Европейски съюз

Защо отново договорна ревизия през толкова кратък период от време?

Вътрешни за Общността детерминанти

Вътрешните за Общността фактори на влияние са свързани на първо място с очевидната динамика, която придоби процеса на интеграция чрез проекта за вътрешен пазар и ЕЕА. Така вътрешният пазар имаше много повече допирни точки с валутната политика, емиграционната и визова политика, политиката за предоставяне на убежище, борбата с преминаващата извън националните граници криминалност и социалната политика. Тези допирни точки убедиха много актьори, че задължително е необходимо по-голямо сътрудничество в политиката в посочените сфери. Освен това, значително увеличилото се имуществено състояние на Общността с ЕЕА все по-болезнено напомняше за "демократичния дефицит" на ЕО, а обединението на Германия доведе до утвърждаването на позициите на станалата по-голяма и по-дееспособна страна-членка, на което се гледаше положително и с очакване от някои други страни-членки.

Външни импулси

	Растящата несигурност в международните и общоевропейски отношения, породена от преломни промени в бившите социалистически страни;
	перспективата за присъединяването поне на някои от тези страни, което не беше възможно без предварително да се нанесат договорни промени, най-вече при процедурата за вземане на решенията, без дееспособността на ЕО трайно да бъде възпрепятствана;
	икономическата глобализация, която постепенно превръщаше стопанските и социалнополитически мерки в рамките на националната държава в неефективни.

[Начало на страница]
 

Преговорите за Договора от Маастрихт са много трудни

Що се отнася до цялостната, впрочем много интересна и вълнуваща предистория, която доведе в крайна сметка до откриването на двете правителствени конференции за Валутния съюз и за Политическия съюз през 1991, и що се отнася до протичането на тези конференции, за съжаление ще трябва да се огранича само в някои точки.
Преговорите протичат много трудно поради различните позиции на интересите и отчасти фрапиращите разминавания в представите на страните-членки по въпроса дали и по какъв начин трябва да се развива ЕО. Някои от основните точки, най-вече постоянната съпротива на Великобритания срещу всякакво разширяване на социалнополитическите компоненти на Общността и нейният отказ да участва в планувания валутен съюз, трябваше по тези причини да бъдат разгледани отделно от държавните и правителствени глави по време на срещата на високо равнище. И дори и тук постигането на единодушие беше възможно само с приемането на многобройни изключения и допълнителни протоколи.

Проблеми на ратификацията

Трудностите с този нов договорен инструмент далеч не бяха преодолени и след ратификацията през февруари 1992. Договорът от Маастрихт беше отхвърлен през юни 1992 при необходимия в Дания референдум с минимално мнозинство от 50,7 спрямо 49,3 процента, като по този начин отново под въпрос се постави цялостната процедура за вземане на решения, защото договорни промени се приемат с единодушното съгласие на всички страни-членки. Едва след понататъшни преговори и право на Дания да не участва във Валутния съюз, или това е изключваща клауза (Opting-out) даваща неограничено във времето право на неучастие, допълнително гласуване през май 1993 доведе до желания успех (56,8 срещу 43,2 процента).
Проблеми с необходимото съгласие имаше обаче и в други страни-членки. Тук може да се спомене изключително малката разлика при референдум във Франция (51,05 към 48,95 процента "за"), или жалбите срещу договора в Германия, които бяха отхвърлени от Федералния конституционен съд едва през октомври 1993. Всичко това доведе до факта, че договорът за Съюза можеше да влезе в сила след огромно закъснение едва на 1 ноември 1993.

Новости в Договора от Маастрихт

Толкова по отношение на детерминантите и предварителната история на Договора от Маастрихт. Нека да обобщя по-същественото. На първо място може да се каже, че се създава една нова организация, Европейския съюз, която, както показва таблицата, обхваща три стълба под един общ покрив.
 

Съюз с три стълба

	Колоната на ЕО, или позоваващата се на Парижкия договор ЕОВС, Римските договори, както и сътрудничеството в рамките на ЕЕА, което съществено е допълнено и променено чрез Договора от Маастрихт.
	Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) като "втори стълб", с която по-нататък се развива съществуващото от началото на 70-те години междудържавно сътрудничество в сферата на външната политика (ЕПС) и с която тази политика се поставя на договорна основа.
	Сътрудничеството в сферата на съдебната система и вътрешните работи като "трети стълб". И тя не възниква "от нищото", а се основава на вече съществуващи, макар и много слаби наченки на европейско съгласуване в тези области.
	Съюзът се поддържа от поставените над всичко общи цели и от неговата цялостна рамка, както това е утвърдено в общите принципи на договора.

[Начало на страница]
 

Новости в първия стълб

Втори и трети стълб:  междудържавно сътрудничество

Сътрудничеството в рамките на втория и трети стълб от друга страна, с което преди всичко се прави паралел с очевидните допирни точки с договора за ЕО, остава силно междудържавно в своя характер.