Межд. обобщ.
Нагоре Преглед Етап 1 Етап 2 Етап 3 Етап 4 Межд. обобщ.

 


 

Европейски съюз

Анализ на интеграционния процес (I) - междинно обобщение

Определящи фактори и модели на развитие на процеса на интеграция

Изключително голямо разширяване на сферата на действие на ЕС

Като обобщение след разглеждането на първите четири етапа се оформя една много неясна, по-скоро объркваща картина: Така от една страна се забелязва изключително голямо разширяване на сферата на действие на ЕО в съюза. Почти вече не съществува област, както е показано на таблицата, в която Общността да не е дейна по някакъв начин. С Валутния съюз се осъществява проект, който навлиза дълбоко в ядрото на националния суверенитет в непознати до момента размери.

Превъзходство на междудържавното сътрудничество във 2-ра и 3-та колона

На тази силно изразена супранационализация в рамките на стълба на ЕО се противопоставя превъзходство на междудържавното сътрудничество в другите два стълба, както и факта, че в отделните сфери вече не участват всички страни-членки, или вече става дума за поетапна интеграция. Че при тези условия много скоро ще се породи необходимостта от промени, са подозирали още създателите на договора, приемайки в член N, абзац 2 определението, че през 1996 отново трябва да се свика правителствена конференция с цел проверката на определени правила, утвърдени в договора.

Междинно обобщение

По този начин стигаме до края на Основен курс 2, или първата част от нашето занимание с историята на ЕС. Време е за кратко междинно обобщение по отношение на водещите въпроси. Нека си припомним: Целта ни беше, да обърнем внимание на това, какви основни въпроси възникват във връзка с историята на интеграционния процес, да проверим дали могат да се откроят ясни фактори, определящи развитието, пречки и движещи сили, и какви заключения могат да се направят от това по отношение на оценката на ЕС и понататъшното му развитие.

Начало на страница]
 

Въпроси

Защо развитие от секторално ограничено към цялостно сътрудничество?

Един от тези основни въпроси, които се изправят пред нас, със сигурност е въпросът по какъв начин можеше да се стигне до това забележително развитие от секторално ограничено към цялостно сътрудничество, въпреки отчасти смазващите съпротивителни сили. В ЕОВС общ беше само един сектор, въглища и стомана. В ЕИО също първоначално съществуваха само малко наистина общи сфери, като най-вече Валутния съюз и общия пазар, политиката по външната търговия и аграрната политика. С ЕЕА вече се стигна до значително разширяване на общите сфери на работа (политика по околната среда, в областта на изследванията и технологиите и др.) От влизането в сила на договора за Съюза практически във всички сфери под някаква форма се осъществява съвместна работа.

Защо различна организация на сътрудничеството в различните сфери?

Това заключение веднага ни отвежда към втория въпрос. Защо всъщност сътрудничеството в тези сфери е така различно организирано и оформено. Съществуват сфери, най-вече Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и сътрудничеството в съдебната и външна политика, които бяха съзнателно отделени от страните членки от ЕО, в които решенията се вземат с единодушие, и при които доминират традиционни форми на междудържавно сътрудничество. А дори и в рамките на стълба на ЕО могат да се забележат много разлики между политическите сфери, например по отношение на актуалните модели за вземане на решения (единодушие, съответно квалифицирано мнозинство или малки до средни възможности за участие във вземането на решенията за Европейския парламент).
Или казано по-абстрактно: Изпъква съвместното съществуване на супранационални и междудържавни елементи, което изисква своето обяснение: Спомнете си за Компромиса от Люксембург, който подсили ролята на страните-членки и междудържавния елемент, и същевременното конституционализиране на договорите от Съда на Европейската Общност, което доведе до супранационализация. Или вземете предвид току-що споменатите стълбове на съюзния договор, които могат да бъдат показателни за това съвместно съществуване на супранационални и междудържавни елементи.

Детерминанти

Естествено, в рамките на това междинно обобщение, при което десет години от едно изключително развитие, с което ще се занимаваме в предстоящия Основен курс 3, не са напълно анализирани, не е възможно систематично и заключително да се изкажем по отношение на определящите интеграционния процес фактори. Но при нашето преминаване през почти четири десетилетия процес на интеграция все пак се откриха фактори, които съвсем очевидно могат да са от помощ някои от предварително поставените основни въпроси да намерят своя отговор. Позволете ми като пример да насоча вниманието към две подобни обстоятелства.

Spill-over

Зададохме си въпроса, защо се е стигнало до това изключително разширяване на сътрудничеството във все повече области. И тук изглежда определяща роля е изиграл фактът, че сътрудничеството в една политическа сфера създава функционални възможности и други политически сфери да се обвържат в това сътрудничество. Този определян в изследването на интеграцията като Spill-over-феномен изпъкна особено ясно при програмата за вътрешния пазар, която по същество имаше огромни последствия за валутната политика, или сътрудничеството в съдебната система и вътрешните работи. Именно по този начин Комисията продължаваше да изказва своите аргументи и да убеждава страните-членки, да осъществят докрай амбициозния проект за валутен съюз.

Начало на страница]
 

Различни представи по отношение на организирането на сътрудничеството

Един друг пример представлява въпроса за типичното и ефективно действие на очевидно неблагоприятното съвместно съществуване на супранационални и междудържавни елементи, като например във външните отношения, където политиката по външната търговия е в ръцете на Общността, или е супранационално организирана, а от друга страна традиционната външна политика и политика по сигурността се урежда в рамките на междудържавния втори стълб. Възможно ли е тук от значение да е един фактор, с който постоянно се сблъскваме, най-вече във връзка с преговорите за договорни промени, а именно различните представи на страните-членки за оформянето и организирането на сътрудничеството като цяло, в отделните политически сфери или по определени конкретни въпроси - спомнете си за страни като Великобритания или Дания от едната, Италия или Германия от другата страна? Тогава действително ще може да се реагира на функционалните възможности, за които току-що говорихме, във всеки случай само по общи въпроси, и по естествен път във времето ще се стигне до такъв разностранен модел на форми на сътрудничество и модели за вземане на решения, каквито познаваме след договора от Маастрихт за новосъздадения Европейски съюз. Съществуват множество аргументи за това, че при този процес действително може да става дума за един характерен модел на развитие на процеса на интеграция.

Обобщение на Основен курс 2

Дотук с това кратко, необходимо и осветляващо темата междинно обобщение, което обаче трябваше и да покаже, колко интересно и потенциално полезно може да бъде аналитичното занимание с развитието на интеграционния процес. Освен предоставянето на необходима информация, тази тема ще бъде и в центъра на следващия Основен курс 3, в който подробно ще разгледаме периода от1993 до 2005, или събитията след влизането в сила на Договора от Маастрихт. Но първо като заключение още веднъж обобщен преглед на нашите знания до момента.

[Автор: Проф. Др. Волфганг Шуман]

... към Основен курс 3: Анализ на интеграционния процес (II) ...

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.