На 23 юли, 1952г. в сила влезе договорът от Париж, с който бе създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Договор между шест държави (страните от Бенелюкс, Федерална Република Германия, Франция и Италия), с който се създава общ пазар за въглища и стомана (допълнителна информация по темата ще намерите в Основен курс 3, Етап 1 ). Дали тук ставаше дума за още една интернационална организация като рамка за сътрудничество между държави в една особена сфера?

В никакъв случай, ЕОВС беше нещо ново по рода си. Не само, защото по този начин се създаваше общ пазар, или нещо повече от зона за свободна търговия във важен за тогавашните времена сектор, но и защото, и преди всичко защото участващите държави отстъпиха в тази важна сфера значителна част от техния суверенитет на новосъздадените супранационални институции. Предстоящата таблицата ни връща към вече споменатия модел и особено ясно показва това.

Схема 3: ЕОВС като супранационална организация




От таблицата се вижда, че с основаването на ЕОВС политическите системи на участващите държави загубват тяхното до този момент ексклузивно право да определят директно валидни за всички правила и закони за живеещите на тяхната територия граждани – като начало това се ограничава само в една област: въглища и стомана. Тази конструкция принципно се различава от много ограниченото влияние на интернационални организации, като представеният в дясно Съвет на Европа.

Въпреки, че тук също съществуват институционални правила, които улесняват съвместната работа между страните-членки (Committee of Ministers, Parliamentary Assembly и др.), той не притежава правомощията, да взема решения, които да обвързват директно гражданите от участващите страни. Затова определяме ЕОВС като супранационална, а Съветът на Европа като интернационална организация.

Докато тази особена ситуация първоначално остава ограничена само върху една област, в следващите десетилетия това се променя фундаментално, така, че схемата днес изглежда по следния начин:

Схема 4: ЕС днес




По този начин възникват редица теоретично-аналитични, както и практически проблеми и въпроси. Нека да започнем с първата, теоретично-аналитична посока. Още от пръв поглед е ясно, че анализът на политически процеси или на политиката като цяло в дадена страна-членка вече не е възможен без да се включи и ЕС. Много от взаимовръзките биха останали просто неразбрани и биха ни насочили към погрешни заключения, например ако става дума за простора на действия на правителствата.

Същото важи обаче и в обратна посока. Ако се концентрираме само върху "Брюксел", или само върху европейските институции, за да изследваме характера на процесите на вземане на решения или политическите резултати, бихме пренебрегнали факта, че поне някои от тези институции, като например Съвета на министрите и Европейския съвет се състоят от представители на страните-членки, чиито действия са изключително силно зависими от съответните национални рамки, както и факта, че решенията в ЕС се вземат от страните-членки.

Що се отнася до практичното измерение трябва да се отбележи, че въпреки настъпилите фундаментални промени, като например начина на вземане на политически решения, често несъзнателно все още се прибягва до представения в схема 2 модел, когато става дума за заниманието с политиката и нейното оценяване.

Спомняте ли си последната изборна борба във Вашата страна? Дали си спомняте също да сте чули от медиите, или от политическите актьори, че полето за действие е силно ограничено и че основните политически решения могат да бъдат вземани само заедно с други страни-членки в рамките на ЕС? Точно обратното! Това, което се чува от партиите, като в добрите стари времена, са преди всичко техните намерения относно бъдещето, какво биха направили те по нов и по-добър начин и т.н.

Затова не трябва да е изненадващо, че гражданите реагират на това и са все по-разочаровани, реагират все по-гневно, когато истината излезе наяве. Виновни в тази ситуация най-често не са националните политици, а предпочитаната изкупителна жертва ЕС, която се намесва във всичко без да е канена.

Но как това може да се промени? Според нас единствено ако се създаде нов модел, който да помогне на хората да разберат по-добре взаимозависимостите между отделните държави и международната политика в своеобразната европейска структура. В следващия раздел става дума именно за този модел.

[Начало на страница]
 

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи