|
| |
Анализ
на
интеграционния
процес (I) -
Етап 3
От
ЕИО до
Единния европейски
акт (EEA)
Въведение:
Основни
особености на
процеса на
интеграция
Обтегнатост
между
супранационални
и
междудържавни
елементи |
Дори и
кратък,
периодът
от време,
който до
момента
анализирахме,
очертава
една важна
характерна
особеност
на процеса
на
интеграция,
която е
така
специфична,
както
никоя
друга, и това е
постоянната противопоставеност
на
супранационалната рамка,
каквато я
познаваме
от ЕОВС, и
междудържавните
елементи,
които
познаваме
от договорите
за ЕИО,
където
установихме
изместване
на
компетенциите
от
супранационалните
органи към
страните-членки.
Тази
особеност
е
характера
и за периода
от време,
за който
сега ще
стане дума,
или именно
от
основаването
на ЕИО до
първата
голяма
договорна
промяна,
така
нареченият
Единен европейски
акт (ЕЕА),
през 1987
година.
 |
Обтегнатост
между
разширяване
и
задълбочаване |
Втората
проблемна
особеност,
която
определя
не само
времето
между ЕИО и
ЕЕА, но е и от
голямо
значение и
днес, е
противоречието
между
разширяване
и
задълбочаване.
Тези две
понятия ще
са водещи
при
понататъшното
ни
изследване
на
развитието
на ЕС, като
те са в
непосредствена
връзка с
посочените
в началото
водещи
въпроси.
[Начало
на страница]
|
Супранационални
тенденции |
Нека
да
започнем с
така
наречените
супранационални
тенденции
на този
период от
време, и тук
в
действителност
могат да
бъдат
посочени
редица
такива:
 |
Създаването
на общи
институции
за трите
съществуващи
общности,
или ЕОАА,
ЕОВС и ЕИО,
чрез така
наречения
договор за
сливане,
който е
ратифициран
през 1965 и
влиза в
сила през 1967
година. |
 |
Заместването
на
финансовите
вноски на
страните-членки
със
снабдяването
на
Общността
със
собствени
средства
на
основание
на решение
на Съвета
през 1970. |
 | Създаването
на
Европейска
сметна
палата,
както и
разширяване
на правомощията
по
отношение
на бюджета
на
Европейския
парламент (ЕП)
чрез така
наречения
"Брюкселски
договор"
от 1975. |
 |
Въвеждане
на
директни
избори за
ЕП,
решение за
което е
взето през
1976. Първите
директни
избори се
състоят
през 1979. |
Това
са
формалните,
ясно
различими
събития,
които
говорят за
едно
супранационално
развитие.
 |
|
|
Един
още по-значим
фактор на
влияние
представлява
съдебната власт на
Европейския
съд (Съд на
ЕО). След
редица
революционни
решения
чрез този
орган се
предизвикват
ключови
промени на
договора за
ЕИО, като му
се придават
елементи на
истинска
конституция.
Така се
налага
принципът на
непосредственото
и директно
действие на
правото на
ЕО. Съдът на
ЕО налага
предимството
на правото
на
Общността
пред
националното
право, а
националните
съдилища се
обвързват със
законодателството
на ЕО, като
те могат да се
обръщат към
Съда на ЕО
при
неясноти по
въпроси от
правото на
Европейската
Общност.
По този начин
чрез Съда на
ЕО се
създава
правен ред,
който
наподобява
този на
националните
системи и ни
е познат от
сферата на
междудържавническите
отношения.
Този правен
ред се
превръща в
един от
основните признаци за
неповторимостта
на ЕИО.
И
накрая,
естествено
трябва да се
спомене
един
особено
важен
момент, че по
време на
изследвания
период постепенно,
най-вече от
началото на
80-те години,
сътрудничеството
в рамките на
ЕО се
разширява
във все
повече
политически
сфери. В
това
отношение ЕЕА само
договорно
реконструира
това, което
вече се е
случило на
практика.
[Начало
на страница]
|
|
Тенденции-
Intergouvernemental |
Би
могло да
се
придобие
впечатлението,
че ЕО се е
развила
ясно в
посока на
повече
супранационалност.
