Към най-разпространените предразсъдъци за ЕС спада и предположението, че бюркратите в далечния Брюксел, нямащи представа от действителността, без да познават рамковите условия в различните страни-членки и поради това без да се съобразяват с проблемите и потребностите на техните граждани, вземат решения, които имат много силно влияние върху техния всекидневен живот. Една проверка на фактите на основата на нашия модел от няколко нива по примера на Германия показва, колко далече от действителноста е този предразсъдък (или тази присъда).

Схема 7: Представители на националните правителства като част от институциите на ЕС



Тази присъда е и затова погрешна, защото представители на страните-членки представляват основна интегрална част от институциите на ЕС, като например Съвета на министрите или Европейския съвет. Освен това Европейският съвет номинира президента на Европейската Комисия, който се избира от Европейския парламент.

Това, което виждате представлява само върха на айсберга. Страните-членки участват със своите представители на административно ниво в рамките на стотици комисии на Съвета и на Комисията директно в решенията на ЕС във всички области и могат да представят там своите идеи, по този начин и интересите на своите граждани.

Но участието в решения на ЕС в никакъв случай не остава ограничено само върху държавни актьори от страните-членки. Националните не-държавни актьори също играят особена роля. Въпреки, че те не създават сами ЕС-закони, те са в състояние да окажат голямо влияние върху тяхното съдържание. За целта да разгледаме още една таблица.

Схема 8: Национални не-държавни актьори в процеса на вземане на решения в ЕС




Що се отнася до гражданите на страните-членки, тяхното участие се изразява в това, че те избират своите пратеници в Европейския парламент (1), институция, която притежава огромно влияние. Освен това те имат възможността да се обръщат към Европейския съд, обикновено такива случаи минават и през национален съд, като решенията на Европейския съд значително повлияха и промениха системата на ЕС, в някои случаи решенията бяха срещу волята на страните-членки.

Освен това много граждани са членове и на (национални) сдружения (3), които от своя страна много активно участват в процесите на вземане на решения в ЕС. Те представят своите идеи и предложения директно пред Европейския парламент (А) и пред Комисията (B), като освен това чрез своето членство в съответни ЕС-съюзи (C), които също от своя страна се обръщат към Комисията(D), разполагат с важни канали за оказване на влияние.

В тази връзка обърнете внимание на двупосочните стрелки в таблицата, които насочват вниманието към това, че не става дума за еднопосочна дейност (лобиране на Комисията от съюзите), а това, че Комисията трябва да се съобразява с информацията, съдържанието и в някои случаи с участието на групите по интереси при прилагането на разпоредби и преди всичко директиви.

Освен това продължава да съществува възможността за национални сдружения да упражняват в своите страни директно влияние върху представители на собствените национални правителства (в таблицата подчертано в червен цвят), които след това чрез членството си в ЕС-институции могат да представят своите аргументи и желания. Това е стратегия, която обещава успех особено тогава, когато трябва да се гласува единодушно, или с други думи всяко от 27-те правителства де факто разполага с право на вето.

Нека да обобщим: В предишния основен курс 2 искахме да Ви покажем, какво представлява ЕС и как трябва да се разбира този съюз. Убедихте се, че трудностите, които се наблюдават в това начинание могат да се сведат до това, че при Европейския Съюз става дума за нова по вида си система, но и това, че все още се правят опити тази система да се обясни с досега разпространени модели.

Поради тази причина Ви предоставихме един нов модел (от няколко нива), който по наше убеждение, почиващо върху многогодишен опит с тази материя в академичната сфера, както и в образованието за възрастни, може да помогне да се разбере ЕС в неговата комплексност и той да се оцени подобаващо, както се опитахме да покажем с примера за далечните, изолирани от света бюрократи в Брюксел.

Налага се обаче следния въпрос: Как изобщо се стигна до възникването и постоянното развитие на тази система от няколко нива? Защо страните-членки, въпреки, че много правителства все по-често се оплакват от прекалената намеса на ЕС, продължават да прехвърлят правомощия на ЕС? С други думи: Кои бяха и са движещите сили на процеса на интеграция? В следващия курс ще потърсим отговор на тези въпроси.

[Начало на страница]
 

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи