Цялостен преглед на интеграционния процес в периода 1951-2005 - посоки на развитие и проблеми

По този начин стигаме до обещания кратък преглед на почти 60 години интеграционен процес, от ЕОВС през 1951 до проведените референдуми във Франция и Холандия през средата на 2005. Таблиците показват какво Ви очаква, и същевременно ни водят през съдържанието на Основни курсове 2 и 3.


Преди всичко искаме да разглеждаме нещата от два аспекта, или именно развитието на договорните основи, които образуваха основата за постоянно разширяване на съвместната работа в рамките на ЕС. Тук става дума за въпроса "Как се стигна до това?". Защото, както всички знаем, националните държави не току-така се отказват от своите компетенции. Също и по отношение на разширяването на състава на членовете - преди всичко в Основен курс 5 - предстои да се изясни, кои мотиви бяха определящи от една страна за ЕС, от друга за кандидатстващите страни, да вземат решение за присъединяване към ЕС.

Първата таблица, която обхваща периода от основаването на ЕОВС от 1951 до Договора от Амстердам от 1999 показва, че се е стигало до ключови промени винаги през голям период от време. Така например от основаването на ЕИО до първата голяма договорна ревизия, Единния европейски акт през 1987 година, протичат почти 20 години. С началото на деветдесетте години изглежда се стига до ускоряване на тези процеси.

След като Договорът от Ница влиза в сила през 2003 година, съвсем скоро след това вече беше представен проекта за конституция на Европейския конвент, който предвиждаше други ключови промени. Развитието тук отново придобива нова динамика! Освен това, в този период от време попада и наситеното с изключително символично значение отменяне на националните валути и заместването им с Евро-валутата в 12-те участващи във Валутния съюз държави, както и принципното решение за присъединяването на десет други държави през май 2004.


Третата таблица ни отвежда в 2004 година. Това е годината на кръга на разширяване с 10 страни от централна и източна Европа, както и Малта и Кипър, което по много чувствителен начин промени и ще продължава да променя ЕС. Един аспект, който подробно ще бъде разгледан както в края на Основен курс 3, така и в Основен курс 5.



Както може да се види от изображението, през юни 2004 за първи път се провеждат директни избори за ЕП с участието на присъединилите се десет страни, а скоро след това преговорите по присъединяването на България са завършени, а с Румъния са на финален етап. Освен това ЕС взема решение да даде начало на преговори за присъединяване с Република Хърватска и с Турция през 2005.

Също така през октомври се състоя тържественото подписване на новата Конституция на историческо място в Рим, където бяха подписани договорите за ЕИО през 1957. Конституцията трябваше да бъде приета от всички страни-членки, или от техните парламенти и/или по време на референдум от населението на страните, като надеждата беше по този начин да се преодолее още една изключително голяма бариера.

Накрая през ноември работа започна новата "Комисия на Барозо", а предизвикани от тази смяна, в сила влязоха и институционални промени на Договора от Ница, които предвиждаха намаляване състава на Комисията и нова тежест на гласовете в Съвета.

Всичко това като цяло буди впечатлението за изключително силна динамика на процесите на европейска интеграция, преди всичко, когато успоредно се разглежда развитието през първите две десетилетия, през които от едната договорна промяна до другата преминават около 20 години!

Това впечатление рязко се променя през 2005, която е белязана от две свързани помежду си събития: от една страна временния провал на конституционния процес, предизвикан от негативния резултат по отношение на конституционния договор във Франция и Холандия. Резултатите доведоха до криза и временен застой. Това конкретно означава, че засега ЕС трябва да живее с институционална рамка, или тази на Договора от Ница, която не е достатъчна за един съюз с 25 и скоро 27 страни-членки. Какво означава това от друга страна, показаха например така важните финансови преговори за периода 2007-2012 в средата на 2005, които не успяха да доведат до постигане на единодушие.


След провалилите се референдуми обаче, значително нарасна скептицизмът по отношение на напредъка на процеса на разширяване. Предупрежденията от страна на ЕС, отправени към България и Румъния, че може да се стигне до забавяне на тяхното присъединяване, ставаха все по-ясни. Дори плануваното начало на преговорите с Турция през 2005 беше поставено до последния момент под въпрос на фона на сериозните вътрешни конфликти на ЕС, като накрая все пак започнаха, заедно с разговорите с Хърватска.

Очевидно ЕС отново се намира в криза. Още по-важен в случая става въпросът, как се е действало при предишни кризи. Защото техният анализ в духа на началото на Основен курс 2 би могъл да даде насоки за възможното понататъшно развитие.

[Автор: Проф. Др. Волфганг Шуман]

[Начало на страница]