерогенност
(27
вместо 10
страни-членки!);
конфликтни
линии
изразени
ясно както
никога до сега |
- |
|
Степен
на
хетерогенност |
|
Супранационални
органи |
Слабо
влияние в
отделни
области
(институционални
въпроси) |
- |
|
Правила
за вземане
на решения |
Единодушие
за
необходимите
институционални
промени |
- |
|
Нарастване
на
acquis |
Нарастването
на
acquis
изключително
затруднява
включването
на нови
страни-членки |
- |
|
Поле
за действие |
Много
ограничено;
скептичност,
стигаща до
отхвърляне,
отказ на
решения от
страна на
населението |
- |
|
|
Анализ
на бъдещото
развитие |
По този
начин
стигнахме
до края на
прегледа на
историята
на ЕС и опита
за
обяснение
на
интеграционното
развитие.
Примерното
прилагане
на този
модел е
свързано с
надеждата,
че по този
начин Вие ще
се сдобиете
с набор от
инструменти,
които не
само ще Ви
помогнат да
си обясните
и да
разберете
събития от
миналото, но
и да
разбирате
по-добре
актуални и
бъдещи промени.
В следващия
Основен
курс (4)
предстои да
анализираме
цялата
институционална
структура,
която е
породена в
течение на времето
като
резултат на
процесите,
които разгледахме.
|
|
|