Един
поглед
върху
събития,
говорещи
за
посоката
на
междудържавността
показва,
че това в
никакъв
случай не
е така.
Да
започнем с
така
нареченият
Компромис
от
Люксембург
от
началото
на 1966. За
какво
всъщност
става дума?
Първоначално
Съветът на
министрите,
централният
орган на
ЕИО, е
трябвало
според
договора
за ЕИО от 1
януари 1966
година да
премине от
единодушни
решения
към решения
с
мнозинство.
Френското правителство на Де Гол
отхвърля
това
решение.
След като
през
средата на
1965 не се
постига
единство
по
оспорваното
аграрно
финансиране,
то изтегля
своите
представители
от Съвета,
за да
попречи на
вземането
на
решението.
Тази така
наречена "политика
на празния
стол" е
първата
голяма
криза на
ЕИО.
Тя е
овладяна
през
януари 1966
чрез така
наречения
"Компромис
от
Люксембург".
В него
страните-членки
се
обединяват
в
решението
си, да се
откажат от
действително
предвидените
решения с
мнозинство,
когато се
засягат "много
важни
интереси"
на дадена
страна.
Де-факто
продължава
да е в сила
принципът
на
единодушно
гласуване,
както е
характерен
за
традиционните
форми на
междудържавно
сътрудничество.
Това
бележи прелом в
историята
на
интеграцията.

В
посока на
междудържавност
е и
понататъшната
стъпка за създаване
на
външнополитическа
координация
между
страните-членки
- така
нареченото
Европейско
политическо
сътрудничество
(ЕПС) през 1969.
То
представлява
и реакция
на разширяването
с Дания,
Ирландия и
Великобритания,
с които ЕО
постепенно
започва да
се
превръща
във важна
международна
сила. От
значение
за нашия
аспект е
това, че
ЕПС се
състои
извън
рамките на
ЕО и
първоначално
съвсем
съзнателно
е
поставено
извън тези
рамки, и че
продължава
да
съществува
принципът
на вземане
на решения
с
единодушие,
както е
обичайно в
съвсем
нормални
международни
отношения.
|
Противоречивост
между
разширяване
и
задълбочаване |
Нека да
разгледаме
второто
поле на
обтегнатост
-
разширение,
съответно
задълбочаване,
и на първо
място
последователността
на
събитията.
Разширяването
на
Общността
в периода
между ЕИО
и ЕЕА
протича
на три
етапа.
 | Разширяване
на север с
Дания,
Ирландия и
Обединеното
Кралство (1973) |
 |
Разширяване
на юг (I) с
Гърция (1981) |
 |
Разширяване
на юг (II) с
Испания
и
Португалия (1986) |
И така,
за по-малко
от 20 години
Общността
успява да
удвои
членовете
си. Това
носи със
себе си
редица
последствия,
за които
ще стане
дума след
след
малко.
Нека
обаче
първо да
уточним,
че
кръговете
на
разширяване
са
свързани
както с
разширяване,
така и със задълбочаване
на
сътрудничеството.
Така
например,
кръга на
разширяване
през 1973
година
дава
съществени
импулси
за
създаването
на ЕПС,
южните
разширявания
от друга
страна
поставят
началото
за
създаването
и
изграждането
на
регионалната
политика.

Другите
проблематични
последствия:
големия
брой
страни-членки
носят
със себе
си растяща
хетерогенност
на
интересите
и
принципните
позиции
по
въпроса,
за какво
служи
тази ЕИО
и по
какъв
начин
трябва
да се
развива
в бъдеще,
като
тази
хетерогенност
затруднява
способността
за
вземане
на
решения. Спомнете
си за
това, че в
този
период
на
основание
на
Компромиса
от
Люксембург
решенията
все още
продължават
да се
вземат с
единодушие.
[Начало
на страница]
|
Измерения
на ЕЕА |
По този
начин
стигаме
до
заключителния
момент на
продължаващия
почти 20
години
етап,
Единния
Европейски
Акт (ЕЕА)
като
първа
голяма
договорна
промяна.
