Европейски съюз

Пътят към ЕИО

Вторият етап обхваща времето от влизането в сила на договора за ЕОВС до основаването на Европейската икономическа общност (ЕИО). След като през 1954 амбициозните планове за Европейска общност на отбраната, и по този начин прехода към Европейска политическа общност, или за супранационално сътрудничество в силно политизирана и чувствителна сфера се провалят, се налага въпросът "А сега накъде?" В тази ситуация правителствата на държавите от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург) представят предложенията си за понататъшни стъпки в посока интеграция, които вече се концентрират в икономическата сфера.

1955: Конференцията от Месина

Предложенията на държавите от Бенелюкс се разглеждат по-задълбочено през средата на 1955 от външните министри на страните-членки на ЕОВС по време на Конференцията от Месина и се приемат много положително. Съставя се комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол Анри Спаак, упълномощен да изготви доклад, като той поканва на разговорите и Великобритания, която обаче през ноември 1955 се оттегля, защото не вижда шансове за реализирането на своите представи за свободна търговска зона.

1956: Докладът  "Спаак"

Представеният през април 1956 "Доклад Спаак" представлява основата за преговорите, които се провеждат през останалата част на годината и по време на които отчасти с големи трудности е трябвало да се постигне изравняване на интересите, най-вече между Германия и Франция.

1957: Подписване на Римските договори;
Основаване на ЕИО

Елементи на договора за ЕИО
 

В центъра на вниманието: Общите политики

Първо бих искал да обобщя накратко съдържанието на много по-значимия Договор за ЕИО в който искам да се огранича в рамките на прегледа на 60-те години интеграционен процес. На преден план е била целта за създаването на един общ пазар, или изцяло премахване на търговските бариери между участващите страни, към което спадат и единни външни мита, както и обща търговска политика. Именно на това са посветени повечето от договорните условия. Твърде общи от друга страна остават указанията за координирането на икономическата и валутна политика, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика.
И така, налице е една съвсем различна ситуация, ако сравняваме договора с конституцията на една национална политическа система. Докато в конституциите на националните политически системи не се намира почти нищо, отнасящо се до политиката или отделни нейни сфери, именно определенията, отнасящи се до политиката представляват същността на Договора за ЕИО.
 

Елементите на договора за ЕИО накратко

Институции

Естествено, той съдържа и класически конституционни определения, и то именно там, където става дума за създаването на институционалната рамка за новата Общност и за отношението на органите помежду им. По тази точка, или институциите, бих искал тук да спомена само някои неща, защото в Основен курс 4 подробно се занимаваме с това.

Прехвърляне на компетенции в полза на страните-членки

Като основа за създаването на институционалната рамка служи договора за ЕИО, което проличава и в това, че от него се вземат обозначенията за три от органите (Министерски съвет, събрание, съд). Вместо Висшия орган се създава Комисия, която да работи като институция за определянето и осъществяването на общата политика, като освен това разполага и с някои специални правомощия. В отношенията между Комисия и Министерски съвет, в сравнение с ЕОВС, се забелязва значително изместване на компетенциите на Съвета и по този начин в посока към страните-членки.

Обобщение на етап 2

Що се касае за особено интересуващите ни определящи фактори на процеса на интеграция, в края на втория етап може да се каже, че очевидно непосредственото впечатление от войната и свързания с това основен мотив за гарантирането на мира все повече се изместват на заден план, а интересите на националните държави тенденциозно все повече се изместват на преден план. Това се изразява и в споменатото изместване на компетенциите от Комисията към Съвета на министрите, представителството на националните държави в институционалната рамка на новосъздадената ЕИО.