Първият
въпрос,
който
възниква
е без
съмнение
този, как
след две
десетилетия
затишие
във
формалното
развитие
на ЕО се
стигна до
това,
откъде
дойдоха
импулсите,
кои
фактори
направиха
това
развитие
възможно.
Необходимо
е да бъдат
посочени
преди
всичко
три от тях:
 |
Първо,
растящата
способност
за вземане
на решения
на фона на
изискването
за
единодушни
решения (Компромис
от
Люксембург)
и
хетерогенните
интереси (разширяването). |
 |
Второ,
сериозните,
все по-често
изразявани
от най-известните
политици в
началото
на 80-те
години
опасения,
на фона на
тази
способност
за вземане
на
решенията
и липсата
на един
действителен
общ пазар
да се
изостане
значително
в
технологично
отношение
спрямо САЩ
и Япония. |
 |
Трето,
фактът, че
или
обусловено
от смяната
на
правителствата
(във
Великобритания
Маргарет
Тачър през 1979,
в Германия
поемането
на
правителствения
пост от Кол
през 1982 и
провеждането
на нови
избори през
1983), или поради
процеса на
промяна в
мисленето (Франция:
Митеран се
отдръпва от
досегашната
социалистическа
икономическа
политика),
позициите на
правителствата
в някои
големи
страни-членки
постепенно започнаха
да се
изравняват. |
|
Правителствена
конференция,
програма за
вътрешен
пазар и ЕЕА |
При тези
условия
бяха поети
редица
инициативи
от
страните-членки,
и не на
последно
място и от
самата
Комисия,
които
имаха за
цел да
възстановят
дееспособността
на Общността.
Те
намериха
своя израз
в програма
за
вътрешен
пазар, с
която до
края на 1992
трябваше
да бъдат
премахнати
всички все
още
съществуващи
търговски
бариери
между
страните-членки,
преди
всичко нетарифните
търговски
бариери, за
да се
създаде
един
действителен
общ пазар, и
с
решението
на Съвета
от 1985 да се
свика Правителствена
конференция
за промяна
на
Римските
договори
според
член 235 на
договора
за ЕИО,
която
накрая
доведе до
ЕЕА.
|
|
Новостите
свързани с EEA |
Свързаните
с EEA новости
съдържат
накратко
формулирано
следното:
 | Приемането
на редица
нови
политически
сфери в
рамките на
договорно
обоснованата
политика.
Към това
спадат
политиката
по
опазването
на
околната
среда, политиката
в областта
на
изследванията
и
технологиите,
както и
регионалната
политика. |
 | Приемане
на
осъществяването
на
вътрешния
пазар като
цел в
договора. |
 | Модификацията
и
промяната
на
съществуващите
модели за
вземане на
решения.
Към това
спада и
въвеждането
на нов
модел за
вземане на
решения,
който
предвижда
гласуване
в Съвета на
министрите
с
квалифицирано
мнозинство,
както и
значително
по-големи
възможности
за влияние
за
изпълняващия
до момента
най-вече
консултираща
функция
Европейски
парламент. |
 | Договорни
правила за
външнополитическото
сътрудничество
на
страните-членки,
във всеки
случай
извън
договора
за ЕИО.
|
|
Обобщение
на Етап 3 |
По
отношение
на
конституционалната
политика
- една ясна стъпка
в посока
супранационализация; в сферата
на
материалната
политика
- едно
забележително
разширяване
на процеса
на
интеграция,
или на
утвърденото
в договора
сътрудничество
в ЕО - така
най-добре в
едно
изречение
могат да се
опишат
свързаните
с ЕЕА
промени. В
случая е
важно да се
види, че без
съмнение
тези
промени
нямаше да
са
възможни в
тази си форма
без
многобройните
малки
стъпки в
годините
след
основаването
на ЕИО и
натрупания
в този
период
опит от и в
страните-членки.
Също така
заслужено
трябва да
се
подчертае,
че тези
промени от
своя
страна
трябваше
да окажат
своето
въздействие
като
определящи
фактори
върху
бъдещото
развитие. |
[Автор:
Проф. Др.
Волфганг
Шуман]
[Начало
на страница]
|